Бившето топченге Стойне Христов: Срещнах се с Гешев в Брюксел през 1973-та!

<em>Стойне Христов е бивш служител на МВР. Работил е в някои задгранични мисии. Автор е на 16 скандални книги, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на бестселъра &ldquo;Билети за ада&rdquo; за българските медици в Либия, в плана за спасение на които е взел дейно участие. В сайта си temidaidai.com публикува материали за сблъсъка си със съдебната система.<br /> <br /> Единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Стойне Христов разказва скандални истории от своята мисия &ldquo;под прикритие&rdquo; в посолството ни в Брюксел по заръка на Държавна сигурност, и по-конкретно на небезизвестния Мирчо Спасов. <br /> </em><br /> <br /> <strong>- Вие твърдите, че по време на мисията ви &ldquo;под прикритие&rdquo; в Брюксел сте срещнали полицая Гешев. Как става това, господин Христов? <br /> </strong>- През есента на 1972 година в хотел &bdquo;Хилтън&rdquo; в Брюксел се провеждаше отчетна конференция на федерацията по конен спорт. Председател на Българския олимпийски комитет по това време е ген. Владимир Стойчев. Той е и председател на същата федерация в Олимпийския комитет. Членовете и ръководството са все отбрани хора с титли и звания. <br /> <br /> Но куфарът му с няколко парадни генералски униформи вместо да пристигне с него, беше заминал за Париж. Тогава посланикът ни Георги Чанков ми нареди: &rdquo;На нашия генерал мундирите са му изпратени в Париж, а след два дни ще му трябват! Настанен е в хотел &bdquo;Хилтън&rdquo;. Свържи се с представителите на &bdquo;Балкан&rdquo; и уредете този въпрос!&rdquo;. С помощта на Владо Цонев - представителя на &bdquo;Балкан&rdquo; в Брюксел, куфарът бе доставен. <br /> <br /> Някъде след 21 часа аз отидох в &bdquo;Хилтън&rdquo;. Администрацията на хотела ме очакваше. Качихме се на шестия етаж, който беше определен за гости на федерацията. Генерал Стойчев се появи цивилен, малко прегърбен, и първото, което ми каза, беше: &rdquo;Зап`ейте!&rdquo;. Първоначално се учудих, но после разбрах, че това означавало &bdquo;Заповядайте&rdquo;. Той ми благодари и помоли да го изчакам малко да си поговорим. Донесоха ми кафе и натурален сок. Във фоайето на етажа имаше маса и кожени кресла. На едно от тях седеше мъж на около 50-60 години. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Пиеше водка и тоник. <br /> <br /> </strong></span>В първия момент помислих, че е нашият артист Георги Георгиев &ndash; Гец, приличаше ми на него. След като стояхме мълчаливи няколко минути, той ме заговори на български с лек английски акцент: &bdquo;Приятно ми е и е удоволствие, че българин е на такава почетна длъжност! Има още много такива достойни българи! Жалко е, че някои вече не са живи!&rdquo;. Той въздъхна и протегна ръка към чашата. Имаше широка длан. После продължи: &bdquo;Доколкото знам, и вие сте на това мнение. Казаха ми, че сте написали една книга за друг такъв българин. Това е похвално! Браво! Аз вероятно няма да съм жив, но го приемете като молба... Когато дойде време, издайте тази книга и направете всичко възможно да бъде реабилитиран, защото беше един достоен българин! България трябва да се гордее с такива като него!&rdquo;. <br /> <br /> В това време ген. Владимир Стойчев излезе и ме покани в кабинета си. Говорихме си малко. Той ми даде покани за посолството и лично за мен за мероприятията. &bdquo;Спасихте ме, като ми доставихте униформите! В такива тържествени случай за мен те са задължителни!&rdquo;<br /> <br /> Когато излязох, онзи човек го нямаше. Тръгнах си. Цяла нощ не мигнах. На следващият ден написах подробна информация за тази среща и предадох записката на Райчо Харалампиев, който беше завеждащ консулската служба при посолството, а също така на Гаврил Сертов, който пък беше представител на друга служба. Не съм коментирал с тях. Казаха ми, че материалите са изпратени по секретната поща. Двамата не знаеха, че аз съм дал една и съща записка и на двамата. Просто спазвах правилата.<br /> <br /> През лятото на 1973 година по време на годишния си отпуск се срещнах с генерал Минчо Агайн, който беше министър на вътрешните работи, в неговия кабинет. По време на разговора той извади от касата си една снимка и ми я показа: &bdquo;Познаваш ли този човек?&rdquo;. Аз се вгледах в старата снимка. Трябва да си призная, аз съм слаб физиономист, но видях познати черти. Отговорих: &bdquo;Май съм го виждал!&rdquo;. А Агайн продължи: &ldquo;Не си ли разговарял с него в хотел &bdquo;Хилтън?&rdquo; Тогава се сетих. &ldquo;Знаеш ли кой е този?&rdquo; - ме запита генералът. &bdquo;Не&rdquo; - отвърнах аз. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Това е Гешев!&rdquo; Бях изумен: &bdquo;Но нали е убит?!&rdquo; Очевидно, само във филмите... <br /> </strong></span><br /> Тогава разбрах за кого ми е говорил човекът в &ldquo;Хилтън&rdquo; - за Иван-Асен Христов Георгиев, неговия агент №1, и за моя роман &bdquo;Несбъднати мечти&rdquo;, посветен на него. Вече нещата се навързаха! Изведнъж изпитах една несигурност, макар да бях в сградата на Министерството на вътрешните работи...<br /> <br /> <strong>- Да се върнем по-назад. Разкажете по-подробно за секретната си мисия в българското посолство в Брюксел, където сте изпратен &ldquo;под прикритие&rdquo; от Държавна сигурност и първият зам.-министър на вътрешните работи Мирчо Спасов?<br /> </strong>- Заминаването ми за Брюксел щеше коренно да промени живота ми. Синът ми Росен нямаше и две години, а докато бях в Чехословакия, не го видях как прохожда. Беше ми тежко... Вече имахме белгийски визи със съпругата ми. От служебния вход на министерството ми се обадиха да сляза. Беше секретарката на Минчо Агайн. Каза ми в 18 часа да отида на мястото, където се срещахме с генерала. Така и направих. Той направо мина на темата: &bdquo;Безпокои ме твоето изпращане в Брюксел! Говорих с Григор /ставаше въпрос за Григор Шопов/ и със Стоян Савов. През тях нищо не е минавало за тебе. Всичко урежда Мирчо Спасов. Ти да не си направил някаква сделка, без да си ми казал?!&rdquo;. Разказах му всичко, въпреки че бях подписал декларация с никого да не споделям какви задачи са ми били възложени. Предадох му дословно думите на Мирчо Спасов: &ldquo;Поставяме ти нова задача! Ще отидеш в Брюксел, ще работиш в нашето посолство! Там е посланик Георги Чанков, първи заместник на посланика е Стефан Стайков, син на Енчо Стайков, там работи като търговски представител Младен Грозев, брат му е Геро Грозев, постоянен представител на България в ООН, там е Димитър Пеев и Гаврил Сертов - бивши партизани от средногорския отряд. Там работи и един земеделец Богомил Зафиров и се среща с Ценко Барев - враг №1 на България! Трябва да разберем говорят ли нещо за Тодор Живков! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Това го иска една мъжка секретарка &ndash; Милко Балев!&rdquo;<br /> <br /> </strong></span>Генерал Агайн известно време мълча, после тревожно каза: &bdquo;Кой ли знае какво сега е намислил нашият Мирчо?! Едва ли Милко Балев му е възложил тази задача, но всичко може да се очаква! <br /> <br /> Внимавай и бъди нащрек, никак няма да ти е лесно! И трябва да знаеш - тези хора са честни, преценявай какво ще пишеш за тях... Знаеш, че тези сведения не са като да напишеш една книга! Все пак, ако изпаднеш в беда, знаеш как да ме потърсиш!&rdquo;.<br /> <br /> Една ноемврийска събота вече летяхме със съпругата ми за Брюксел. В белгийската столица ни посрещна Богомил Зафиров - един от хората, които бяха мой &ldquo;обект на разработване&rdquo;. <br /> След като се настанихме, от резиденцията на посланика пристигна Савка - съпругата на посланика Георги Чанков. Тя изглеждаше нервна и притеснена. Моето изпращане не било съгласувано с Чанков, каквито бяха изискванията...<br /> <strong><br /> - Въпреки че е трябвало да шпионирате посланика, вие ставате истински приятели с него...<br /> </strong>- Георги Чанков нямаше представа с каква задача съм изпратен. Но се съмняваше, че работя за службите. От разговорите, които съм имал, той имаше доверие на Мирчо Спасов. Когато съм пристигнал в Брюксел, се свързал с него да пита за мен. Та нали Мирчо Спасов беше първи заместник-министър на вътрешните работи и отговаряше за кадрите на министерството...<br /> <br /> Предварителната информация, която имах, беше, че Георги Чанков е дребнав и сприхав. Може и да е така, но нали той дълги години е бил в нелегалност... Бил е заместник-министър председател и един от най-доверените лица на Георги Димитров. Дори е в състава на делегацията, която прибира тленните останки на Димитров от Москва. После Тодор Живков го изважда от състава на Политбюро и изпада в немилост. <br /> <br /> В Брюксел ми беше даден специален пропуск, с който да влизам чак в самолетите на БГА &ldquo;Балкан&rdquo;, които кацаха на летището. А посланикът Георги Чанков ми даде един от двата служебни мерцедеса на посолството да го използвам, още помня номера СД 72.<br /> <br /> Не бяха изминали и няколко месеца, и аз изпаднах в депресия. Не знаех какво да правя, нямаше и кого да питам. От София негодуваха за хвалебствията, които изпращах, но им пишех самата истина. <br /> Написах молба да бъда отзован от Брюксел. Посланикът я скъса и след няколко дена ме покани в резиденцията. Беше сам, защото съпругата му беше заминала за България. На дълго и на широко си говорихме. И той не пиеше алкохол, пихме бира. Разказах му за предателството, след което е била убита първата му съпруга Йорданка Чанкова. Той остана изненадан, че знам такива подробности, които той не знаеше. Разбира се, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не казах, че предателят е Мирчо Спасов - той толкова му вярваше... <br /> <br /> </strong></span>Чанков с мъка разказваше: &rdquo;Този правешки хитрец /Тодор Живков/ ме наказа не само партийно, но промени площада от &bdquo;Йорданка Чанкова&rdquo; на &bdquo;Йорданка Николова&rdquo;, а аз оттам минавам всеки ден с трамвая... Права беше Цола /Цола Драгойчева/, като казваше: &bdquo;Тодор ходеше все с един и същи костюм и ние от ЦК искахме да съберем пари да му купим нов костюм, а той ни стана началник!&rdquo;<br /> От Георги Чанков съм научил много неща. <br /> <br /> Когато се завърнахме в България, Чанков ме покани в дома си в квартал &ldquo;Лозенец&rdquo;. Там ми показа първия том на избрани съчинения на Георги Димитров с негов автограф. Много му беше приятно, че първият екземпляр е бил подарен на него. Чанков не искаше да ми сподели нищо за смъртта му в &ldquo;Борвиха&rdquo;- санаториума край Москва. Но аз му казах нещо, което се смяташе за строго секретно: Сталин не е долюбвал Димитров, но заради огромния му международен авторитет и влияние не е правил опит да го ликвидира. В един от разговорите между Димитров и Сталин, Димитров му е казал следното: &rdquo;Другарю Сталин, за всичко можете да сте прав, но трябва да признаете за три неща: руският народ пише на азбука, създадена от българите, първата марксистка група е била създадена от Димитър Благоев, а не от Ленин, и първата победа над Хитлер е от българин на процеса в Лайпциг!&rdquo;. Тогава Сталин нищо не казал, само си тръснал лулата!&rdquo; Чанков ме попита откъде знам тази подробност, но аз не му отговорих. <br /> <br /> За да бъда по-убедителен, му разказах и нещо друго. Трайчо Костов бил ръководител на правителствена делегация по икономическите въпроси. Когато разглеждали един договор, предложен от съветското правителство, и друг - от американското правителство, Трайчо Костов казал, че по-изгодни са условията на американците. Тогава Сталин станал от стола, отишъл при Трайчо Костов, повдигнал му очилата и му казал: &rdquo;Ти имаш зли очи!&rdquo;. Георги Чанков остана още по-изненадан от това, което знам...<br /> <br /> <strong>- Вие сте говорили много с него за първата му съпруга Йорданка Чанкова? <br /> </strong>- Темата за първата му съпруга Йорданка Чанкова беше изключително болезнена за него. Доколкото знам, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>когато са я убили, тя е била бременна <br /> <br /> </strong></span>и е трябвало да роди син. По-късно, когато се оженва за Савка и им се ражда дъщеря, я кръщават на едно от партизанските имена на Йорданка Чанкова. Георги Чанков, макар и открито да не е казвал, не долюбваше брата на Йорданка, който по онова време беше полковник от МВР.<br /> <br /> <strong>- Разкажете за Гаврил Сертов, бащата на доскорошния шеф на ДАНС Петко Сертов? Той също е сред обектите, които сте разработвали?<br /> </strong>- Гаврил Сертов беше заместник търговски представител, също от една от българските служби. Имаше дълбок и замечтан поглед, черна къдрава, но вече побеляла коса. И много пушеше. Двамата му сина си бяха в България и идваха в Брюксел по време на ваканциите. Съпругата му беше интелигентна и общителна жена. Гаврил Сертов беше професионалист. При една наша среща той каза нещо показателно: &ldquo;Съдбата на ръководителите на тези ведомства понякога не е много благосклонна. Практиката в другите държави показва това!&rdquo; Когато разбрах, че ген. Кашев се е самоубил, се сетих за тези думи на Гаврил Сертов. А самият той почина веднага след 1990 г. - не можа да понесе промените.<br /> <br /> <strong>- В Брюксел имате любопитна среща и със сестрата и зетя на Андрей Луканов?<br /> </strong>- През есента на 1973 година в Брюксел пристигна професор Гергин Гергинов - съпруг на Гертруда Луканова, сестра на Андрей Луканов. Той остана в Брюксел три месеца, като подготвяше някаква световна асамблея на философите, която щеше да се състои във Варна. Гергин Гергинов беше изключително контактна личност. За Новата година от България пристигна и Гертруда. В посолството се събрахме три семейства. Изкарахме добре. <br /> <br /> Някъде около два часа след полунощ Гергин излезе от посолството - тогава не се охраняваше толкова много. След като дълго време не се върна, аз излязох да го търся. Но в двора го нямаше. Тогава излязоха и останалите. Наистина се изплаших много - макар да нямах пряка отговорност за него, ако се случеше нещо, щях да си имам големи неприятности и много, много обяснения. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Накрая го открихме, скрит зад един храст. <br /> </strong></span><br /> А той се смееше от сърце, че толкова време не сме го открили.<br /> <br /> <strong>- Доволни ли бяха в София от това, че вие изпращате само позитивна информация за своите обекти на разработване?<br /> </strong>- Мирчо Спасов явно не беше доволен. Изпрати една жена, която направо ми се накара, че не върша никаква работа. Явно не това е очаквал той. Мислел е, че ще тръгна да правя кариера за сметка на съдбата на тези хора.<br /> <br /> След това по време на първата ми отпуска през август 1972 година аз на няколко пъти се срещах с човека, с когото осъществявахме връзката с генерал Мирчо Спасов, и той ми каза, че не съм изпратил нито едно ценно сведение. Срещнах се веднъж и със Спасов. Той ми каза, че ще ми дадат още един месец отпуск. Каза ми също, че ще сменят представителя на Комитета по туризма и ще изпратят още един бивш партизанин от този край, Гумлеров. Така и стана.<br /> <br /> <strong>- След промените вие сте търсил в службите вашите информации от Брюксел, но не сте успели да ги намерите? <br /> </strong>- Когато се завърнах, съм питал няколко пъти Минчо Агайн къде са моите информации от Брюксел, а той ми отговори: &ldquo;Това да ти каже Мирчо Спасов!&rdquo;. Когато Петко Сертов стана шеф на ДАНС, аз исках да се срещна с него, защото той имаше власт да види какво съм писал за баща му Гаврил Сертов, Георги Чанков, Геро и Младен Грозеви, за Димитър Пеев и Гумлеров, но така и не проведохме срещата. В писмен вид не пожелах да изложа фактите, защото не знаех какво ще стане с тях и как ще бъдат използвани.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>