Замалко щях да скъсам главата на френския петел, но го пуснах, за да не стане скандал, спомня си железният бранител
<strong>За по-младото поколение той е много повече известен с успехите си като треньор, но по-старите запалянковци още си спомнят за бойкия и всеотдаен бранител на столичния &ldquo;Локомотив&rdquo; Васил Методиев, популярен като Шпайдела. А защо пък Шпайдела? <br /> </strong><br /> Този прякор ми го измисли левскарската публика - пояснява Методиев. - Оприличиха ме със страховития германски генерал Шпайдел, понеже нападателите на съперниците трудно минаваха през мен. Тогава <br /> <br /> <strong>двубоите ни със Сашо Костов бяха истинско шоу за зрителите<br /> </strong><br /> Безспорно най-големият успех в състезателната кариера на Методиев е шампионската титла с &ldquo;Локомотив&rdquo; (София) през 1964 г. &ldquo;Тогава бяхме изключителен отбор и ако не бяха някои партийни поръчения, можехме да бъдем на върха още една-две години. Всичко бе режисирано, а бяхме превзети и отвътре от най-високо равнище&rdquo;, казва Шпайдела. <br /> <br /> Методиев има 17 мача в националния отбор, но той никога няма да забрави и върховото си постижение като национал в паметния бараж срещу Франция през 1961 г. в Милано, когато победихме &ldquo;петлите&rdquo; и за първи път се класирахме на световните финали. Според него в този мач отборът е свалил напрежението от себе си и е доказал самочувствието си. <br /> <br /> Най-куриозният епизод бе преди двубоя - спомня си Шпайдела. - Вече влизахме в тунела след загрявката, когато френски запалянко реши да ме подразни с жив петел през оградата. Скочих да му скъсам главата (б.а. - на петела), хванах го, но го пуснах, защото щеше да стане голям скандал, заключи железният бранител. <br /> <br /> Предишната година България губи от Франция в Париж с 0:3, но нито един от головете за &ldquo;петлите&rdquo; не е отбелязан от прочутия стрелец Жюст Фонтен, който през 1958 г. поставя ненадминатия и до днес рекорд от 13 гола на един Мондиал. Причината е именно в Методиев, който като персонален пазач напълно обезврежда именития нападател. Въпреки че е сред тези, които класираха България на световното първенство в Чили през 1962 г., той не взе участие там. Контузия наруши подготовката му и това бе добре дошло за тогавашните ръководители, решили за Чили да заминат само здрави играчи. А в анкета с 25 спортни журналисти Методиев получава 25 гласа да бъде титуляр, като оставя след себе си с 24 гласа големия Жоро Найденов. Без да блести с технически възможности, <br /> <br /> <strong>Методиев се отличаваше и респектираше с бързина, борбеност, себераздаване и пожертвователност<br /> </strong><br /> Освен в &ldquo;Локомотив&rdquo; той игра в столичния &ldquo;Академик&rdquo;, както и в &ldquo;Добруджа&rdquo;. <br /> <br /> След като приключи с активния футбол, Васил Методиев навлезе в дебрите на треньорската професия. Първоначално беше две години начело на &ldquo;Локомотив&rdquo; (София), а когато за втори път пое &ldquo;железничарите&rdquo;, вече имаше на своя страна и опита, и самочувствието да ги ръководи успешно. Шамарът от белгийския &ldquo;Андерлехт&rdquo; - загуба с 1:6 в София за Купата на купите - сякаш подейства отрезвяващо на отбора, който уверено пое шампионския си курс. И през 1978 г. &ldquo;Локомотив&rdquo; стана първенец на България за четвърти път след 14-годишна пауза, а и до ден днешен това е последната титла на &ldquo;червено-черните&rdquo;.<br /> <br /> През 1979 г. &ldquo;железничарите&rdquo; участваха в турнира за Купата на УЕФА. Именно тук те направиха своя знаменит рейд, който си остава най-голямото им постижение досега в историята. Последователно бяха преодолени унгарският &ldquo;Ференцварош&rdquo; (3:0 в София и 0:2 в Будапеща), френският &ldquo;Монако&rdquo; (4:2 в София и 1:2 в Монте Карло) и киевският &ldquo;Динамо&rdquo; (1:0 в София и 1:2 в Киев). Така благодарение на умелата тактика на Шпайдела и голмайсторския нюх на Начко Михайлов &ldquo;червено-черните&rdquo; за първи път достигнаха до европейски четвъртфинал. Но някои партийни велможи се престараха и типично по нашенски Методиев бе сменен в момент, когато бе на върха, <br /> <br /> <strong>защото бил насъсквал играчите си срещу &ldquo;съветските другари&rdquo;<br /> </strong><br /> И той не можа да изведе отбора си на четвъртфинала срещу &ldquo;Щутгарт&rdquo;, въпреки че заслужаваше най-много тази чест. А може би щеше да преодолее още едно препятствие по пътя си... Все пак стори това на два пъти вече като треньор на &ldquo;Левски&rdquo;. <br /> <br /> А треньорската кариера на Васил Методиев имаше своята втора серия. И тя бе обагрена в синьо! Шпайдела застана начело на &ldquo;Левски&rdquo; през 1983 г. и още в първия кръг за Купата на УЕФА &ldquo;сините&rdquo; елиминираха западногерманския &ldquo;Щутгарт&rdquo;. А следващата година постигнаха незапомнен хеттрик, спечелвайки и трите възможни купи в България - шампионската титла, Купата на страната и Купата на съветската армия. Зад всички тези постижения стоеше треньорът Методиев, който бе начело на едно &ldquo;златно&rdquo; поколение на &ldquo;Левски&rdquo;. После &ldquo;Щутгарт&rdquo; отново преклони глава - този път в шампионския турнир. Може само да се съжалява, че &ldquo;сините&rdquo; не форсираха &ldquo;Днепър&rdquo;, за да стъпят на четвъртфиналния бряг при шампионите на Европа. А дни след спечелената титла през 1985 г. дойде злополучният финал за купата с ЦСКА, след който и Васил Методиев <br /> <br /> <strong>се оказа със спрени треньорски права<br /> </strong><br /> После бе реабилитиран, за да завоюва още една шампионска титла с &ldquo;Левски&rdquo; през 1988 г. За трети път акостира при &ldquo;сините&rdquo; и спечели купата през 1991 г. Това бе и финалният акорд в кариерата му. Години по-късно един от най-опитните и вещи специалисти бе в спортно-техническия щаб на &ldquo;Левски&rdquo;. <br /> <br /> На 5 януари Васил Методиев навърши 77 години. Да си жив и здрав, бате Васко! <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong><br /> Румен ПАЙТАШЕВ</strong></span>