ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
На 12 април се навършват 46 години от полета на Юрий Гагарин в Космоса

• О.з. полковник Борис Мурасов твърди, че в изтребителя, с който са летели Гагарин и Серьогин, е била поставена бомба
• Според него в Кремълската стена е погребан прахът на друг човек
• Гагарин изобщо не е летял в космоса, чрез убийството му Кремъл е искал да скрие този грандиозен блъф

Неизяснените обстоятелства около смъртта на първия съветски космонавт Юрий Гагарин в предполагаема авиокатастрофа през 1968 г. интересуват руснаците не по-малко, отколкото убийството на Джон Кенеди – американците.

Когато Гагарин загива, той е само на 34 години. Статутът на първи съветски покорител на космическото пространство е направил от него международен герой, макар че по думите на всички, които са го познавали отблизо, той не се е радвал особено на звездния си статут. Бил е изложен непрекъснато на “витрината”, за да служи за пример, и никой не се е интересувал от неговите човешки потребности и желания. А те не са били толкова много и толкова сложни – примерно, да се разхожда по улиците без охрана и служебен автомобил. Да може да разпусне с приятели и да си позволи някоя и друга чаша в повече. Да покани на танц приятна дама, без да се страхува, че ще тръгнат клюки за неговото донжуанство… От друга страна, животът му се е въртял в омагьосан кръг и му е поднасял много повече изкушения, с които обикновеният селски младеж /макар и с княжеска фамилия/ не е могъл да се справи. Пътувал е непрекъснато на Изток и на Запад, присъствал е на хиляди коктейли, с него се снимат “за спомен” както редови жени от народа, така и президентши, актриси и модели… Да не говорим за отбраните напитки, които са били задължителен атрибут на светските соарета отвъд желязната завеса и на т.нар. приятелски визити в комунистическите страни. В интерес на истината Юра, както го наричат галено колегите му от Звездното градче, е бил ценител на женската красота и много далеч от представата за трезвеник. В западната преса даже се появява публикация, че солидно почерпен, пада през прозореца на елитен ресторант.
А пък връзката му с първата жена-космонавт Валентина Терешкова е била публична тайна. Докато е бил курсант във военното училище в Оренбург, Гагарин се запознава на танцплощадката с една красива и млада девойка – Наина Йосифовна. Имат кратък и бурен роман, но тя изоставя обаятелния офицер заради обикновен строителен инженер. Името на новия й избраник е Борис Елцин. След, има-няма, 35 години той ще стане държавен глава вече не на миналия в небитието СССР, а на възстановената Русия. Най-добрата приятелка на Наина – Клавдия Михайловна, до последно я увещавала да се омъжи за Юрий, но явно съдбата е имала други планове за участниците в любовния триъгълник.
На фаталния 27 март 1968 г. в 10,19 часа сутринта Гагарин се отправя със своя старши инструктор Владимир Серьогин на обичаен тренировъчен полет с двуместния изтребител МИГ-15. Скоро навлизат в обозначения предварително район, където Гагарин поема управлението на самолета и изпълнява поредица от летателни упражнения от сферата на висшия пилотаж. Разбира се, обстоятелствата и планът на полета са били засекретени, както повечето неща в съветската държава. В 10,31 Юрий докладва, че задачата е изпълнена и поемат курс към базата. Скоро след това връзката се разпада, а машината се разбива в района на смоленските блата. От този момент нататък тръгват всевъзможни слухове и спекулации. Още по време на перестройката бивши и настоящи космически и авиационни спецове започнаха да лансират версии, една от друга по-загадъчни и дори взаимно изключващи се. С най-голяма популярност и досега се ползва хипотезата, че Гагарин е бил махмурлия по време на тренировъчния полет, защото два дни преди това е бил на сватба и не е могъл да изтрезнее от погълнатото огромно количество алкохол. На друго мнение е полковникът от запаса Иван Рубцов, член на комисията по разследване на причините, довели до гибелта на Гагарин и Серьогин. В нея влизат общо 200 човека. Заключенията се побират в 30 тома, доскоро надлежно засекретени в спецархивите. Рубцов е убеден, че в района на аварията е имало няколко метеорологични сонди, които е възможно да са били незабележими от самолета поради силната облачност, а когато са ги забелязали, вече е било твърде късно. Пилотите очевидно са направили опит да избегнат сблъсъка с тях, но са се снижили в коридор, от който после не са имали време да излязат и самолетът се разбива в земята за броени секунди. Двамата нямат време дори да катапултират.
Телата им са напълно изпепелени. Разпознали ги само по части от кожените авиаторски якета.
Много години по-късно Ванга, при която Гагарин е ходил на няколко пъти, съобщава сензационно, че той е жив, но не се намира на нашата планета. “Извънземните са го взели!”, рекла пророчицата на неговия близък приятел – популярния съветски актьор Вячеслав Тихонов, изпълняващ главната поля в култовия сериал “17 мига от пролетта”. И му напомнила, че още не е купил обещания будилник на приятеля си. След това откровение на петричката Касандра Тихонов припаднал, а когато се върнал в родината, първата му работа била да купи от валутен магазин стилен будилник и да го отнесе на вдовицата на астронавта – Валентина Горячева.
Наскоро на руския книжен пазар се появи сензационното четиво “Убийството на Гагарин” с автор Борис Мурасов, о.з. полковник от танкови войски. Той смята, че първият съветски космонавт и неговият инструктор са станали жертва на диверсия. “Цялата комедия е била необходима, за да се свали вината от инструкторите на самолета”, твърди военният инженер. “Мога да заявя, че траекторията на полета на Гагарин и Серьогин е фалшива. Зоните на полет 20 и 21 са разположени така, че излиза, че самолетът е прелетял 420 км, докато той е паднал на 64 км от летище “Чкалов”, откъдето е излетял. Фалшивата траектория е трябвало да обясни защо цели три часа и половина са търсили разбилия се изтребител много далеч от мястото на катастрофата, някъде край град Александров. Истината е, че на мястото на катастрофата – в московска област, в района на Мешчерските езера, каца вертолет с 12 души.
Те заличават следите, а после се скриват.
За кацането на вертолета са знаели двама генерали – Анатолий Каданцев и Владислав Кадишев. Те загинаха в авиационни катастрофи. Имало е още двама очевидци – един капитан и един войник, пристигнали на мястото на катастрофата. Капитанът вече почива в гробището на Владимир, а войникът още е жив, може би защото живее на хиляди километри от Москва. В самолета на Гагарин и Серьогин е била сложена бомба. Аз се срещнах и разговарях с човека, който лично е заложил адската машина в изтребителя. Той твърдеше, че я е поставил така, че екипажът да има шанс да оцелее.
Аз нямам стопроцентови доказателства, че Гагарин е загинал точно в този ден. Нещо повече – имам основания да смятам, че в Кремълската стена, където е положен прахът на първия космонавт, няма и косъм от Юрий”, пише о.з. полковник Мурасов.

Виктор НАУМОВ

ДОСИЕ
Унгарският публицист Ищван Нади стига още по-далеч от автора на “Убийството на Гагарин”. Той направо взриви света с твърдението си, че Гагарин изобщо не е летял в космоса! Унгарецът защитава невероятната си хипотеза изключително прецизно. Направил е изчисления, че съветският “космонавт” просто не би могъл да види при такава траектория на полета всичко това, за което “съобщава” от борда на космическия кораб. Ищван Нади е убеден, че Гагарин е станал пешка в голямата “космическа надпревара” между СССР и САЩ кой пръв ще изстреля свой гражданин в околоземна орбита. Руснаците чисто и просто излъгали целия свят, а дотогава имали доста неуспешни секретни стартове на космонавти. Съществувал е и “отряд на обречените”, чиито членове са били ползвани за опитни зайчета и са мрели като мухи при изстрелването на космическия кораб или нейде в космоса. Най-странното е, пише Нади, посрещането на Гагарин в степта от възрастна неграмотна колхозничка. “Ето го нашият космонавт!”, викнала бабата, която нямала ни радио, ни телевизор, нито пък можела да чете вестници, за да се информира, че руснак е излетял в космоса.
Ето защо напълно възможно е чрез убийството на “първия астронавт”, маскирано като авиокатастрофа, властите в Кремъл да са искали да покрият от световната общественост и собствените си поданици своя грандиозен “космически блъф”. Твърди се, че Гагарин е имал подозрения в тази насока и не е искал да лети, но заповедта си е заповед. “Майко, страх ме е!”, казал той на майка си, малко преди да загине.