Поетът Георги Константинов на 68 г.: От чалгата ми се изчервяват носовете на обувките!

&nbsp;Георги Константинов e един от най-известните ни поети. Роден е на 20 декември 1943 година в Плевен. Завършил е българска филология в Софийския университет. Бил е заместник-главен редактор на вестник &quot;Народна младеж&quot;, главен редактор на списание &quot;Родна реч&quot;. Главен редактор е на сп. &quot;Пламък&quot; от 1983 г. Депутат в VII ВНС (1990-1991), зам.-министър на културата (1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Член на българския ПЕН център от 1996 г. и негов председател от 2000 г. Автор е на над 30 книги с поезия, сред които &quot;Лично време&quot;, &quot;Неграмотно сърце&quot;, &quot;Общителен самотник&quot;, &quot;Будна кома&quot;, &quot;Дърво и птица&quot;, &quot;Аспиринов сняг&quot;. Има и издания за деца: &quot;Магаре с крила&quot;, &quot;Туфо, рижият пират&quot;, &bdquo;Приказки за слончето Румпи-румп&rdquo; и др. <br /> <br /> <em>Негови стихове са включени в различни антологии на английски, немски, японски и други езици. Много от поетичните му творби са превърнати в песни, които са любими на няколко поколения българи. На 21 декември, в салона на &ldquo;Славянска беседа&rdquo;, той представи най-новата си стихосбирка &bdquo;Врана в снега&rdquo;. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>Какво мислите за активното творчество след пенсиониране?</strong><br /> - След като се пенсионират, някои хора имат повече свободно време. Въпреки че истинският поет трябва да започне да пише още на младини, за да може стихът му да се извиси с годините. Пък и всеки е свободен да пази своите спомени в дневници, в бележници, под каквато иска форма &ndash; в стихове или проза. Но нека не говорим за пенсионната възраст. Има ли в природата пенсионирана птица?<br /> <br /> <strong>Вие ще пишете ли мемоари?</strong><br /> - Нямам нужда от мемоари, защото постепенно, с годините, във всяка моя творба съм оставил нещо от своите преживявания. Всичко това е в моите четири тома &quot;Избрани съчинения&quot;, от които 3 вече излязоха в издателство &bdquo;Захарий Стоянов&rdquo;. За последния все още не достигат средства, но вярвам, че и четвъртият том ще види бял свят. Но да споделя и това &ndash; от близо четвърт век съм си водил дневник, в който съм записвал, през десетина дни, по-важното в моя живот. Така че не са изключени и мемоари.<br /> <br /> <strong>Нека ви върна в началото на поетичния път, който сам сте избрали?</strong><br /> - В момента се сещам за една романтична история, която е от 1961 г. в Бургас. Бях почнал да публикувам стихове в &ldquo;Родна реч&rdquo;, получих първа награда. Попаднах в шумната среда на няколко местни поети. Отидох в казиното на Бургас и на една маса виждам много хубава жена с един човек, който бе малко в гръб. Седнах до тях. Беше поетът Христо Фотев с първата си съпруга. Веднага се изфуках, че и аз пиша стихове, дори им казах едно наизуст. Тогава имаше такъв обичай, като седнат на маса млади поети - да си кажат по едно стихотворение. Сега това го няма &ndash; гледам, че се разминават като паметници. Станах интересен на жената и цяла вечер танцувахме с нея. А Христо се смееше, бях му забавен. По-късно се видяхме в София. Негови приятели ми бяха казали, че който не влезе в &ldquo;Бамбука&rdquo; &ndash; култовото заведение по онова време, няма да стане никога поет. И там се запознах и с Георги Джагаров, Борис Делчев и с други именити личности... Та в &ldquo;Бамбука&rdquo; се срещнахме отново с Христо Фотев, който в оня период пътуваше от Бургас до София почти през седмица. Попитах го помни ли ме, а той ми отговори &ndash; как няма да те помня, като танцува цяла вечер с жена ми. И оттогава започна нашето приятелство. <br /> <br /> <strong>Година-две преди зората на демокрацията ви изключиха от Партията майка. Как го преживяхте?</strong><br /> - Скандалът беше предизвикан от няколко мои сатирични стихотворения и особено от &ldquo;Квартално събрание&rdquo;, публикувано в &ldquo;Литературен фронт&rdquo;. През 1988 г. ме наказаха много лошо - изключиха ме от партията, в централните вестници не приемаха творбите ми, подслушваха телефона ми. Всичко се срути. А преди това на мен ми вървеше като &ldquo;по вода&rdquo;: дълги години бях най-младият член на Съюза на българските писатели, избираха ме в разни ръководства. Но... Тръпки ме побиха чак след време - когато в 1990-а ми попадна стенографският протокол с думите на Тодор Живков, че някои личности (между които бях и аз) трябва да бъдат &bdquo;махнати, за да не дават лош пример на младите&rdquo;. А аз не съм антикомунист, определям себе си като човек, споделящ социалната идея. Бил съм в Швеция, където социалистите са от 70 години на власт и са цветуща държава.<br /> <br /> <strong>Как живеете сега в последните двайсетина години?</strong><br /> - Моята работа е да пиша книги - май друго не мога да правя. По едно време се завъртях в политиката, бях във ВНС, дори на мен и на Валери Петров ни възложиха да редактираме новата конституция. Където има излишни деепричастия, неправилно поставени запетайки, непълни членове и т.н. - да ги поправим&hellip; Бях две години и заместник-министър на културата. Но творчеството за мен е моят истински живот. Няма ден без да оставя някакъв знак върху белия лист, следвайки правилото на древните: &bdquo;Нито ден без черта&rdquo;. Това е моето желание непрекъснато да се доказвам, че съм жив. Дори и в това време, когато българската литература е в ъгъла, когато пошлостта вилнее навсякъде, а и книгоиздаването също се ориентира към по-лековатите книги, към масовата култура, която с право наричаме &bdquo;чалга култура&rdquo;. Немалко от моите стихотворения са станали песни, някои от тях наистина са хубави, ала все по-рядко ги чувам. Сега в българската поп музика поетичният текст е по-скоро изключение. А в чалгата има такива текстове, че ми се изчервяват носовете на обувките. <br /> <br /> <strong>А с хората от третата възраст какво става според вас?</strong><br /> - Те ревниво пазят своите морални и духовни ценности или поне се стремят да ги запазят, защото са атакувани отвсякъде. Те са атакувани от пошлите програми по телевизиите, от мизерията, от това, че не им стигат парите за хляб, че дори един вестник не могат да си купят. И въпреки това смятам, че точно те съхраниха немалко български морални ценности в този период. Особено българската жена. Всичко, което все пак остана в българския манталитет, е съхранено в семейството, доколкото то още съществува - от българската жена, майка и баба.<br /> <br /> <strong>Как си почивате от... книгите?</strong><br /> - По много банален начин. Даже бих казал - неправилен начин. Обичам да седя пред телевизора и да сменям каналите. Понякога гледам по 3 предавания наведнъж, следя сюжетната линия на няколко филма наведнъж, като всичко това понякога го разреждам с гледане на футболни и волейболни мачове. Не съм изгубил желание да пътувам, а така също &ndash; да се разхождам из големите пазари за плодове и зеленчуци. Обичам театъра и симфоничните концерти, но напоследък все по-рядко ги посещавам. В събота и неделя ходя при своите овощни дървета в село Дрен. Прекопавам, поливам, приятен ми е мирисът на земя. А вечер гледам звездното небе &ndash; там въздухът е чист и звездите ми се виждат по-едри. Между другото, имам слабост и към астрономията.<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Елена КОЦЕВА</strong><br /> <br />