Тухлари и каменари са откривателите на панагюрското златно съкровище

<i>Дъщеря съм на най-големия от тримата братя &ndash; Павел, Петко и Михаил Дейкови, намерили и предали на държавата неоценимото Панагюрско златно съкровище. </i><br /> <br /> Бях четвърти клас, ученичка в V (сега ІХ) клас на Техникума по горно облекло в гр. Панагюрище. В деня 08.12.1949 г., когато баща ми и братята му бяха намерили съкровището, от час по география ме извика учителят по политическа просвета Ангелов. Без да зная защо ме поведе към Хавлиената фабрика, която по това време беше в центъра на града. По пътя ми каза, че ще видя нещо много важно. Когато стигнахме пред портала на фабриката, където имаше голяма стъклена витрина, видяхме скупчили се хора и тогава видях <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>изложени върху червен плат удивително красиви златни предмети</b></u></span><br /> <br /> Тогава чак учителят ми каза, че тези предмети са намерени от баща ми и чичовците ми. От двете страни на витрината стояха милиционери, които ни обясниха, че след като са го открили, когато са копаели пръст за тухли, са го занесли в Околийското управление на МВР в една голяма пазарска чанта. <br /> <br /> А гражданите на Панагюрище, научили за необикновената находка, продължаваха да се трупат пред витрината с голямо учудване и възхищение, че такова ценно нещо може да бъде запазено и предадено само от кристално чисти хора! Такива &ndash; скромни и честни останаха до края на живота си!<br /> <br /> Някой от съвета после тръгва за музея в София с чанта и чак като тръгнал влака, се сетили, че трябва да има охрана. Людмила Живкова ги носеше по света и казваше, че са го намерили археолози. Това му беше най-тежко на тате, че не споменаха имената им.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Никъде не пише кой го е намерил</b></u></span><br /> <br /> За първи път в Германия попитали къде и кой е намерил съкровището и оттам ни изпратиха списание, а никой в България не се сети.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Как са го открили</b></u></span><br /> <br /> Копали за тухли в тухларната на Панагюрище в местността &bdquo;Мерул&rdquo;, на метър или метър и половина. <br /> <br /> Татко е бил с копач и стигнал до нещо, което блести. Видели капак, отвори ли го. И татко казал: &bdquo;Елате да видите, музикантите са си забравили тръбите&rdquo;. Измили ги и ги наредили. Казват, че предметите така заблестели, чак очите да те заболят.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Донесли ги после вкъщи. Така е било намерено, с късмет</b></u></span><br /> <br /> Никога, за нищо на света не им е хрумвало да го откраднат.<br /> <br /> Татко много се радваше, когато чуваше че съкровището пътува по света. Казваше: &rdquo;Аз нищо не можах да видя, нека то пътува, нека моето злато пътува&rdquo;.<br /> <br /> Ако това злато не беше попаднало в добросъвестни ръце, не ми се мисли... Казват, че струвало 230 милиона долара, а те получиха 900 лева &ndash; по 300 лева на човек.<br /> <br /> <b>Мария Павлова по баща ДЕЙКОВА</b>