Братът на Димитри Иванов убил баща им

Умствено изостаналият Любомир нанесъл зверски побой на възрастния мъж, след който той починал.

27 Ян. 2010, 16:45 76906 прочита 12 коментара

Джимо и колегата му Кеворк Кеворкян в студиото на Всяка неделя с поредните събеседници.

Умствено изостаналият Любомир нанесъл зверски побой на възрастния мъж, след който той починал.

Досието на известния журналист международник, преводач от английски и дългогодишен кадър на БТА и БНТ, е удивително добре запазено в архива на ДС. Роденият през 1932 г. в Асеновград Димитри Иванов е вербуван за сътрудник по “английска линия” на тайните служби през февруари 1961 г. Няколко години преди това обаче той е наблюдаван зорко и за него са давали сведения доста ДС “слушалки” – агент “Вилямс”, агент “Чавдар”, агент “Бончо”, агент “Найденов”... Спецслужбите отначало се опитват да накиснат току-що назначения в БТА Джимо в опит за бягство зад граница. В бумагите, съхранени в личното дело на Иванов, се пазят граничещи с фантасмагорията писания, че той и трима негови приятели отишли на екскурзия в Говедарци с цел оттам да духнат извън страната. Уви – оказва се, че младежите изобщо нямат такива намерения и опитът на пристигналите край палатката с джипка със софийска регистрация униформени ченгета да ги обвинят в кражба на чанта с пари, с която уж щели да финансират “бягството”, се проваля. Бъдещият коментатор на “Всяка неделя” влиза в полезрението на ДС основно заради “вражеския си произход”. Баща му Константин Илиев имал работилница за сярна киселина в пловдивското село Катуница, която носела добри печалби и семейството живеело охолно. Джимо завършил френски колеж. След 9 септември 1944 г. цялото имущество на фамилията е национализирано и тя се мести в София. Живеят по квартири, в постоянен недоимък, тъй като бащата на Димитри Иванов прекарва няколко години в лагер – по изфабрикувано обвинение в спекула. Опитват се да го лишат от софийско жителство и да го изселят, но неговият приятел – известният “прогресивен” писател и комунистически деец Гьончо Белев, успява да го спаси. За да подпомага семейството, Джимо се цани за поливач в отдел “Паркове и градини” към СГНС, известно време дори е стажант актьор в Младежкия театър, където майка му работи в шивашкото ателие. Друго “петно” в биографията на “бетеанеца” е фактът, че неговият вуйчо Иван Ганев, назначен от правителството на Стамболийски за легационен служител в Брюксел, след “победата на народната власт” не се връща повече в България. Той е доста интересен “обект” за ДС и именно около неговата личност се завърта цялата схема. Надушили, че белгийският вуйчо праща колети на родата си по своя бивш делови партньор Морисън, тютюнев търговец, който ги предава на своя контрагент в България - пловдивчанина Филип Абдулов, бойците от тихия фронт измислят схемата току-що назначеният в БТА младеж да души около двамата и да им докладва. Джимо се справя със задачата и постепенно започват да му възлагат все по-сложни “мисии” – да се внедри в средата на чуждите дипломати у нас – основно английски и американски, и дори да направи опит да вербува културното аташе на английското посолство Леси, обаче дипломатът не се хваща на въдицата. Няколко години Димитри вършее из посолствата и донася за служителите, с които поддържа контакт, както и за всичко чуто и речено при срещите. От “сводките” му се разбира, че слухти и около семейство Пирински – главно около майката на Георги Пирински – Паулина, и нейните познати преподаватели в Английската гимназия в София – съпружеската двойка Бартлет. Неговите разработчици от ДС са доволни от старанията му, но не спират да проверяват надеждността и верността му. Защото в повечето донесения за Джимо той е представен като умен, но безскрупулен кариерист, като човек, възхваляващ всичко западно, двуличник и подмазвач. Иванов се слагал особено на прекия си шеф – кадровия офицер от “органите” Алфред Криспин. Донасял му палтото и шапката, заради което самият Криспин го нарекъл “закачалката”, търчал да му купува кафе и кифли за закуска, изобщо – денонощно превивал гръбнак пред него в името на кариерата. Което не му попречило да действа подмолно срещу покровителя си, завързвайки интимна връзка със съпругата му Траяна. Въпросната матрона имала огромно влияние върху мъжа си и го подтиквала да лансира в службата младото си протеже. Агентите на ДС, слухтели около Димитри Иванов, го обвиняват и в липса на морал, тъй като паралелно въртял любов и с машинописката от БТА Ангелина Лозанова – “просто селянче от Сливница”, която предупредил още в началото, че няма да се ожени за нея. Вече към 40-те Джимо се бракува за професионалната преводачка от испански и френски Милка Иванова. Родената в Русе жена /вече покойница/ е била нещатен сътрудник на международния отдел на ЦК на БСП, после отива на работа в отдела за чужди студенти в АОНСУ. Службите са проучили цялата биография на половинката на Иванов – включително и това, че през 50-те години баща й е лежал в затвора - уж за саботаж. Не е пощаден и личният й живот – класово бдителният член на БКП и АБПФК Иван Токаджиев /пълен “адаш” на бивш БНТ-шеф и вероятно негов близък роднина/ от село Иваново, Русенско, “светва” ДС, че Милка имала “извънбрачни отношения” със завеждащия отдел “Просвета” към Окръжния народен съвет в Русе Йордан Саманджиев, впоследствие кадър на АОНСУ, който бил главната й ракета-носител в кариерата. Дългогодишни служители на БТА разкриват още, че преводачката се поболява от множествена склероза и тъй като “Джимо не бил човек, който да се грижи за някого”, я пратил в съответния специализиран дом, където Милка издъхва. Но и много преди това, доверяват бившите колеги на международника, той си спечелил славата на разбивач на женски сърца и канел поредната “бройка” да заживее в дома му с единствената цел да му шета и готви. Стара градска легенда му приписва роман и с маститата издателка Вера Ганчева /сестра на режисьорката и тв водеща Васа Ганчева/, която преди 10 ноември командореше с желязна ръка издателство “Народна култура”. Именно тя му осигурява вътрешни рецензии и преводи, когато за известно време Джимо остава без работа. След бурен скандал с шефа на БТА Лозан Стрелов, предшестван от продължителни обтегнати отношения със заместника му Петър Кожухаров, журналистът си хвърля оставката. Междувременно си е пуснал молба да бъде назначен за външнополитически коментатор в БНТ и само чака Иван Славков да я парафира. Изненадващо, главният му враг Кожухаров става зам.-шеф на БНТ и проваля назначението. В един момент Джимо все пак влиза в сградата на “Сан Стефано” 29 – но само като служител в отдел “Реклама”. През това време пише ли, пише донесения до ДС и получава дребни суми – по 35 лева. Най-големият документиран хонорар от тайните служби, който е получил, е 350 лв. /преди обмяната от 1962 г./ за участието си в оперативна разработка “Кукумявка”. Но не пише само той. В БНТ по това време гъмжи от ДС агенти, които хабят тонове мастило, за да маскарят колегите си. Агент “Найден” и агент “Кънчо” например издават, че след като останал без работа, Димитри Иванов се озлобил страшно и почнал да псува партия, власт и държава. Агентът залива с помия и международника Тома Томов, дръзнал да преведе и отпечата в 16 екземпляра “антисъветски пасквили” на Бжежински и Кисинджър. Освен идеологически “разложен”, Томов бил и аморален тип, който изгонил жена си и поддържал “харем” от 10 любовници. В същия дух се изказва и агент “Цоньо”, който характеризира Джимо като човек с “напълно реакционни възгледи”. Иванов се оплаквал от цензурата и споделял, че често му идело да каже от малкия екран някои истини, но имало “специална уредба”, която “автоматично прекъсвала предаването”. По-нататък в работното дело на агент “Стефан” същият “Цоньо” разказва за гостуването на международника в дома на Владимир Костов, който го посъветвал да последва примера му и да избяга. Той обаче отказал под предлог, че смятал Костов за агент на българското разузнаване. Каква прозорливост! Последният разработчик на Димитри Иванов е ДС офицерът от Шесто управление майор Георги Сотиров, издал след промените мемоарната книга “Турските терористи и аз, един от Шесто”. През годините – до 1984-та, когато е свален от отчет поради изчерпани възможности и идеологически неправилно поведение, Джимо е имал и други водещи офицери – Павел Маринов, Любомир Киров, Дойчо Деливласев, Борис Ангелов, Кирил Евтимов... В средата на 70-те разработчик на Димитри Иванов е Георги Сотиров. В рапорта си до началството той споменава и за една голяма трагедия, разиграла се в семейството на Иванов. През юли 1973 г. психически болният брат на журналиста – с 4 години по-големият Любомир, прекарал менингит като дете и останал вследствие на това умствено неразвит, нанася жесток побой на баща им. Възрастният мъж почива скоро след това в болницата. Братът е настанен в съответното заведение, където след години умира, но никой не може да върне жертвата. Утопия е да се мисли, че Джимо го е раздавал само “доброто ченге” – тоест, работил е само по линия на чужденците, а не е портил и своите колеги и дори приятелите си от студентските години. С чуждите граждани, представляващи “оперативен интерес” за службите, той не бележи кой знае какви успехи. В работното му досие е прикрепен доклад за българо-пакистанските отношения в областта на икономиката /Димитри Иванов е бил командировка в Пакистан/, донесение за световното изложение в Осака от 1970 г., както и поредица дребни отчети за разговорите си с англичани - учители в София, със семейство американски фермери и с двама журналисти от водещи японски вестници. Единият от тях – Сайто, шеф на могъщ вестникарски тръст, му връчил касетофон с дистанционно управление – при това моделът още не бил пуснат в продажба, за да го подари от негово име на “българския президент Тодор Живков”. Разбира се, уплашеният агент “Стефан” веднага предал модерния уред на директора на търговската палата Ангел Ангелов и повече не се заинтересувал от съдбата му. В донесенията на Джимо фигурират имената на видната международничка от БНТ Даниела Кънева – по-точно нейният коментар за поредното повишаване на цените. Надълго и нашироко се раздува и сватбата на преводача от английски и американофил №1 по това време у нас Кръстан Дянков /вече покойник/. Тържеството, видите ли, не било в духа на старите и добри български традиции с хора и тежки софри, а представлявало коктейл с келнери, разнасящи мезета и напитки. Освен това Дянков закачил отзад на колата си надписа “Just mariated” – току-що женени, подражавайки на любимите си янки. “Кръстан напълно се е вманиачил и мръднал”, цитира думите на Стефан Продев Димитри Иванов. Брадатият ляв трибун с лулата е обрисуван в доста по-благоприятна светлина – само дето разказал някакъв виц за африкански вождове и ги сравнил с българските управници и го одумвали заради любовните му похождения. От разработчиците си агент “Стефан” получава задача да слухти какво мисли Продев за връчването на Нобеловата награда на Солженицин. От ДС му “спускат” и поръчението да се навърта около Елиас Канети и да го вербува за каузата на българската култура. Джими ”пее” и своя по-малко известен колега Гилермо Ангелов, че получавал книги от чужбина и докато почивали в Дома на журналистите край Варна, изнудил австралийски журналист да му купи неща с долари в “Кореком”. След като журналистката от в.”Поглед” Тамара Джеджева предлага на Димитри Иванов да сътрудничи на вестника с поредица дискусионни материали по темата как да се избегне губенето на време по събрания и заседания, тайните служби веднага започват да стягат обръча около нея. Агент “Стефан” е натоварен с мисията да я убеди в неправилността на позициите й и да води “разговори на политически теми” с нея. Малко по-късно Джеджева загива при мистериозни обстоятелства /задушава се с газ в банята/ по време на командировка в Алжир. Други негови колеги, към които спецслужбите проявяват “нездраво любопитство”, са Петко Бочаров, покойният Стефан Кожухаров, който след 10 ноември оглави за кратко БТА, и Мария Бичева, “следена като вражески контингент”. Джимо е трябвало да проучи отношението на Бочаров към съветската инвазия в Афганистан, да разубеди Кожухаров да бяга на Запад /родителите му били емигранти в Австрия/ и да разбере какво мисли Бичева за събитията в Полша. След което, естествено, да информира писмено или устно разработчиците си. В интерес на истината собственоръчно написани доклади по тези теми липсват от работното дело на агент “Стефан”. Не става ясно и какви мерки са взели родните чекисти спрямо въпросните БНТ кадри. Ако теглим чертата, единственият повод за гордост на Димитри Иванов остава фактът, че не е искал да подпише декларация за сътрудничество – “от интелигентски съображения”, както натъртва неговият разработчик. Може би за тази му “героична постъпка” бе награден през 2002 г. с орден “Стара планина”? Но по-интересното е друго. В средата на 90-те, часове след премиерата на документалния филм на Джимо и Тома Томов по книгата на Тончо Жечев “Българският великден или страстите български”, на тавана на блок 3 в столичния квартал “Изток”, където Иванов-младши живее със семейството си, се обесва единственият му син. Когато слага край на живота си, младежът е само на 20 години. Твърди се, че не е оставил предсмъртно писмо и че виновни за фаталния инцидент били някои “упойващи вещества,” към които Иванов-младши бил силно пристрастен. Но това са само слухове, които не биха могли да отговорят на сюблимния въпрос – дали се касае за случайност или за родово проклятие. Асен ТОПАЛОВ