ОРИСИЯ
Помня деня, в който баща ми завинаги изчезна, твърди поетесата

На 5 февруари Леда Милева празнува рождения си ден. Родена е през 1920 г. в София. Дъщеря е на поета Гео Милев. Писателка и преводачка, автор и на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски, френски.
Леда Милева завършва Американския колеж, Института за детски учителки, известно време учи в Юридическия факултет на СУ. След 1944 г. работи като редактор в различни издателства, като главен редактор на списание “Пионерска самодейност”, зам.-директор и директор на Българската телевизия. От 1972 до 1978 е постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж. Председател на Съюза на преводачите, народен представител в VIII и IX НС и в VII ВНС.

До днес пише. Внимателно отказва поканата за интервю - поради заетост. Работи, за да успее в срок да предаде творбата, която пази в тайна засега.
“Последният спомен от баща ми е денят на неговото изчезване -разказва поетесата. - Истината за смъртта му научихме след две десетилетия, едва през 1954 г.”
Това се случва при делото срещу генерал Вълков и група офицери, които са били физическите убийци на много интелектуалци и антифашисти през 1925 г. Един от подсъдимите подробно описва при разследването как са арестували хората, как са ги водили в различни софийски казарми. Те слагали човека да седне на стол. Един от офицерите започвал да го разпитва, а в това време зад гърба му двама други хвърляли желязна примка, с която го удушавали. Още топлите трупове събирали в чували и ги заравяли на различни места около София.
В една от ямите край Илиянци е бил намерен черепът на Гео Милев, идентифициран по стъкленото око и по деформацията след раняването му на Дойранския фронт през Първата световна война. Днес се пази в Националния исторически музей.
“Забележителен в рода ни е бащата на татко - моят дядо Мильо Касабов. Бил е истински възрожденец. Роден е през 1868 г. Завършил е основно третокласно образование. Става учител в с. Раднево с бъдещата си съпруга. Там през 1895 г. се ражда баща ми. Скоро след това се преместват в Стара Загора.
След време открива книжарница, а по-късно, по настояване на баща ми, и книгоиздателство. Баба ми отглежда шест деца. Първородният му син Гео от съвсем малък се отличава от другите по своята необикновена съсредоточеност, памет, предприемчивост, а на 3-4 години започва да рисува. Най-напред - с пръчка по земята в двора, след това - с каквото му попадне, по стените на къщата. В училище прави портрети на учителите и приятелите си. Някои от тях са запазени и досега. Това увлечение остава за цял живот и после то определя отношението му към модернизма изобщо в изкуството”, разказва подробности от семейната хроника Леда Милева.
Интересен е и родът на съпругата на Гео Милев - Мила Керанова. Тя произхожда от тракийското село Главан, Старозагорско. Според старите хроники най-далечният прадядо, Керан, е известен с това, че живял 150 години. Бил свещеник и завещал на синовете си винаги първородният син да става свещеник, за да се запази българският род и език. По време на робството цялото село се изселва в Бесарабия, където основава друго село Главан. Там построяват черква и винаги един от рода е ставал свещеник. Те създават книга на рода, която сега припомня за бежанците. 20-30 години по-късно султанът издава заповед тези, които искат да се върнат доброволно в България, да не бъдат преследвани. И те се връщат и установяват в Добруджа.
В сегашното с. Владимирово се ражда дядото на Леда Милева - Димо Керанов, съдия, учител, адвокат. Той има четири деца. Двама от тях стават актьори - Димитър Керанов, бащата на актрисата Лора Керанова, и Мила.
“Майка ми следва известно време в Сорбоната и като се връща, става актриса в театрална трупа - припомня си поетесата.- След като обявяват конкурс в Народния, тя издържа изпита и я назначават. По това време баща ми има голяма амбиция да стане режисьор и решава да постави през 1923 г. в Народния “Мъртвешки танц” от Стриндберг - много модерна пиеса. Режисира я по нов начин - и като осветление, и като минимален декор, и като игра. Според модерно мислещите познавачи спектакълът има голям успех, но традиционалистите я критикуват. Директорът на театъра Божан Ангелов я харесва и настоява да се даде втора пиеса на баща ми. Гео дава предложение, но планът му не се одобрява. Тогава татко се ядосва и напуска, а с него театъра напуска и майка ми.”
За много години, г-жо Милева! Пожелаваме ви активно дълголетие!
Щом прадядо ви е живял 150 години, пожелаваме и “Зайченцето бяло” да живее поне толкова!