ЕКСКЛУЗИВНО
• Разправят, че майката на Крум Савов била убита от любовника си
• Тато помогнал на Стефка Костадинова да си купи ^Мерцедес^ като на Жени

Той се казва Тодор Живков, досущ като някогашния Първи. И също като именития си адаш е работил в ЦК и Политбюро. Но с тази разлика, че вместо да взима политическите решения, е возил хората, които го правят. Тодор Живков от столичния квартал ^Бояна^ е сред най- старите шофьори в гаражите на ЦК и Политбюро. 20 години вози важни партийни величия като Милко Балев, Александър Лилов, Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Борис Велчев (дядото на днешния Главен прокурор- б.а.) и др. Кара ги както по служебни дела, така и до домовете на любовниците им, прибира ги след пиянски оргии... И знае много от зорко пазените им тайни. Шофьорът на ЦК Тодор Живков, който никога не е давал интервюта, склони да се изповяда единствено пред репортера на ^ШОУ^.

- Кои известни партийни велможи от онова време си возил?
- Първите години бях дежурна кола - все нощни смени карах. И разкарвах политиците не по делови срещи, а по лични дела - по кръчми и ресторанти, при любовници, на тайни срещи. Все държавни коли ползваха. Возех все от лъв нагоре. Като се започне от секретаря на ЦК Гриша Филипов, мине се през Милко Балев, през Борис Велчев и бащата на Владимир Грашнов - Марин Грашнов и се стигне до Александър Лилов и Огнян Дойнов. Цялото Политбюро съм извозил - 11 човека, без Пенчо Кубадински и Цола Драгойчева. И всички много ме уважаваха. 150 шофьори бяхме в гаража на ЦК, но само моята кола миришеше на парфюм. Останалите смърдяха на крака. Ходех чист и спретнат, къпех се по три пъти на ден. Все маркови дрехи носех. А повечето колеги бяха катили - нечистоплътни, миришеха на кочове.
- А какви коли карахте?
- Първата ми кола беше ^Волга^ от онези с еленчета, след това подкарах ^Чайка^. А след 86 г. ни оборудваха с ^Мерцедес^-и.
- Големи ли бяха заплатите ви?
- Ами! 250 лв. заплата взимах. При средно възнаграждение за страната от 150- 200 лв.
- Защо през 83 година иззеха пистолетите на шофьорите от ЦК?
- Наистина от 71 до 83 година шофьорите от гаража на ЦК носехме пистолети. Раздадоха ни ги без да сме изкарали курсове по стрелба. И станаха много сакатлъци. Макар и с оръжие, шофьорите бяхме цивилни и не подлежахме на Военен съд. И като се почна една пукотевица. Нашите хора стреляха с повод и без повод - по сватби, по кръщенета, като се напият... Колегата Антон Топалов на един рожден ден стреля от прозореца на дома си в кв. ^Западен парк^ и куршумът паднал в апартамент в отсрещния блок. Полицаите намериха куршума в кухнята, пробил тенджерата с манджа. Четирима други колеги пък се ^овъртели^ с огнена вода и на пияна глава спрели трамвай номер 3. Влезли и с насочени пистолети почнали да проверяват гражданите за билетчета и карти. Другата причина да ни отнемат пищовите беше, че двама колеги се самоубиха. Единият - Николай си тегли куршума у дома, пред очите на майка си. 25-годишното момче беше личен шофьор на първия секретар на Ленинския район Кольо Дюлгеров. Една вечер взел служебната ^Волга^ и отишли с приятели на хижа ^Щастливеца^. Там се напили и на връщане Ники обръща колата в едно дере. После си отишъл вкъщи, застанал в средата на хола и пред очите на родната си майка си пръснал черепа с личното оръжие. Та затова ни взеха пистолетите.
- Кръшкаха ли на жените си членовете на ЦК и Политбюро?
- Половината членове на ЦК си имаха любовници. Но ги посещаваха дискретно, не като сега. Примерно карам го при любовницата и го взимам след три часа. А оня все намира повод да ме почерпи, за да му пазя гърба. Ангел Цанев даже имаше незаконно дете от любовницата си. И водеше двойнствен живот като глава на две семейства. Метресата му живееше на ул. ^Жолио Кюри^, а той на ул. ^Оборище^. И животът му мина между тия две улици. Взема го от едното място и го закарам на другото. А после - обратно. Но никога не си е позволявал да качи в колата тая своя любовница. Още е жив бай Ангел, на 95 години е, страхотен мъж. Ама и жените на ЦК-членовете не си поплюваха - кръшкаха яко. Най-често заформяха авантюри с шофьори и помощници. Дузина колеги ги уволниха по тая причина.
- Само заради любовни истории ли уволняваха шофьори?
- Колегата Ангел Велев беше личен шофьор на Тодор Живков. Той уреди съпругата си Снежана като секретарка в канцеларията на Тато. Беше пряко подчинена на Емил Христов от ЦК. И тая същата лично написала и разпространила диплянка, в която пишело, че Тато е кретен. Уволниха я на мига, барабар със съпруга й. После тя стана секретарка в Съюза на артистите, а мъжът й 5 години стоя без работа.
- Кой от партийните другари беше най-капризният ти пътник в колата?
- Имаше един член на ЦК, Петко Кунин. Човекът не беше точно капризен, просто си имаше заболяване. По времето на Червенков Петко Кунин бил министър на промишлеността. Но като взе властта, Тато го свали. После го реабилитира и му даде кола да се вози. Преди 9-ти бай Петко бил партизанин и лежал по затворите. Там го спукали от бой и получил киста и хемороиди. И като тръгна да го возя за някъде, пет пъти спирахме да си мие задника с едно шише, защото все кървеше.
- Возил си също Александър Лилов и Огнян Дойнов. С какво те впечатлиха?
- На Лилов му бях шофьор още преди да се издигне. Тогава беше зам. - началник по културата, подчинен на Людмила Живкова. И колегите шушнеха, че й бил любовник. Но дали наистина е било така - не знам. Но беше много културен човек. И сега е такъв. Като ме види, се разтапя: ^Тошо как си? Ела да те черпя!^ За разлика от Лилов Огнян Дойнов беше сухар. Отговаряше за промишлеността и го карах по заводи и предприятия из цялата страна. Много пушеше тоя Дойнов-по три кутии на ден изсмукваше и все вносни цигари - ^Боро^, ^Кент^. Палеше папиросите една от друга, а колата ставаше лисичарник. Предното стъкло се замъгляваше от дима, а на мен ми се насълзяваха очите.
- А Милко Балев какви навици имаше?
- Той беше голям гимнастик. Всяка сутрин, в 5.30, го взимах с дежурната кола от дома му и го карах на тенис-кортовете и плувния басейн. Тренираше до 8 часа, когато го взимаше личният му шофьор и го караше в ЦК на работа. А вечерно време пишеше в кабинета си до 12 часа - голям работохолик!
- Как стана така, че яде и пи на една маса с Тодор Живков?
- През 72 година закарах ген. Желязко Колев на връх Баба. На всеки 10-ти септември бившите партизани от отряда ^Чавдар^ си устройваха там тържества по случай победата. Даже си имаха ритуал - разиграваха сценка как слизат от планината, за да вземат властта. Бай Тошо го обличаха в анорак, ботуши и пушка. И повел колоната партизани, излизаше от гората, а останалите го посрещаха с бурни ръкопляскания. След което наставаше здраво ядене и пиене по поляните. Та, на едно такова тържество ген. Колев ме представи на Тато. Живков ме пита: ^Как се казваш, бе, младеж?^ А аз: “Тодор Живков съм и също като вас съм от Бояна.” Я, къв шегаджия, вика Първия и ми нареди да седна на софрата до него. И като започна едно наддумване, едни приказки. Тато така се развесели, че разказа над 20 вица за себе си. Отпуснах се и аз - и взех да му пригласям с вицове за Тодор Живков. Но след 5 минути ген. Колев ме дръпна настрана. Луд ли си бе, момче, в затвора ли искаш да лежиш, вика ми. Стреснах се и повече дума не обелих.
- Защо Наско, човекът, който спаси живота на Тодор Живков по време на атентата във Враца, се самоуби?
- Наско беше майор от УБО. Охраняваше Тато по време на посещения, най-често в придружаваща патрулна кола отзад. По време на едно посещение на Първия във Враца някакъв неврастеник с нож пробил полицейския кордон и без малко да отреже главата на Тато. Добре че в последния момент Наско скочил и съборил Живков на земята. След тоя случай Наско го направиха полковник и стана лична охрана на Живков - почна да се вози до него в ^Чайка^-та. Но след известно време жена му на Наско се влюбила в някакъв дивак и се разведе с него. Взе му апартамента и го наклевети пред началника на УБО ген. Кашев. В резултат на което момчето го уволниха. Той се отчая и се пропи. Пренесе се да живее в Парк-хотел ^Москва^. По това време аз вече работех като таксиджия и Наско често ме викаше до хотела да го карам някъде. По пътя купувахме уиски, цигари ^Боро^. Возех го без пари, защото беше голям пич. И същия тоя Наско през 92-ра година се самоуби в стаята си в парк-хотел ^Москва^. Като преди да посегне на живота си убил любовницата си. Разправят, че въпросната любовница била майката на журналиста Крум Савов.
- Имаше ли алкохолици сред членовете на ЦК?
- Имаше и такива. Мишо Бобанов отговаряше за селското стопанство в кабинета на Тато. Той беше вечно пиян. От сабалям до здрач не спираше да сърба коняк, в който за маскировка сипваше чай. Но Тато не го смени - 20 години го държа като свой помощник. Въпреки алкохолните му изцепки си го тачеше, защото баща му е бил бележит комунист. Изгорили го на площада в Михайловград за това, че е тесен социалист. Още седи паметникът му. Но и бай Мишо, въпреки пиянстването, беше качествен човек. Беше разведен и сам отгледа двамата си сина. Като тръгна да го карам с колата, все ме караше да отбивам по разни ресторанти. Поръча си коняк и почва да ме кандардисва и аз да пия. Ама аз шофьор - не става. Пък на него не му е сладко без компания. И по принуда гаврътвах с него някоя и друга чашка. После се качвахме на колата и продължаваме пътя.
- Имаше ли Тодор Живков извънбрачни залитания?
- Е, той бай Тошо си ходеше с актриси, спортистки. Но това по-късно - като овдовя. Той имаше страхотна слабост към жените. Не пиеше, не пушеше, но като види жена, се размазва. Навремето се говореше, че с Ванча Дойчева имал любовната афера - голяма хубавица беше тя. Но не е бил развратник - като тия, дето сега управляват. Имаше влюбвания, извънбрачни връзки и какво ли още не, но всичко ставаше някак естествено, колегиално. Тато ухажваше жените, без да се натрапва. Канеше ги на кафе... Но без да ги развежда.
- За Стефка Костадинова се говори, че била интимна с Тато. Вярно ли е?
- Стефчето, като постави световния рекорд през 85 г., Тато я покани в кабинета си. Доведе я моя шеф Меранзов, който отговаряше и за спорта в ЦК. Запозна ме със Стефка и ме прати до бюфета да й купя шоколад, понеже треньорът не й давал друго да яде. Купих й някакъв шоколад с крава. Но през туй време Първия я приел в кабинета си. Понеже говореха високо отвън всичко се чуваше. Пита я Бай Тошо какво иска и Стефка му вика: ^Нищо не ща, само една молба имам. Искам да ми разрешиш да си купя като на внучка ти Жени ^Мерцедес^-190.^ Той я пита: Имаш ли пари в теб? Имам 20 хиляди лева, отговори му тя. Разписа й Тато документа и Стефчето изхвръкна от кабинета му като волна птичка.

Едно интервю на Илиян АТАНАСОВ