Проф. д-р Вихра Миланова: Над 20% от българите имат психични проблеми

<strong>&nbsp;За 24-та поредна година отбелязваме 10 октомври - Световния ден на психичното здраве. Според данни на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11,4% от населението, разстройства на настроението - депресии и афективни състояния - 6,2%, злоупотреби с вещества - 3,3%. От 20 до 34 години е най-рисковата възраст за тежки депресии. Жените боледуват по-често от мъжете и също така по-често търсят професионална помощ.<br /> Колко устойчиво е психичното здраве на българите, отговорите от известния ни психиатър <span style="color: rgb(153, 51, 0);">проф. д-р Вихра Миланова</span>.</strong><br /> <br /> <strong>- Все си говорим за причините за психичните разстройства и все остават неразбрани. Кои са факторите, които вредят на душевното ни здраве, проф. Миланова?</strong><br /> - Основни причини за психическите разстройства са стресът във всекидневието и особеностите в начина на живот. Влияние оказват и социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност, културните особености. Сред първите симптоми за наличието на проблеми са безсънието, честата умора, лошото настроение, раздразнителността. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при психиатър, психотерапевт, психолог. Стигмата към психиатричната помощ и психиатричните проблеми у нас обаче пречат психическите разстройства да бъдат навременно и адекватно лекувани още в техния ранен стадий.<br /> <br /> Кризисни събития след травми, внезапни загуби, произшествия, грабежи, природни бедствия се случват във всички общности по света. Хората в кризисни ситуации са още по-уязвими по отношение на стреса, употребата на психоактивни вещества, социалните нужди, нарушенията в социалното функциониране.<br /> <br /> <strong>- Според статистики през последните години се увеличава честотата на т.нар. непсихотични психични заболявания. За какви разстройства става дума?</strong><br /> - Става въпрос именно за невротичните и депресивните разстройства. Сериозни международни проучвания показват, че около 20-25% от хората в даден момент от живота си се разболяват от клинично значим епизод на невроза или депресия, изискваща специализирана помощ и лечение. Това е изключително голяма цифра, а големият проблем е, че сравнително малка част от тези пациенти се обръщат към психиатър. Смята се, че не повече от 1/4 от пациентите с невроза или депресия отиват на лекар. Още по-малка част от тях се консултират с психиатър.<br /> <strong><br /> - Като че ли всички страдаме от &ldquo;лоши нерви&rdquo;. Неврозата какво е? </strong><br /> - Неврозата е нервно разстройство, което се характеризира с тревожност и поведение на отричане.<br /> <strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> Пациентите са в състояние на дистрес</span></strong><br /> <br /> Те се чувстват неадекватно и несигурно в света, който усещат като опасен и враждебен. Невротиците развиват начин на живот, който има за цел да ги предпази от проблемите, с които се сблъскват в заобикалящия ги свят. Цялата им енергия е насочена за самозащита от лъжливо-възприетите опасности. По този начин те нямат време за другите хора и междучовешките взаимоотношения при тях страдат в значителна степен.<br /> <strong><br /> - Има ли клинични пътеки за психични заболявания и каква част от лечението на тези пациенти се поема от държавата?</strong><br /> - Клинични пътеки нямаме. При нас хората се лекуват без значение дали са осигурени или не. Те имат право на болнично лечение, ако отговарят на критериите на такова. Финансирането става от държавния бюджет през Министерството на здравеопазването. За всеки болен заведението получава 600 лв. заплащане независимо какъв е престоят му и каква помощ получава.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/21-depresia3.jpg" width="520" height="347" alt="" /><br /> <br /> - Тези пари достатъчни ли са?</strong><br /> - По грубо изчисление стигат за 8-9 дни, а един психично болен за 8-9 дни не се лекува. Нашият среден престой в Клиниката по психиатрия на Александровска болница, защото имаме и много тежко болни, е около три седмици. Това означава, че след като тези 8-9 дни приключат, самото болнично заведение поема лечението на пациентите. Тук попадат пациенти, които са преминали през други болници, не са получили нужното лечение и се нуждаят от по-компетентна помощ, второ мнение. По-малко са <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> дошлите директно от &ldquo;Бърза помощ&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Това означава, че те имат нужда от повече изследвания, консултации.<br /> <br /> <strong>- Обществото ни все още поставя под общ знаменател всички хора с психични проблеми, определяйки ги за &ldquo;луди&rdquo;. Страхът от тях също е налице...</strong><br /> - Има стигма, но тя е навсякъде по света. Знаете ли на американските президенти колко подробно им гледат родословното дърво за подобни заболявания?! Това го пише във всеки един учебник като стигма. Всички общества са чувствителни по темата, но трябва да има баланс. Факт е, че колкото повече тези хора стоят в болница, толкова по-скъпо плаща обществото. Да го държиш навън, да го гледаш навън, да го поддържаш в състояние, в което да е полезен и на себе си, и на цялото общество, е много по-ефективно.<br /> <br /> Няма улеснение за тези хора, няма например защитени работни места. В София има два-три центъра за реинтеграция, които събират около стотина души. Какво са те за един двумилионен град?! Необходими са междуинституционални връзки - социални, медицински, общински служби, да предоставиш помещение, да си толерантен, да се осигурят заплати за тези хора...<br /> <strong><br /> - Какво казва статистиката за психичното здраве на българите? Говори се, че всеки четвърти от нас има проблеми...</strong><br /> - Около 20 на сто от българите имат психиатрични проблеми, а ако говорим за психологични проблеми, те са много повече. Но все пак българите не сме най-зле, по-скоро сме някъде по средата. Има далеч по-високи стойности в други държави. Имайте предвид, че <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> у нас няма правени актуални изследвания </strong></span><br /> <br /> нито пък имаме достатъчно регистри, чрез които да преброим хората с психиатрични проблеми.<br /> <strong><br /> - Тези хора за кого са опасни?</strong><br /> - Не може да се говори за опасни, дори напротив. Изследванията, които се правят у нас и в чужбина, показват, че хората с психични заболявания не извършват повече престъпления, особено когато става въпрос за тежки престъпления, в сравнение с тези хора, които се водят за нормални. И дори нещо още по-тревожно. Хората с психични заболявания много често са обект на престъпления, при това много тежки престъпления.<br /> <br /> Забележете, че ако стане някакво престъпно деяние, дело на човек с проблеми, веднага медиите гръмват и се фокусират върху него, докато в същото време може да са извършени стотици други престъпления, дело на нормални хора, но те не са обект на внимание. Това фокусиране води и до много тежки последици за хората с психични заболявания и техните семейства - стигмата и автостигмата. Хората сами се определят като различни и се държат така, сякаш са виновни.<br /> <em><strong><br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong></em>