Лекарите отказват да работят в “Бърза помощ” главно заради ниските заплати
<b>- Ген. Тонев, закриват се половината болници и ще се разчита по места на центрове за спешна помощ. Мислите ли, че системата е готова за това?</b><br /> - На практика у нас няма центрове за &ldquo;Спешна помощ&rdquo; - такива, каквито са те в други европейски държави. Има центрове за &ldquo;Бърза помощ&rdquo;, но това са две отделни неща. Те имат само линейки и екип от лекари, които водят болните до здравните заведения. В един работещ спешен център трябва да има 11 лекари от различни специалности, скенер, ехографска апаратура, лаборатория, за да може да се окаже качествена и бърза помощ на болните. <br /> <br /> Очаква се спешната помощ да запълни празнините, които ще се получат след закриването на болници, но тя няма да се справи с тази задача. Дори линейките, с които се разполага в момента, не са достатъчни като бройка. Оборудването също не е на нужното ниво, част от техниката не става за тези коли. <br /> <br /> По-рано в центровете за &ldquo;Бърза помощ&rdquo; имаше педиатри, кардиолози, интернисти. Сега те са малко и затова не може да се говори за специализирана бърза помощ. Няма достатъчно и медицински сестри. Една от основните причини за това са много ниските заплати в сектора на &ldquo;Бърза помощ&rdquo;. Затова е абсолютно необходимо спешните центрове да се подсилят и организират прецизно, за да се осъществи замислената реформа. За целта са нужни около 300 млн. лв. и ние получихме уверението на правителството, че тези средства ще бъдат отпуснати.<br /> <b><br /> - Колко болници трябва да останат в страната, за да се гарантира добро лечение на хората?</b><br /> - Над 120 многопрофилни болници с повече от 120 легла са достатъчни в страната, за да се осигури високоспециализирана и качествена помощ на болните. В момента този вид здравни заведения са 160, тъй като не бива да се броят малките лечебници. Всички големи здравни заведения имат договори за работа с по-малки. Например ние сме подписали 650 договора с отделни звена в България. Ако аз ги спра, което мога да направя, в момента едно 30% от болниците няма да получат и половината от пътеките, за които имат договори. Те използват мое звено, за да сключат договор с НЗОК. Същото важи и за университетските болници. Ако те спрат да сключват договори с областните, окръжните, градските болници, то тогава около 50% от клиничните пътеки ще отпаднат за повечето болници в България. Ние го правим, защото те трябва да съществуват. Аз говоря за имунологична лаборатория, за патоанатомия, за приемане в реанимацията, а не за високотехнологични дейности. В момента се получава лъжливо усещане, че повечето болници могат да съществуват и сами. Но това не е така. <br /> <br /> <b>- Всички клинични пътеки ли са губещи за болниците в момента?</b><br /> - Сега от всички пътеки, които са над 300, има само 4 печеливши. Една от тях е в инвазивната кардиология, другите са в гастроентерологията и ендоскопската урология. Не знаем дали цените на клиничните пътеки ще бъдат увеличени в тази криза. Ние дадохме още в края на миналата година предложение до министър Дянков за остойностяване на медицинските дейности. В момента Здравната каса покрива между 40 и 80% от реалната стойност на клиничните пътеки. Само ако смятаме процента на инфлация, заплащането трябва да бъде увеличено с 15%. Ако включим и високотехнологичните дейности, които се извършват, цените на клиничните пътеки трябва да бъдат с около 50% по-високи от сегашните. Заради ниското заплащане на някои клинични пътеки от медицинската статистика изчезнаха заболявания като бронхит, а инсултите са три пъти повече, отколкото са всъщност. Здравната статистика в България е напълно невярна. <br /> <br /> <b>- Очаквате ли да се увеличи работата в големите болници?</b><br /> - В момента във ВМА се лекуват само 35% пациенти от София. Всички останали са изпратени от другите болници в страната. Така че напливът на болни към големите болници и сега не е малък. <br /> <br /> Лекарите, които работят в закритите болници, могат да започнат работа навсякъде. В структурите на ВМА мога да наема поне 20 души. Те няма да останат без работа, още повече в тази липса на медицински кадри и специалисти, която е налице у нас.<br /> <br /> <b>- Отново има проблем с плащането от страна на Здравната каса. Какви са очакванията ви в тази посока?</b><br /> - 148 млн. лв. трябва да изплати държавата за здравеопазване за декември м. г. Дължимите пари към ВМА са 4 млн. лв. Имам уверението на министър Симеон Дянков, че парите ще бъдат изплатени до петък. Ако това не стане, ще се срещнем с премиера. Уверението е, че проблеми с изплащането ще има само през януари и февруари. Причината за това е, че приходите на държавата са най-ниски през тези месеци. Имайте предвид, че в предишни години за декември Касата плащаше авансово на Нова година. Виждате разликата в една криза как се получава. За съжаление повечето болници не могат да издържат, ако Здравната каса не плаща редовно както за заплати, така и за елементарни неща. При нас средствата за заплати се превеждат от Министерството на отбраната, но за всичко останало и аз съм зависим от плащането на касата.