Тодор Живков продаде българския златен резерв на СССР

<i>През 1960 г. тогавашният първи секретар на БКП и държавен лидер Тодор Живков предприема един много отчаян ход, за да спаси България от фалит. Вестник &bdquo;Над 55&rdquo; стигна до много интересни факти от тези времена, говорещи за политиката на червените лидери по отношение на държавните златни резерви.</i><br /> <br /> В края на 50-те години на миналия век страната ни е изправена реално пред банкрут. Първите години на комунистическо управление са унищожили селското стопанство и не са осигурили икономическа база за възстановяване след годините на Втората световна война. Държавата е принудена да получава кредити, за да финансира дейността си. Три европейски банки са отпуснали заеми на България през периода 1955-1960 г. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Ойро банка, Банк комерсиал дю Норд - Париж и Дойче банк отпуснали на страната кредит от 135 млн. долара </b></u></span><br /> <br /> Сумата е доста голяма за онова време и почти равна на целия износ, който осъществява държавата през този период.<br /> <br /> Отделно страната ни е задлъжняла на СССР чрез стоки, продукция и пари на стойност 3 млрд. лв. Тази сума се натрупва за 7- 8 г. и отразява невъзможността на държавното ръководство да реализира балансиран бюджет и да покрие всички насрещни разходи.<br /> <br /> Голямо перо в държавните разходи по това време са и начеващите строежи на големи промишлени предприятия, които гълтат огромни средства. Този ресурс е осигурен от СССР във формата на заеми и помощи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>В началото на 1960 г. дълговете на България към съветската страна достигат близо 3 млрд. лв., <br /> </b></u></span><br /> преизчислени по курсови разлики. Сумите се отпускат основно от Московската народна банка. През април 1960 г. Тодор Живков търси спешно кредит от ФРГ, за да може да покрие старите задължения. Оттам обаче му отпускат унизителната сума от 2 млн. долара. <br /> <br /> За това свидетелстват спомените на тогавашния шеф на БНБ Кирил Несторов. &rdquo;През първата половина на 1960 г. имахме нужда от 50 млн. долара, за да посрещнем плащанията по лихви и главници по кредитите. Освен сумата от 2 млн. долара от ФРГ обаче други пари не успяхме да заемем&rdquo;. Това са думите на управителя на БНБ, написани в отчета му. <br /> <br /> Тогава партийното ръководство прибягва до отчаян ход. То решава да <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>продаде на СССР целия златен резерв </b></u></span><br /> <br /> и така да отсрочи плащанията си към руските банки. Започват и преговори със западните банки да се получи поне година отсрочка на плащанията към тях. По това време <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>стратегическият златен резерв на България е около 24 тона злато </b></u></span><br /> <br /> Той е формиран основно преди 9 септември 1944 г. Тодор Живков решава да продаде златото на руснаците, за да получи отсрочка за кредитите. Това става в пълна секретност. В операцията са посветени малцина партийни ръководители. Оперативен изпълнител е началникът на УБО Димитър Гръбчев. <br /> <br /> Всъщност Живков е много улеснен от един прост факт в своето изпълнение. Още през 1958 г. той е прехвърлил цялото злато на съхранение в Госбанк. Така реално държавният златен резерв е вече в СССР. Решението било взето, защото според партийните лидери сградата на БНБ не била достатъчно надеждна при бомбена атака или опит за терористично нападение. Транспортирането става в началото на 1959 г. на пункта Унгени. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Златото е претеглено в присъствието на тогавашната шефка на БНБ Вела Луканова, леля на Андрей Луканов </b></u></span><br /> <br /> По протокол златото е измерено на 20 153 479,84 грама. Година по-късно Луканова е сменена от Кирил Несторов начело на БНБ. През май 1960 г. Живков се среща със съветския лидер Никита Хрушчов. Той моли СССР да купи златния резерв и освен това да отпусне нови спасителни кредити за България и да отложи с 5 години плащането на старите. Хрушчов се съгласява да купи златото, но не дава повече пари. Той остро критикува Живков за неразумната политика във финансите и големите харчове. По това време обаче на Хрушчов въобще не му е до българските харчове. Той е силно притеснен от масовото забягване на източногерманци във ФРГ. Година по-късно по негово нареждане ще бъде издигната Берлинската стена. Операцията с продажбата на златния резерв е извършена на 11 юли 1960 г. <br /> <br /> Българското злато е подложено на рафиниране в Новосибирск за привеждане към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон. При рафинацията златото е намаляло с 14 кг. Така на 11 юли е продадено българското злато на цена за тройунция по 35,10 щатски долара. Общо за целия резерв е платена сумата от 123 млн. долара.<br /> <br /> Тайната сделка е осчетоводена чак през 1964 г. По този начин с продажбата българският лев губи всякакво златно покритие и става просто една хартийка <br /> <br /> Разбира се, партийното ръководство крие в дълбока тайна тази операция. По-късно държавата започва отново да формира златен резерв, който достига в края на 80-те години близо 200 тона.<br /> <br /> През 60-те години обаче страната ни е била в много тежко състояние и партийците са се чудили как да спасят положението. Любопитен е и фактът, че <br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> през 1963 г. България продава 5878 кг злато, което преди това е дадено като залог срещу кредит от 20 млн. долара</b></u></span><br /> <br /> През 1964 г. е създадена Българската външнотърговска банка, която е натоварена да извършва всички валутни операции и сделки със злато и ценни метали в чужбина. По-късно тя прехвърля други златни резерви на страната в банки в Цюрих и Лондон.<br /> <br /> Всъщност лошото икономическо положение в началото на 60-те години е главната причина Живков да иска България да стане 16-а република на СССР. Той е убеден, че ако се влеем в съветската икономика, ще успеем бързо да излезем от дупката. Така или иначе неговата идея е отхвърлена от Никита Хрушчов.<br /> <br /> <i><b>Станислав КОЕВ </b></i>