IN MEMORIAM
Във фаталната нощ крайниците му изтръпнали

Погребението на Начко Михайлов събра повече хора от домакински мач на ^Локо^ - София. И всички големи медии. Но само ^Шоу^ разбра как умира легендата.

Начко издъхва на 1 октомври в пет сутринта. Нощта на събота срещу неделя е фатална за него и кошмарна за съпругата му.
Двамата са сами в къщата в столичния квартал ^Орландовци^. Цяла нощ футболистът не мигва от болки. Крайниците му изтръпват и усеща, че си отива. Неговата жена му разтрива краката, но това не помага. В пет символът на столичните железничари си отива.
Вдовицата звъни на синовете му. По-малкият Виктор телефонира в ^Канал 3^.
И Сашо Диков със субтитри съобщава за кончината.
По обяд цяла България вече знае за нея. Начко е погребан в гроба на майка си и баща си. Оказа се, че годините, които завършват на шест, са фатални за фамилията. Единият му родител умира през 1976-а, а другият през 1986-а. Покойникът наистина ще почива вечно редом до кварталното игрище в “Орландовци”, където преминава животът му. Само човек с неговия шут може да изпрати топката оттам до гроба му.
Но синовете му слагат в ковчега футболна топка. И две фланелки на ^Локо^-то. Едната по-стара, с която е жънал победи. И друга чисто нова - на съвременния отбор.
Без специална команда траурната процесия мина покрай гроба на Котков. Там ковчегът спря до паметниците на Кольо и Гунди.
Ракът е открит много късно и положението на Начко е било безнадеждно. След операцията съпругата му пита хирурзите какви са шансовете на мъжа й. Те са й отговорили доста грубо, че няма никакви.
Не се знае дали Михайлов научава това. Но той докрай твърди, че химиотерапията му е успешна и върви към оздравяване. За известно време успява да заблуди дори близките си. Но с родители на свои футболистчета се майтапи, че скоро ще е от другата страна на оградата межу игрището и гробищата. Значи знае истината.
Оказа се, че това игрище въпреки всички обещания на столичните кметове така и не е предоставено на футболния клуб на Михайлов. А сегашният градоначалник Бойко Борисов на няколко пъти отклонявал срещи.
От свещеника, опял Начко, се разбра, че той е бил много набожен човек. Още като футболист не пропуска неделя, без да запали свещ в кварталната черква. И до последно е църковен настоятел в нея. Приживе Начко редовно подпомага бедните с каквото може. Когато няма пари, дарява агнета и риба за храмовия празник.

Юри СТЕФАНОВ