Иван Давидов: От най-силния отбор станахме най-нещастният!

<em>Във връзка с финалите на 20-ото световно първенство нашият вестник ви среща с български футболисти &ndash; участници през годините в тези върхови изяви на най-популярната игра. Този път събеседник ни е любимецът на &bdquo;бялата&rdquo; славистка агитка и забележителен български национал Иван Давидов.<br /> </em><br /> <strong>...........................</strong><br /> <strong>Иван Александров Давидов &ndash; Ването е български футболист, национал, участник на световните финали в Англия &ndash; 1966 и Мексико &ndash; 1970. Има 11 мача с представителния тим и 1 гол през периода 1965 &ndash; 1971 година. Започва през сезона 1961-1962 в &bdquo;Спартак&rdquo; (София) и продължава 1962 &ndash; 1972 в &bdquo;Славия&rdquo;, с която изиграва 201 мача и стига до полуфинал за КНК през 1967-а. Трикратен носител на Купата на България, вицешампион и бронзов медалист. Извънредно сърцат и борбен дефанзивен играч. Миналата година през октомври закръгли 55 плюс 15 години.</strong><br /> <br /> <strong>- Ване, какво имаш предвид, като казваш: &bdquo;От най-силния отбор станахме най-нещастният&rdquo;.</strong><br /> - Имам предвид, че в Мексико през 1970-а имахме най-силния национален отбор от всички български представителни формации дотогава. В отбора се подвизаваха играчи, които нямат нужда от представяне: Шаламанов, Пенев, Бонев, Дерменджиев, Аспарухов, Жеков и т. н. Да не изброявам още, че мога да забравя някого. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Всички в тима бяха забележителни футболисти &ndash; не като сегашните недоразумения</strong></span><br /> <br /> Налице беше и добрата спойка между отделните играчи и линии. За финалите в Мексико бяхме се готвили дълго и изключително старателно, но погрешно. От снеговете на планинската ни база &bdquo;Белмекен&rdquo; ни хвърлиха направо в мексиканския 40-градусов ад. От трите мача в групата можахме да изиграем само едно полувреме (първото срещу Перу), за повече нямахме сили. Поведохме с 2:0 и паднахме с 2:3. Второто полувреме не можехме да ходим.<br /> <br /> <strong>- Говори се, че в Мексико сте продължили усилената си подготовка. В какво се изразяваше тя?</strong><br /> - Ами, тренирахме двуразово по 90 минути, независимо от страхотната жега. Отгоре на всичко ни се позволяваше само по чаша, по една чаша вода на ден. Всички се бяхме обезводнили и не приличахме на себе си. До нас германците, с които бяхме в една група, разпускаха с 10-минутна тренировка на ден и пиеха вода на воля и дори бира. Но ние се готвехме по &bdquo;специална&rdquo; програма, разработена от голям лекарски екип, а и самият ни треньор &ndash; Стефан Божков, беше лекар. Ние се провалихме, но мнозина от лекарския екип станаха професори. В Мексико играх само в злополучния мач с Перу. После се разболях, навярно от обезводняването &ndash; от 77 кг станах 71. Чудя се как не си съсипах бъбреците. Отборът ни обаче беше много силен и ако първенството беше в Европа, трудно някой щеше да ни бие. Както ти казах, в Мексико тренирахме в жегата като луди, после не можехме да ходим по терена.<br /> <br /> <strong>- Спомням си, че след мексиканските финали в българския печат се появиха статии като &bdquo;Докога ще се търпят недъзите на българския футбол?&rdquo;. Обвиняваха ви във всички възможни и невъзможни прегрешения ...</strong><br /> - Така е! Мексиканските финали сложиха край на кариерата на множество големи футболисти, които не бяха преминали футболната си зрялост. Почти всички участници в тази злощастна авантюра бяха принудени да сложат край на професионалната си кариера. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Обвиняваха ни, че сме продавали мачове, че сме взимали подкупи и какво ли не... А на нас просто ни бяха взели здравето </strong></span><br /> <br /> Като пристигнахме в София, изглеждахме като лагерници от Бухенвалд. Жените ни не можеха да ни познаят. Да ти кажа направо, след Мексико се радвам, че останах жив. А имахме отбор &ndash; мечта! Само формацията от САЩ-94 може да се сравнява с нас. Но те имаха шанса да играят при нормални условия. Пък и бяха по-опитни, мнозина от тях вече се подвизаваха в големи европейски отбори. Затова казвам, че в Мексико имахме най-силния отбор, но станахме най-нещастният.<br /> <br /> <strong>- Ване, кажи няколко думи за финалите в Англия през 1966-а. С какво ще ги запомниш?</strong><br /> - Ами, за Англия нямах бутонки, та ми купиха едни 45-и номер от Виена. Радвах се като дете, няма да го забравя. Това, разбира се, в кръга на шегата. Инак в групата бяхме най-слабият отбор, заедно със световния шампион Бразилия. Те ни биха едва-едва, с два гола от фаул. Аз играх само в третия, последен мач срещу Унгария, който беше без значение. Биха ни с 1:3. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Така завърши невзрачното ни представяне по английските терени</strong></span><br /> <br /> Тръгнахме си от Острова заедно с бразилците, но те на следващото световно станаха шампиони, а ние едва преживяхме мексиканския кошмар.<br /> <br /> <strong>- Сегашните финали отново са в Америка. Кои според теб са новите фаворити?</strong><br /> - Ами, на първо място домакините от Бразилия. Германците също могат да се намесят. Много силен отбор има Португалия. От американските отбори не бива да се забравят аржентинците и едно ново лъвче &ndash; тимът на Чили. Мексико също са традиционно силни. В бразилските жеги не е изключено да изплува напред някой тим от Африка, където футболът непрекъснато прогресира.<br /> <br /> <strong>- Ако България се беше класирала, къде виждаш нейното място на финалите?</strong><br /> - Това е много кофти въпрос. За българския футбол изобщо не ми се говори. Как ще го оправяме него, хич не мога да знам. Неслучайно не успяхме да се класираме за Бразилия &ndash; 2014.<br /> <br /> <strong>Красимир ПЕТКОВ<br /> <br /> </strong><br /> <br /> <br type="_moz" /> <br />