ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
• Посрещнах Климбо на летището след 27 години с гърненце с боб
• Завиждам на Тодор Колев

Николай Николаев - бате Николай, е роден на 18 октомври 1940 г. в ложата на бургаския театър. Баща му по това време е режисьор там. Майка му гледа представлението, когато настъпват родилните болки. За късмет драматург на театъра е доктор Булгуров и под неговото вещо ръководство в коридорчето на театъра се ражда Николай. Завършва ВИТИЗ при проф. Кръстьо Мирски заедно с Тодор Колев, Ванча Дойчева, Иван Налбантов... До 1990 г. работи в Народния театър. Правят го и заслужил артист. След настъпването на промените напуска и заминава в Италия за 3 години, където работи в най-големия цирк като клоун. Разведен е, с три деца. Синът му Стефан е световноизвестен художник и живее в Париж.

- Чувал съм, че ти знаеш истината защо най-добрият ти приятел Климент Денчев избяга чак в Канада?
- Климбо не избяга, а го изгониха. Принудиха го да напусне. Аз даже бях участник в случката. Ние с Климент сме израсли от 12-годишни заедно. Той ми е втория брат след Орфи. Разбира се, не кръвен. Бяхме неразделни. И него го плюха, че бил ченге. Беше певец, актьор. Рисуваше. През 1975 г. бях шеф в Канада с едно шоу на Експото. Бяхме 3 месеца. През 1976 г. заминахме по покана на борда на директорите на “Експо”. Бяхме за 4 месеца. Заведох 28 елитни български артисти - Леа Иванова, Йорданка Христова, Орфи, Владко Парисов, Людмил Георгиев, Кристиян Платов, оркестър, Климбо, аз. Имаше и 12 души млади танцьори на народни хора. Шеметно шоу. Само в Монреал. Тогава Климбо се залюби с една прекрасна канадка - Люс. Тя дойде да живее в България. И се ожениха тук. Взеха едно жилище, на което като се отвореше вратата, и се намираш на двора. Климбо имаше за ателие едно мазенце, на което беше сложил една желязна стълбичка, докато си направи постоянна от бетон. През 1977 г. като ме направиха заслужил артист, на 24 май отивам с една бутилка уиски при “брат” си Климбо да празнуваме. Орфи беше в чужбина. Канадката пържи тиквички. Вика по едно време на Климбо “ Ау, Климбо, няма кисело мляко. Иди да купиш!” Аз излизам на двора и викам на децата, дето си играят: ^Патриоти я елате тука! Ще ви направя фокуси ако донесете половин бурканче кисело мляко!^ Разтърчаха се те и след малко сума ти бурканчета с кисело мляко. “Искаме фокуси, искаме” - крещят децата . Видях се в чудо. Нямам ни реквизит, ни нищо. Взех две яйца. Стиснах едното отзад, а другото го лапнах и като им го показах, го схрусках и го глътнах барабар с черупките. Има ли яйце. Няма. И им го показвам отзад цяло! Децата зяпат и точно в този момент един идиот с черен шлифер взима стълбата на Климбо от мазето и тича към блока на радиото и телевизията. Климбо беше в блока на артистите. Децата викат: “Бате Климбо, крадат ти стълбата!” Климент, драматургът Христо Ганев и Асен Шопов и аз тръгваме да гоним крадеца. Той влезе в клуба на ОФ и изведнъж излиза без стълбата.
Климбо му удари един и му вика: “Абе, фашист, що ми крадеш стълбата?”
Оня извади една свирка, разсвири се и вика: “Аз съм отрядник и вие сте арестувани!” Тогава старият партизанин Христо Ганев му каза: “Ей тука сме отсреща. Този човек има празник. Елате да ни арестувате там!” И си отидохме. Седим си над уискито и в това време се звъни. Отварям аз. Пристигнала една черна “Волга”. “ А, какво правите тука, бате Николай?! Аз съм дошъл да арестувам другаря Денчев!” Казвам му, че празнуваме. ^И ако ще арестувате бате Климбо, ще арестувате и мен! За стълбата ли?” “Да, да!” Влизаме в колата. На предната седалка до шофьора стои същият този с черния шлифер от радиото. Беше говорител, а и още е в радиото, до ден-днешен. Като тръгнахме, и оня вика: “Климбо, маменцено ще ти разгоня! Ще те вкарам в затвора! Ти на мен ще ми викаш фашист. Аз съм комунист в червата!” Отиваме в първо районно. Първо, ние дадохме показания. Оня стои вън. Офицерът ни позна и аз му казвам: ^Тоя се представя за отрядник, ама нямаше червена лента.^ Човекът ни казва: “ Наистина е отрядник. Бъдете спокойни!” Климбо даже му каза: “Добре, да ми върне стълбата, ще му се извиня. Защо ми краде стълбата?!” Климбо рисува за децата на дежурния картинки даже. После ни откараха даже пак обратно с колата у Климбо. И след един месец Климбо получава призовка за съда. Подсъдим. Започва процеса срещу Климент Денчев, на който свидетели сме аз, Христо Ганев, Асен Шопов и обществен свидетел Георги Калоянчев, понеже беше партиен секретар на Сатиричния театър, където Климент беше артист. Започва един срамен процес. Излиза прокурорката, посочва Климбо и казва: “Погледнете това лице! Любимеца на българския народ. Всяка вечер децата заспиват с неговите песни и рисунки!” Викаме си, тая както почна, ще оправдаят Климбо! И изведнъж се развика: “Но той е престъпник, който вечерта в 7.30 ч. на 24 май пребива отрядника Игнат Димитров!” Тоя беше говорител на Българското национално радио. Още говори и до ден-днешен. Прокурорката продължава: “И аз искам 3 години затвор!” Подгънаха ни се краката. Започнаха да ни разпитват. Бях първи и си разказах нещата както са били. Съдийката попита Игнат Димитров: “Защо сте взели стълбата?” И той отговори, че я взел, за да не паднат децата, които си играели на двора. Да не си счупели краченцата. ^Като ме видяхте - му казвам - че правя фокуси на децата, не можахте ли да кажете да приберем стълбата, ами я отнесохте у клуба, тичайки?!^ Казах и това, че нямал червена лента на ръкава. Освен това отрядниците винаги вървят по двама около гара “Пионер”, защото се крадеше цимент. Те си държат на своето. Не, той е отрядник и Климент го е пребил! А Христо Ганев стана и тръшна вратата. Каза, че такъв фарс не е виждал, и си отиде. Залата пълна със студенти по право. Съдят артист, и то Климент Денчев. Явява се Калоянчев като обществен свидетел. Застъпник. Първият въпрос на съдийката беше:
“Другарю Калоянчев, вие какви хонорари получавате и колко взимате на месец?”
Калоянчев подскочи 50 см. “Ама аз не съм дошъл за това. Дошъл съм да кажа какъв артист и човек е Климент Денчев”. Дадоха почивка. Асен Шопов отиде при този, не знам как да го нарека, Игнат Димитров и му вика: “Абе, ти комунист ли си?” Оня: “Да! Аз съм комунист!” Асен Шопов му вика: “И аз съм комунист. Къде ти е била лентата, като си отрядник?” “ Другарю Шопов, мойта лента беше на ризата ми. Стана ми студено и аз си облякох шлифера, но забравих да си сложа лентата отгоре”. Асен му каза: “Е, това ще кажеш сега като влезем, ако си комунист! Иначе аз ще стана!^ Дадоха му думата на тоя Игнат и той каза, че си е забравил лентата на ризата. Провикнах се от залата: ^Еми по какво да разберем, че си отрядник, бе, другарю крадец?! Съдийката ме изгони и отнесох 30 лв. Глоба. Студентите почнаха да се смеят на тоя и стана посрана работа. Разбра се, че процесът е скалъпен. Съдът се оттегли и след 15 минути: “В името на народа…” осъдиха Климент Денчев на 1 година условно за нанасяне на телесна повреда на длъжностно лице.
Маскиран таен отрядник. Стълбата до ден-днешен не се върна. Канадката, законната съпруга на Климент, която присъства на процеса, тогава каза: “Не, аз повече в тая държава няма да мога да живея.” И си замина. Климбо остана. Режисьорът Милен Гетов снимаше нещо по Богомил Райнов и снимаше във Виена. Климбо играеше в някакъв епизод. Но като осъден не можеше да напуска България. Ала му направиха паспорт и той отиде, снима се и се върна. Аз се бях развел и живеех вече при него. На 20 декември 1970 г. Климбо ми вика: “Копеле, ще отида за една седмица до Монреал да си видя жената и ще се върна. Да ми сготвиш боб в гърненце! Аз бях готвачът. И така Климбо си замина. Дойде си миналата година и аз го посрещнах с едно гърне боб на летището. ^27 години те чака! Ето ти гърнето с боба!^ А Климбо замина заради този глист. “Ще ме зачекне нещо този Игнат Димитров някой път и аз наистина ще трябва да го шибна и тогава наистина ще отида да лежа една година в затвора” - рече ми той. Какво спечели Игнат Димитров?! Това, че загубихме един Климент Денчев! А той направи там чудеса със своите умения и таланта си.
- Тъжна история. Сега е моментът да се развеселим, като ти честитя рождения ти ден. Стана вече на 67 г.! Няма ли пенсия за теб?
- През целият си живот не съм мислел, че мога да стана нещо друго освен артист или палячо. Разбира се, добър или лош, това е друг въпрос. Не съм си представял, че мога да стана гинеколог, гей или депутат. Радостното е, че навършвам 67 г.
Трагедията на старостта не е в това, че старееш, а че оставаш млад по дух.
Пенсионер - това е състояние на духа. Има много пенсионери на 30 - 40 г. Неизвестният в България артист Джеймс Бърнс получава “Оскар” на 80 г. На 90 г. получава договор за 10 години в Холивуд. Умира на 107 или 108 г. Журналист го попитал на какво се дължи успехът му. “Млади момко, когато се събудя, отварям вестника на страницата с некролозите. Ако името ми не е вътре, веднага се захващам за работа!” И моята работа е такава.

Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ