БАШ МУРАФЕТИ
• Най-големият мурафет е да изненадаш противника отзад
• Седемвековни чалъми изправят на крака сеирджиите

Пехливанските борби, наричани мазни, триумфално се завръщат по Кърджалийско след половин век. Дузина бабаити от България и Турция се кюскат като кочове на стадион ^Дружба^ в родопския град. От обилните дъждове вместо шарланени борбите стават кални. Всички ритуали в тях обаче са спазени.

Пред 1956 година борбите са бастисани след априлския пленум. Тато решава, че всички зрелища са негов патент и ги монополизира.
Човекът, който развързва кесията си за шоуто се нарича ^Атът^. Това е местният бизнесмен Васил Байданов. Царят на колбасите докарва водещ чак от Измир.
Конферансието на мазните борби се нарича джазър. С тази роля се нагърбва турчинът Гюнуз Есен, който подгрява зрителите срещу бакшиш от 1000 лева. Той нахъсва любимците като питбули, а на на тръшнатите показва палец надолу. Но до сакатлъци не се стига.
Есен-ага е кинта и двайсет. Тапешникът е облечен в униформа като на заптие от Априлското въстание. За пет години той е екзалтирал половин милион зрители в над 200 пехливанлъка.
В мазните борби тушът е половин победа. Тълпата се радва бая повече, ако победителят бръкне с пръст в задника на победения. Или пък да му смъкне гащите пред сеирджиите. Тогава кибиците викат: ^Аферим, ашкулсун, машалла.^

Отиват две каси олио
Момче за всичко изнася на зелената морава две каси с олио. Започва голямо мазане. Пехливаните втриват шарлана до капка в мазните си туловища. Ербапите на алая са в 8 категории - от ^мъник^, та чак до ^баш алтън^ (тежка). Юнаците пристъпват като аслани.
Даули, зурни, тъпани и кларинети отменят клоуна в носия. Турски цигани напъват инструментите, та чак ще ги разфасоват.
Столицата на мазните борби е Одрин. Той събира на ежегоден турнир през юни към 2000 бабаити от цяла Турция. Схватките траят месец.
В града има музей на мазните борби, които датират от 644 години! МОК официално признава, че те са най-старият спорт в света.
Победителите от предишни пехливанлъци са навлечени в специални кожени гащи, наречени ^каспет^. Те са изработени от телешки бокс. Ритуалните панталони струват колкото средноскъпа кола.
^Каспети^ в многомилионна Турция шият само двама сарачи. Те се слагат на голо. От глезените до пъпа всичко трябва да бъде намазано яко с олио, за да се стегнат накрая вървите на гащите около кръста. Иначе борецът рискува да остане без ташаци или оная си работа.

Гледат се като влюбени манафи
Щом башовете лъснат като месечини, започва ритуалният танц ^пешреф^. Вместо със спортна злоба конкурентите се гледат нежно, като влюбени манафи. ^Пешрефът^ е молитвено преклонение пред Аллаха и загрявка. Ориенталският танц е придружен с метани до земята, с удари по коленете и размах на ръцете като лястовичи крила.
Кърджалийските сеирджии обаче не приемат азиатската екзотика. Не им се нравят мъжаги с огромни мускули в сценки от ^Лебедово езеро^. Идва и сюблимният миг.
Пехливаните започват да се кюскат като овни. Тълпата наскача и обгражда двойките. Настава калабълък. Един от борците завърта като бургия главата на противника си в разкаляните чимове, след което го възсяда като ездитен кон. Казва ^евет^, сиреч готово.
В Родопите още се помни случаят с алтъ-пехливанина Али от село Стремци. 18-годишният Херкулес изгаря в луда страст по комшийката си Хабибе. Бубайкото (бащата) на момата обаче поставя условие: ^Или ще спечелиш мазните борби и ще ми метнеш коча в краката, или ще гледаш щерка ми на снимка!^
Влюбеният тренира като луд. Обаче противникът е як. Затова Ромеото прибягва до гаден номер. В кулминацията на схватката изненадващо напъхва средния си пръст дълбоко в гъза на противника.
За да опази мъжка си чест, оня охлабва хватката и ръцете му инстинктивно предпазват задника. Али използва момента и го тръшка като гергьовденско агънце. Бубайкото дава щерката. Няма мърдане.
На победителя предстои последно изпитание. Той трябва да тръшне и близо стокилограмовият коч, който е спечелил. Пехливанът и овенът си кюскат главите и това е върховният кеф за серджиите.
Най-големият бабаитлък е, щом башът метне на земята огромния коч. Атът (спонсорът) тогава удвоява мизата.
След кърджалийскийте борби сеирджии се юрват към казаните с курбан. Достоен финал на една ориенталска фиеста.

Кърджали,
Георги АНДОНОВ