Розалия Тинкова: Облепих леглото на умиращия си съпруг с кристали и го съживих!

<em>&ldquo;Според мен материалът ти трябва да почва с това: Бали, население 3.4 милиона, 8000 шамани и 4000 лекари&rdquo;, съветва ме Андрей Едрев. Той разбира от всичко - от ловене на риба до това откъде можеш да си купиш евтина карта за телефонни разговори. Или поне така изглежда за непредубедения наблюдател. На остров Бали риалити-героят е от няколко месеца и се опитва да се слее с останалите българи там, но не му се отдава особено много, защото прекалено се набива на очи. Отстрани изглежда така, сякаш е постигнал българската мечта да попадне на слънчево място и да не прави нищо по цял ден. Обаче...<br /> </em><br /> <hr /> <strong>Бай Ганьо на Бали </strong><br /> <br /> Всъщност животът на плейбоя Едрев си има и друго измерение. Малко самотно, за което той едва ли някога ще си признае. <br /> Когато пристига преди няколко месеца, дори не очаква, че ще остане да живее завинаги там и пътуването му до Бали изглежда повече като приключение. Заедно със сърбин обикаля островите. Няколко месеца двамата ядат само риба и спят в колибите на местните жители. Връща се болен от скорбут. След това, сякаш е навлякъл чужда кожа, и от Робинзон отново се преобразява ту в лъскавия плейбой, ту в съвременен балийски Бай Ганьо. Андрей знае историите на всички българи, които живеят на острова. С някои е приятел, с други &ndash; не чак толкова. Артист е и умее да се измъква от всяка ситуация. Може би точно заради това е успял да оцелее и на този остров. <br /> <br /> &ldquo;Викнал съм шофьорката Бунга в девет сутринта, пий кафе и тръгваме! Първо ще минем през магазина на Розалия, после в полицията и следствието&rdquo; - докато издава нареждания, Андрей като Шива държи два телефона. Пише с едната си ръка есемеси, с другата вече е успял да отвори страницата си във Фейсбук и да се зачете. <br /> <br /> Бунга пристига с изрядността на немски служител в часовникарска фабрика, което си е истинско изключение за Бали. Бунга е родена на остров Суматра, но преди няколко години се принуждава заради семейството си да се премести тук. Първо умира баща й, месец по-късно намира майка си мъртва на пода в банята. Сега носи снимките им на медальон, който докосва несъзнателно всеки път, когато се чувства несигурна. Индонезийката Бунга е само на 24 години, но вече е успяла сама да развие собствена &bdquo;бизнес империя&rdquo;, с която издържа братята и сестрите си. Наела е двуетажна къща, в която е разположила офиса си за наемане на коли и химическото чистене. Винаги е усмихната и кара колата си като мъж. Питам я какво би я разстроило. Без да се замисли, тя ми отговаря: &ldquo;Ще се ядосам много, ако нямам достатъчно пари, с които да си плащам лизинга и наема!&rdquo;. <br /> Преди около година Бунга се влюбва в момиче и двете заживяват заедно. В Индонезия, и особено на остров Бали, еднополовите връзки не се приемат добре. Сега смуглата индонезийка с живи очи и подстригана като на момче коса изживява своята любовна драма. Бащата на приятелката й настоява тя да се омъжи и двете трябва да се разделят. &ldquo;Тя ми каза, че би останала с мен, но не мога да й причиня това&rdquo;, разказва Бунга и това е може би единственият път, в който я виждам тъжна.<br /> <br /> <strong>Оркестър Кристали </strong> <br /> <br /> Предварително съм се разбрала с Андрей, че искам да се срещна с Розалия Тинкова. Тя е друга известна българка, която попада на остров Бали и решава да остане там завинаги. Животът й на острова изглежда измамно лъскав, точно като зле полиран кристал. Бутикът й за холистични бижута в квартал &ldquo;Санур&rdquo; се е сврял между студио за масажи и фотоателие. Отвън лъскава реклама привлича посетителите. Вътре по витрините са наредени бижутата, които Розалия Тинкова продава на чужденците. За стандарта на Бали цена от 700 евро за колие е непоносимо висока - с толкова пари биха живели цял месец поне три семейства. Но за богатите туристи явно изглежда приемливо. Клиентелата й е точно от онзи тип леко презадоволени туристи, които са прекарали романтични нощи в Париж или карнавал във Венеция, и вече са решили да &bdquo;търсят духовното&rdquo;. Пътуват до Индонезия като на сафари, за да си &ldquo;отстрелят&rdquo; нова религия. Точно такива са и българите, които отиват при Розалия в опит да наместят вътрешното си Чи, каквото и да означава това. А и не всеки би могъл да плати цената от почти 3000 евро за курсовете, които бившата манекенка прави на остров Бали. <br /> <br /> Вътре в магазина мирише на санталово дърво и някаква друга тръпчива есенция. &ldquo;О, вие търсите мисис Розалия?! Няма я, тя замина за Тибет. Ще празнува там рождения си ден&rdquo;, обяснява продавачката и ни отпраща любезно с няколко добре премерени чупки в кръста. <br /> <br /> След няколко дни среща все пак има. Розалия Тинкова се материализира насред музика от ситра като слязла от корица на списание, с разпилени до кръста коси на самодива. &ldquo;Чакайте ме вкъщи&rdquo;, казва тя и делово се посвещава на сръбска клиентка, която разглежда бебешка гривна за 500 евро. <br /> <br /> <strong>&ldquo;Къщата на ангелите&rdquo; &ndash;</strong><br /> <br /> табелата е закачена точно на вратата и привлича още от улицата. Щом влезеш, първо на очи се набива басейнът, в който от фонтан-слонче се излива вода. Навсякъде се стели монотонна индийска музика за медитация. Вътре една прислужница готви, друга мете, а трета подтичва с боси крака насам-натам и прибира боклук. <br /> <br /> Също като в магазина, и в къщата на Розалия се носи леко тръпчивата миризма на екзотична есенция. Остават само няколко дни до Коледа. Бившата манекенка и настояща учителка по духовни практики вече е подредила празничното си дръвче. На стената виси огромен портрет на стопанката на дома. Подарък й е от почитателка, която го прерисувала от корица на списание, посветено на бившата манекенка. <br /> <br /> &ldquo;Откъде искате да започнем разговора?&rdquo;, пита делово Розалия, когато идва след няколко минути. Сяда по турски и вперва леко недоверчив поглед в мен. Осъзнавам, че след два часа висене в жегата изглеждам прашна и потна, но в никакъв случай - духовна. Опитвам се да си придам вглъбено изражение и питам Розалия как е стигнала до Бали. В този момент се случва нещо странно - все едно съм натиснала копче на механична кукла, която изведнъж оживява и започва да танцува или пее - Розалия явно е повтаряла историята си толкова често, че я рецитира като монолог от пиеса на Ибсен.<br /> <br /> В един момент обаче личната й легенда започва да изглежда толкова лъскава и изпълнена с перипетии, че усещането за Ибсен избледнява и започвам да си представям героиня на Джаки Колинс или Даниел Стийл. &ldquo;Имах всичко. Много богат мъж, който ме обожаваше. Пари, скъпа кола, живеех в къща с басейн в най-богатото немско предградие. Един ден бях на парти в Ню Йорк и разговарях с манекенки. Разказаха ми за гуру, който живее на остров Бали и успял да промени живота им. Стана ми любопитно и реших да опитам&rdquo;, спомня си Розалия Тинкова. Гуруто, за когото говорят манекенките, всъщност е черният шаман Тура, когото описахме в предишния епизод на репортажа. Когато Розалия попада при него, той започва да я обучава на практиките си. Тя твърди, че е увлечена дотолкова, че след като се връща в Германия, стои няколко месеца и решава да се върне отново при него. &ldquo;Бали ме дърпаше обратно, теглеше ме по всякакъв начин. Казах на мъжа ми, че трябва да го направя. Той ме обичаше много и знаеше, че трябва да ме пусне. Отидох на остров Бали и започнах постепенно да усвоявам духовното. То е като нов свят, който се отваря пред теб. Нова енергия, сетивата ти стават съвсем други&rdquo;, твърди Розалия Тинкова и ме поглежда леко изпитателно, сякаш да провери дали духовното в мен не е започнало най-накрая да се пробужда. <br /> <br /> След няколко месеца престой на острова тя решава да се отдаде на мълчание. Самата Розалия е доста приказлива и изглежда невероятно да спре да говори дори и за минути. Тя обаче твърди, че, след като се връща в Германия, я обзема внезапна и силна необходимост да прекрати комуникацията си с външния свят. Следва развръзката. Разривът й с мъжа, който я глези и облича като порцеланова кукла, сякаш е неизбежен. &ldquo;Оставих всичките си вещи и кредитни карти. Тръгнах си само с дрехите на гърба и 2000 евро в джоба&rdquo;, твърди Тинкова. От думите й не става ясно, но други българи разказват, че когато пристига от Германия в Бали, по някакъв начин тя е започнала да се отдалечава от учителя Тура и настъпва хлад в отношенията им.<br /> <br /> <strong>Розовият период на Розалия <br /> </strong><br /> &ldquo;Имах розов период. Спомням си, че един ден се събудих с желанието да направя цялата си стая в розово и започнах да обикалям магазините. На едно място си харесах кристал, но беше бял. Поисках същият, но розов. Нямаха. Купих го, а когато се прибрах вкъщи, той беше станал изведнъж розов!&rdquo;, разказва Розалия Тинкова. Постепенно тя се увлича по кристалите дотолкова, че ги превръща в своя философия. И бизнес. Един ден й се обаждат, че съпругът й в Германия е на смъртно легло и трябва да дойде, за да го погребе. <br /> <br /> &ldquo;Заварих го в болницата. Отидох и облепих леглото му с различни кристали, останах цялата нощ при него. Неочаквано за всички, той започна да се възстановява. Никой не можа да повярва! Накрая го изписаха&rdquo;, разказва Розалия. След месец обаче съпругът й все пак умира и тя се установява окончателно на остров Бали. &ldquo;Помня, че дадох последните си пари, за да наема една къщичка и месец не излязох от нея. Не се виждах с никого. Не говорих с никого. Когато накрая излязох от това състояние, пред мен се материализира тази къща, в която живея сега. Просто си я бях представяла и тя се появи&rdquo;, разказва Розалия Тинкова. Без да искам, се увличам от думите й и се улавям, че за момент и аз опитвам да материализирам с мислите си ако не цяла, то поне половин къща с прохладен басейн. Като по чудо в този момент вратата се отваря и влиза продавачката от магазина, която се отчита с приходите от деня. &ldquo;Нося ти парите, защото не смея да ги оставя в себе си&rdquo;, казва тя и плахо подава на Розалия пачка с банкноти. Откъснала се внезапно от духовното и преминала в материалното, &ldquo;повелителката на кристалите&rdquo; преброява парите с професионален жест, става плавно и оставя приходите в другата стая. <br /> <br /> &ldquo;Докъде стигнахме?&rdquo;, пита на връщане и отново подхваща приказката си. Разказва, че решаваща роля в живота й изиграва друг шаман. Тя среща учителя Йоги Тан и животът й се преобръща. Йоги Тан не прилича на магьосника Тура. Изглежда много по-лъскав и шлифован. Може би и заради това неговата клиентела от българи няма нищо общо с мускулестите мъжаги и бившите мутри, които се тълпят при Тура. Около Йоги Тан и Розалия започват да прииждат скучаещи безработни съпруги на богати бизнесмени, известни софийски красавици и презадоволени дами, отегчени от членуването си в различни клубове. Също както и при Тура, <br /> <br /> <strong>преминаването от недуховното в духовното си има своята цена</strong><br /> <br /> Розалия и Йоги Тан започват да организират т. нар. ретрити. &ldquo;Ретритът съчетава медитация и различни енергийни упражнения, като същевременно храненето ще бъде съобразено с изучаваните методи&rdquo;, пише в рекламната брошура. Цената за престой на възрастен е 1450 евро. Също както и при Тура участниците заплащат и такса във вид на дарение, като минималната препоръчителна сума е 100 евро. <br /> <br /> Розалия Тинкова има свое обяснение за парите и дори леко се ядосва, когато я питам трябва ли един духовен Гуру да забогатява от учението си: &ldquo;Това се плаща! В Тибет на монасите също се дават пари. Всичко си има цена&rdquo;, контрира Розалия Тинкова. <br /> <br /> Когато става въпрос за Тура, лицето й внезапно се променя и става каменно. &ldquo;Какво за Тура? Съветвам ви да не се ровите много и по-добре да не пишете за него!&rdquo;, отсича тя и бърза да смени темата: &ldquo;Тези дни организирам служебно парти, ще ми дойдете ли на гости?&rdquo;...<br /> <br /> <strong>Балкански синдром <br /> </strong><br /> Розалия Тинкова и Андрей Едрев не са единствените българи, избрали да живеят на острова. Привидно между всички тях цари почти роднинска привързаност. Ходят си на гости по празниците, а жените се надпреварват да демонстрират кулинарни умения. Под топлите отношения обаче клокочат типични балкански страсти. Достатъчно е да се срещнете с някой от тях, за да научите историите на останалите, препредадени в не съвсем ласкав вариант. <br /> <br /> В една от вечерите попадам на гости в къщата на българка, която живее на острова от няколко години, а семейството й минава за едно от най-заможните. Строят вили, които после отдават под наем на богати туристи. Уговорили сме срещата за точен час, но закъсняваме. Домакинята ни посреща и още от вратата започва истерично да крещи, че може да се върнем там, откъдето сме тръгнали. След няколко минути, успокоена, ни връща от вратата и ни кани да седнем на масата. Сякаш страда от раздвоение на личността - внезапно преобразила се в мила женица, която разказва смешни истории за български туристи на остров Бали. <br /> <br /> Деликатно отпива водка с кола, извила настрани кутрето си, и се присмива: &ldquo;И, представяш ли си, идват с парите си на &ldquo;Нуса дуа&rdquo; (така се казва един от известните курорти), обличат си копринените рокли и слагат високи токчета! Много са смешни! Предпочитам чужди туристи - те поне са по-ориентирани&rdquo;. <br /> <br /> Ден по-късно научавам, че пак в къщата на &ldquo;любезната&rdquo; домакиня се събират български семейства и искат да отразим срещата. За да видят после сънародниците им колко задружно се живее на остров Бали...<br /> <strong><br /> София &ndash; Денпасар &ndash; София, <br /> Мария НИКОЛАЕВА </strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>...................................<br /> Очаквайте: Тайната на един индонезийски любовник и историята на Африканската принцеса от Ловеч.</strong></span><br />