ОТ УПОР
Сокола бил обучаван да смени няколко пъти самоличността си

Според Агджа сме искали да убием Лех Валенса и Аятолах Хомейни, а МИ-6 прокара версията, че Мерсия Макдермот убедила Лилов да внуши на Живков, че Георги Марков трябва да бъде убит, казва бившият служител в ДС

След огромния интерес към интервюто с топразузнавача Димо Станков в миналия брой продължаваме спомените му, засягащи възлови и драматични за България събития. Имало ли е специален отдел в ДС за ликвидиране на неудобните за режима? Кой, според западните служби и пропаганда, е внушил на Тодор Живков, че Георги Марков трябва да бъде ликвидиран? Имаме ли пръст в атентата срещу папата и на още много други въпроси отговаря в днешното интервю пазещият все още много тайни от простосмъртните висш разузнавач Димо Станков?

- Твърдите, че в нито в Първо главно управление, нито ДС е имало специален отдел за отстраняване, или по-просто казано - убийства, но вашият кадър Владо Костов пък и други твърдят обратното?
- Вижте, нека оставим Владо Костов, който говори това, което е чул от западната пропаганда. Сега много се спекулира с едно недоразумение. Да кажем, че в някои от документите, които журналистите са чели, се среща терминът “неутрализира”, хващат се за тази дума и тя почва да звучи страшно, защото им звучи много близко до ликвидиране по самата етимология на думата. Но не е така. В нашата дейност неутрализиране означава да се намали остротата на дейността на обекта. Но това не става с ликвидиране. Има много други средства. Веднага ви давам примери от практиката си. Имаше по мое време в Париж една емигрантка, жена беше, да не й споменавам името, защото вече не е между живите. Тя беше много остра от самото начало, просто върла, бълваше много лъжи в някаква организация в Западна Европа и после по радиото.
- Вероятно говорите за известната Румяна Узунова?
- Добре, за нея говорим. Наложи се аз да установя контакт по друг начин с нея. Имаше нужда на сестра й да се помогне. Разрешихме на майка й и баща й да заминат при нея. Това не означава да бъде вербувана, нямаме нужда от това. Но така нейната острота в изказванията се намали. Или да вземем Петър Увалиев, когато бях в Англия.
- За Увалиев впрочем се говореха разни работи. Работил ли е той за вас?
- Не, не е бил наш агент. Той беше голям българин, националист е бил винаги, но изповядваше друга идеология, антикомунист, много остър беше в началото, но в културни, критични изяви. Не беше като други, като един Григор Григоров, например, от българската секция на Би Би Си - пияница, плейбой и некадърник, защо да неутрализираме такъв човек? А Увалиев беше друго. Видяхме, че не може да бъде враг на България, и се опитахме да намалим остротата на неговите писания. Но при него беше друг подходът.
- И с какъв подход неутрализирахте Петър Увалиев?
- При него не беше като при Румяна Узунова, нямаше с какво да помагаме. Но аз организирах една среща, на която доведох от България Георги Караславов, а те се познаваха от онова време. Издействах чрез моите началници една командировка на Караславов до Лондон. Срещнах го с Увалиев, вечерта бяхме в едно хубаво ресторантче в Западен Лондон. Караславов заговори за София, за Витоша, той имаше къща в Драгалевци. Взе да му описва образно като писател картинката, как отгоре гледал светлинките на София и т.н. И Увалиев, този корав българин, се разплака. След това се запозна с Людмила, реши се, че може да дойде в родината, и така, общо взето, така бе спечелен за България, такава, каквато е била тогава. Е, ако в досието на Увалиев прочетете, че е проведено мероприятие по неутрализирането му, това значи ли, че сме искали да го ликвидираме?
- Добре, но Георги Марков си беше неутрализиран в буквалния смисъл?
- Добре, за него е изписано толкова много, че няма смисъл и ние да се разпростираме. Ще попитам само - докъде стигнаха англичаните с разследването, защо нищо не правят? Ще ви дам само един пример, пък вие съдете, но преди това ще ви кажа, че англичаните са най-големите майстори в света на психологическите операции, още от ХIХ-ти век те са въведени като тайно оръжие при тях. Става въпрос за известната у нас Мерсия Макдермот и Лоугън - преподавател по английски в Софийския университет и английската гимназия, мисля беше. След десети ноември той започна да прави изявления, че Мерсия Макдермот е повлияла на Лилов той да убеди Живков, че трябва да ликвидират Георги Марков. Това беше главната мисъл на Лоугън. Той тръгва оттам, че Макдермот е била агент на българските служби, парадира, че и той е бил наш агент. Трябва ли да се убеждаваме, че двойният агент е той и е служил на МИ-6? По-късно приехме един кореспондент на “Морниг стар”, комунистическия печатен орган в Англия, оказахме му цялото си влияние, споделихме с него всичко за гледната ни точка по атентата с папата, а той се върна и написа, че сме му предлагали 200 000 долара, за да ни каже къде се крие Козичкин, та да можем да се доберем и убием човека, който, уж, ни бил връзката с КГБ!? Това ако не е пръстът на МИ-6 или МИ-5, то какво е?
- А били ли са наистина наши агенти Лоугън и Макдермот?
- Не зная, минало е вече време, няма с кой да говоря по този въпрос. Най-вероятно е бил на Шесто или Второ главно. Но той казва “Аз работих за ДС”. И за да бъде още по-убедителен във версията си, твърди, че Мерсия Макдермот е била двоен агент - на MI-SIKS, т.е. известното МИ-6, тяхното разузнаване. Та англичаните майсторски подхвърлят в печата фалшивки, целият случай с Мерсия Макдермот е такъв. Сега не знам, кой от двамата е по-големият двоен агент, но знам, че в такива случаи се жертва по-маловажният, за да се запази по-важният. В случая Лоугън. Аз с Мерсия Макдермот бях приятел, а твърденията на Лоугън са безумие. Аз познавах Мерсия Макдермот, но не съм я вербувал.
- Нека поговорим и за Ахмед Доган. Все пак той вече 16 години е политически лидер, нека се абстрахираме от спекулациите около агента Сава и досието му, но е важно да се знае какви са били взаимоотношенията му с Държавна сигурност, все пак?
- Специално Доган не е работил за ДС в България. Той е бил готвен за работа зад граница и евентуално да поеме ангажимент за една по-далечна перспектива, и то не в България, а да работи някъде далече навън под друго прикритие, така че неговата работа е малко по-различна.
- Къде е готвен Ахмед Доган?
- Той е готвен в Първо главно управление.
- Как се води една подготовка в Първо управление?
- Не, вижте, той е обучаван за нашето управление, но не в управлението. Подготовката се водеше навън. В смисъл, в България, но не и в управлението. Искам да кажа, че е готвен в университета, на други места, в квартири, изнасяни са му там лекции и каквото трябва, за да се подготви за работата, имал е различни срещи и т.н. Зная и кои са го водили, и кои са го обучавали.
- Всъщност Доган е обучаван и подготвян за работа подобно на Владо Костов, така ли?
- Не. Неговото е малко по-различно. Той е трябвало да замине навън, в една страна. Трябвало да замине с други документи, после да отиде в трета страна, докато на Владо Костов никой не му е сменял паспортите. А тук се е планирало Доган да работи под други имена, да бъде настанен на работа някъде и най-накрая да остане да работи в Турция, а след това да се прехвърли в друга, в западна страна. Там би била най-важната му задача, но трябваше да бъде сменено името му, биографията му, всичко това трябваше да бъде сменено.
- Но не ви стигна времето, за да се реализират плановете по отношене на Доган, така ли се получи?
- Да. Тогава се появи Възродителният процес.
- Значи, бил е готвен за свръхважна мисия зад граница, появява се Възродителният процес и... какво се случва?
- Измени си линията на поведение. Той не прие Възродителния процес в този вид. И тогава именно става колизията, сблъсъкът, но не с нас, а вероятно с друго управление на Държавна сигурност. И тогава го арестуват, но тук аз вече не знам подробности, не зная как точно става арестуването му, не съм участвал.
- Вяроятно това управление е Шесто?
- Да, най-вероятно е имал проблеми с Шесто управление на ДС. Доколкото зная, Доган е съветвал Възродителният процес да не става по такъв начин.
- А по какъв?
- Не зная какво е предлагал той, но знам, че смятал, че този начин, по който става, ще има сериозни последици. Знам, че не е бил съгласен с насилствения начин за смяната на имената.
- Значи Доган действително е арестуван, съден и затворен и не е изпълнявал никакви задачи по линия на ДС?
- Не, никакви, но то е деликатен въпрос. Той по линия на Възродителния процес е имал едно становище, раздалечил се е, след това го променя, арестуван е и е даден под съд.
- Писал ли е Увалиев дисертацията на Людмила Живкова, както се говори, а и пише?
- Вашият колега Христо Христов пише в книгата си, че Увалиев й е помогнал, а някакъв наш дипломат в посолството ни в Лондон е завършил дисертацията й. Аз не вярвам и на едното, и на другото. Увалиев не е специалист. Тя се занимаваше с англо-турските отношения, мисля, че това беше темата на дисертацията й, а Увалиев не беше историк. Може да я е запознал със съответните хора, а въпросният дипломат за мен е фантом.
- Добре де, но Увалиев, един инакомислещ българин на Запад, е имал влияние над Людмила Живкова, а заради прозападните си забежки тя е била под наблюдение на службите ни? Следена ли беше наистина?
- Увалиев наистина имаше влияние над нея, но Людмила Живкова никога не е следена. Това не можеше да стане. Имаше само един случай, когато един от Шесто си беше позволил да направи малка характеристика по отношение на нея и за Иван Славков, за работата му в БНТ. И тоя човек от Шесто беше наказан, защото не можеш да се занимаваш с Люмила Живкова и никой не можеше да поставя такива задачи.
- Дори и КГБ?
- Не, дори и КГБ. Неодобрението към някои нейни ходове идваше не по линия на КГБ, а от ЦК и Политбюро на КПСС. Смятам, че познавах доста добре Людмила Живкова.
- Каква беше тя като човек?
- Трудно е да се даде определен отговор. Тя си имаше своите, така да се каже, странности. Яденето и пиенето все едно не съществуваха за нея. Когато сме били в ресторант, тя изяждаше само по една салатка. В един часа през нощта пък искаше чай с мляко. Сутрин трябваше да я чакаме, когато отивахме да вземем делегацията за мероприятие. Малко по-трудно я изваждахме навреме за това. Не закусваше, не сядаше да пие и т.н. Може да са някакви човешки странности или слабости, но тя също така по никакъв начин не показваше високия си ранг.
- Бяха ли семейство в нормалния смисъл Людмила Живкова и Иван Славков?
- Трудно е да се каже. Тя си имаше своите странности, а Иван си имаше своите малки слабости, падаше си още тогава по пиенето, въртяха се жени, негови приятелки около него. Веднъж се връщаха от Лондон и минаха през Париж, беше 1975-1976 г. Дадохме им най-хубавия апартамент за гости. Тогава изглеждаха съвсем нормално като семейство и като хора - нормални, скромни хора.
- А по-късно, когато Иван Славков се прочу като плейбой, не беше ли следен като зет на Живков?
- Не. С него сме приятели, той ми вика бате Димо и винаги е бил много земен човек.
- Беше ли волнодумец навремето, както сега?
- Не. Имаше един случай, когато беше кореспондент на телевизията в Лондон. Появи се на екран по новините оттам. Имаше някакво събитие и трябваше да го предаде на живо. Почна Иван, но се запъна и както трябваше да каже по същество нещата, изведнъж закъса - мълчание, не можа да продължи. Казвам го като илюстрация, че тогава Иван не беше така словоохотлив, както после.
- Да ви питам за още един мит около Иван Славков. Бил ли е посредник като зет на Тодор Живков по големите оръжейни и други тайни сделки?
- Никога. Иван никога не е се е занимавал и не разбира нищо от оръжейни сделки. Но той имаше една приятелка Мария Клемен от Австрия, българка с някакво австрийско потекло от онова време. На Запад го изкараха, че той й съдействал по оръжейна сделка за Африка. Изкараха го някакъв посредник. Възможно е да се е обадил на зам.-министъра и да му е казал виж там и пр. Но за оръжието той не можа да я прави тая работа. Но Иван и сделки с оръжие!? Никога! Той е много добър човек и малко наивник си пада. Аз дори около тая история с филмчето на Би Би Си му казах даже: “Абе, Иване, защо не ми се обади ние да им скроим номер на англичаните.” Ама Иван си е такъв, много приказва, но си е наивник.
- Как беше навързана българската следа за покушението срещу папата?
- Българската следа беше замислена за по-дълготраен ефект. Тя е от така наречените дълготрайни операции. В по-ново време с малки сигнали от различни места се припомнят основните моменти, за да продължи обработката и манипулацията на световното обществено мнение. Подновяват се избрани моменти, когато хората вече не са в течение на нещата и трябва да кажа, че италианците също умело го правят.
- А защо изобщо го правят?
- Защото някои политически среди там не бяха доволни от оправдателната присъда и това, че Сергей Антонов бе освободен поради липса на доказателства. И как да са доволни като след три години процес се опровергаваше лъжа след лъжа. Трябваше да се излезе от това положение и магистратите го направиха, но политиците бяха бесни. И в по-ново време изведнъж се появиха архивите на Митрохин - беглеца от КГБ, изнесъл много материали и много от тях са верни, но има и фалшиви, преправени, преувеличени. Аз съм виждал някои от тях, първите, които излязоха на английски чрез една моя връзка в Англия. Там има един професор Андрю, който се е специализирал в участие при съставянето на книгите на бегълците. В материалите на Митрохин се засяга и дейността на КГБ в Рим. И с едно решение на италианския сенат се създаде комисия начело с Паоло Годзанти, която да проучи какво е правило КГБ в Италия и какъв е бил ефектът от дейността му. Не знам какви изводи са направили, ако изобщо са направили някакви изводи, защото публикации по въпроса липсват. Но Годзанти изведнъж се хвана за папата. Първо започна да твърди, че атентатът е работа на КГБ, действал чрез връзките си с нашето Първо главно управление. Последното му заключение е пък, че не КГБ, а ГРУ - Главното разузнавателно управление към Съветската армия е инициатор и организатор на антентата. И дори че ГРУ е действало самостоятелно, без посредничеството на българските служби. Но българската следа пак остава. ГРУ без посредничеството на службите ни придобивало хора, които да им вършат работата. И излиза, че Сергей Антонов е ангажиран направо от ГРУ в атентата срещу папата. Няма как, защото ние в Първо главно управление нямаме никакви връзки, нищо общо с ГРУ. Та от тези архиви на Митрохин Годзанти повдига отново българската следа.
- Добре, нека се върнем към началото - как се скалъпи българската следа?
- На 22 юли 1981 г. Римският градски съд осъди Агджа на доживотен затвор за покушението срещу папата. Присъдата беше произнесена след два месеца разследване и три дни съдебни заседания и турският терорист беше тикнат в затвора “Асколи Пичено”. Един месец след атентата американската журналистка, пребиваваща постоянно в Рим, обвини мюсюлманството и потърси следата в източните, т.е. ислямските страни. Така мисли свързаната с ЦРУ Стърлинг, докато на нея не се спира българинът Джон Паница, главен редактор на “Рийдърс Дайджест” с многомилионен тираж и огромен бюджет. Връзката на Дими Паница с американските служби не желая да коментирам, но писанията на Клеър Стърлинг под негово влияние и огромните пари постепенно добиват друга насока. Лично Паница многократно я кара да променя материалите си по случая в посока “българската следа”. Междувременно Агджа попада в ръцете на Неаполитанската камора, ползваща и ползвана от политиците, за която “Асколи Пичено” е нещо като домашен затвор, и обработката на атентатора започва. Изборът е или да сътрудничи, или да очаква всичко лошо, коеото може да му се случи в един затвор, включително и смърт. Мафиотите го обработват, а обучението му се поема от хора на италианските служби, на Ватикана и всякакви други съмнителни личности. Така през септември 1982 г. Стърлинг отпечатва първата си статия, в която обвинява българите. Интересно е, че малко преди това Агджа пише писмо до Ватикана, в което се оплаква от католическия свещеник Марио Сантини, който го посещава в затвора и упражнява огромен натиск върху него, дотолкова, че Агджа се страхува за живота си. И ето че, на 25 ноември 1982 г. е арестуван Сергай Антонов. Ние в България бяхме потресени от развитието на нещата. По време на тригодишния процес стана ясно, че нещо бе станало със Сергей Антонов в затвора. Очевидно беше, че е претърпял чудовищни психически травми. Той не само не можеше да се съсредоточи, но очевидно в главата имаше необясними пустоти и бели петна. Имаше ясно изразени симптоми на натрапчива фобия на депресивна основа. Заболяването му се изразяваше в тежко и про-дължително мълчание, силно главоболие. Понякога не можеше да говори и да се изразява. Той никога не каза и дума за преживяното в затвора, но очевидно бе обработван с психотропни препарати и други методи. Вероятно целта е била да се създадат бели петна в паметта му и на тяхно място да се вкара нужната им информация.
- А доколко убедителен бе Агджа, единственият му обвинител на процеса?
- Въпреки информацията, с която бе натъпкан и продължителното обучение, лъжите му падаха една след друга. Впрочем психопатът Агджа бе уникален свидетел. На процеса Агджа обяви, че българите са искали да убият и Лех Валенса, когато посети Ватикана, планирали сме били и проект за убийството на английската кралица, на президента на Тунис Бургиба, на премиера на Малта Дом Минтов - една френска общественичка, и като капак ни обвини, че с негово участие сме щели да убием иранския аятолах Хомейни. Въпреки че процесът бе истинско шоу на непредубедените журналисти, магистратите вярваваха и вярваха на лъжите на Агджа. Сега всичко това изглежда смешно, но тогава масираната атака срещу България по всички направления беше така чудовищна, че дори КГБ по едно време взе да се съмнява дали пък българите без знанието им не са имали някакво индирекно участие в атентата?
- Сергей Антонов е бил заместник-директор на бюрота на “Балкан” в Рим, но какви бяха ангажиментите му към нашите служби?
- Той посрещаше и изпращаше самолетите, съпровождаше пътниците и т. н. Естествено, докладвал е кой заминава, кои пристигат, кои слизат, кои се качват и т. н. В това отношение може да се каже, че да, бил ни е някакъв сътрудник Сергей, но какво лошо има в това? А тези елементарни ангажименти към нас са далече от използването му в ликвидирането на папата, нали?
- А как се разви съдбата му след освобождането?
- Антонов се върна в България друг човек. Отказа всякакви контакти с официални лица и служители. Допусна до себе си само майка си, баба Иванка, сестра си Таня, съпруга й Цвятко и двама приятели. Жена му Росица го напусна, а той я обичаше и това още повече го срина. Дъщеря му Ани също го изостави. Обработките в затвора го бяха докарали дотам, че изпадаше в паника при вида на лекари. Вече повече от 20 години не е приел каквито и да е лекарства, под каквато и да е форма. Страшно е да си помисли човек какво са правили с него в затвора. Сега Антонов мълчи. Искаше да се върне на работа в авиокомпанията, но му отказаха и той съвсем се затвори. След смъртта на майка му го приюти сестра му. Днес Антонов е без работа, без средства. Често го виждат по улиците с мрежа, в която носи парче хляб. Той е най-самотният и тъжен българин днес.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ