Рошавият, винаги потен и небрежно облечен проф. Александър Балабанов (1879-1955) на пръв поглед не е суетен. Само малцината, допуснати до неговата „светая светих", могли да го видят в такава светлина - всеки път с различна маска, според случая.
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ден; зелен и стар; и лъв, и мек. Такъв човек съм аз" - казва проф. Балабанов за себе си. „И действително - Балабанов е във всяко отношение единствен и неповторим: към всяко събитие той пристъпва със свое отношение" - хвали го неговият най-верен ученик проф. Т. Боров.

Естествено е мъж като Балабанов, който иронично нарича сам себе си „най-грозния", да има мания на Дон Жуан. За примамка професорът използва славата си на голям познавач на Древна Елада, духовитостта си и омайващото за онова време дар слово, с което природата щедро го е компенсирала. Заради хипнотичното му въздействие върху околните неговият враг Кирил Христов завистливо го обижда, като го нарича „армено-българин" и Балабанян, припомняйки смесения произход на професора - баща арменец и майка македонка.
Грозникът Балабанов покорява няколко от най-хубавите жени на София. Той, за разлика от най-близкия си и сърдечен приятел Елин Пелин, е
ОБЛАДАН ОТ СЛАДКАТА СУЕТА ВСИЧКИ ДА РАЗБЕРАТ
за новото му завоевание. Съпругата му Лия е сочена като една от най-хубавите жени в София в началото на миналия век, наред с Лора Каравелова. Балабанов се запознава с бъдещата си жена в Лондон, където е изпратен да се поразтуши след кратка и безуспешна авантюра с красивата балдъза на един телеграфист от издателя на луксозното списание „Художник" Павел Генадиев.
Макар да е къс и набит и с доста грозно червено лице, Балабанов още на втората седмица от престоя си в Лондон се увлича по Лия, която е гувернантка там, но е родом от Австро-Унгария. През 1907 г. Балабанов се завръща в София сгоден, а кумът Генадиев наема къща, мебелира я от чаената лъжичка до меката мебел. Със свои пари купува дори чаршафите, пердетата и покривките, за да не се излагат пред Лия. Всичко това минава като сватбен подарък.

ДЪЛБОКО СПОТАЕНИЯТ У БАЛАБАНОВ ДЯВОЛ
обаче не го оставя на мира. Суетността му се превръща в мания, която трябва непрекъснато да се материализира. Сладкият опиум замайва „най-грозния" мъж в лова му на „най-красивата" жена. Тази красавица се казва различно и има различни лица, но задължително трябва да бъде поне 20-30 см по-висока от ниския и пълен професор. В мрежите на Балабанов най-често попадат студентки и начинаещи поетеси. Той се блазни от суетата, че е най-добрият меценат на младите дарования и всепризнат у нас техен арбитър. Присъдите му са категорични: ако някой е графоман, професорът го съветва да усвои какъв да е друг по-полезен занаят, като грънчарство например.
От увлеченията на знаменития професор най-прочута си остава писателката Яна Язова (1912-1974), която той открива за литературата, а тя го обезсмъртява като прототип на своите герои в романите си „Ана Дюлгерова", „Капитан", „Александър Македонски" и „Соления залив". Близо 13 години Балабанов се ласкае, че държи в плен най-красивата българка през 30-те години на миналия век. Но очевидци разказват, че тяхната връзка по вина на възрастния професор е по-скоро мистична и платонична, камо ли физическа. Точно тук се проявява и комплексът на Балабанов - той непрекъснато демонстрира пред публиката и онова, което е истина, и другото, което не е нищо друго освен клюки и пожелания. Най-малкото в пресата непрекъснато се появяват карикатури, в които къде по-дискретно, къде по-дебелашки се намеква за връзката на застарелия професор и надарената с мистична хубост и голям талант Яна Язова. „И ето вървя и все не съм в този свят! Просто като че съм на онзи свят! И затова, види се отстрани някога, като се пренасям в селенията на новия си свят, без да мисля, че нося кипнала вода, изтървах тенджерата и се попарих по десния крак от кръста до коляното" - изповядва й професорът през 1939 г.

БАЛАБАНОВ Е КАТО СКИТНИКЪТ ЕВРЕИН
Необяснимо е как, когато е в чужбина, винаги попада във фокуса на българската преса. Същото става и когато си е в България. Рекламата е голяма работа, знае си работата Балабанов. Разправят, че сам измисля вицовете за своята пословична разсеяност. Един от тях заимства от Виена и той гласи, че Балабанов си събува галошите, преди да се качи в трамвая. Според очевидци
ПРОФЕСОРЪТ НИКАК НЕ СЕ РАЗСЕЙВА
става ли дума за хонорари и въобще за всякакви парични приходи-разходи.
Между другите суети на Балабанов определяща е жаждата му винаги да бъде начело - на литературния тепих, на трапезата като приятел и душеприказчик на цар Борис III, в полемиките, с които непрекъснато си спечелва врагове и поддържа висока температура на чувствата си. Славата си на най-известния българин, който е повече ценен в чужбина, той поддържа с всевъзможни средства. Най-незначителното от тях например е навикът му почти всеки ден да преминава през центъра на София, удобно седнал във файтон и хапващ любимите си гевречета. Професорът не пропуска да се появи с всеки знаменит чужденец, озовал се в малката Българийка. Да споменем сред тях само знаменития италиански футурист Маринети или немската филмова звезда Евелина Холт, по която въздиша принц Кирил.

КОГАТО ЗАСЕГНАТ БАЛАБАНОВ
и се опитат да подронят пиедестала на неговата суета и популярност, той става безмилостен и не забравя обидите до гроб. Не се примирява до гроб с поета Кирил Христов, нито с врага си - критика Владимир Василев. Понеже Василев издава списание „Златорог", в което хулят покровителстваните от Балабанов млади таланти, той кара учениците си Тодор Боров и Д. Б. Митов също да направят вестник - най-напред „Развигор", а после „Литературен глас". Балабанов охотно използва „Литературен глас", за да организира пунически битки с някой златорожец. Точно там се разгаря битката между Елин Пелин и покровителствания от Василев Йордан Йовков заради плагиатство, която ускорява рака на Йовков.
Суетният Балабанов, след като се проявява навсякъде и успява да направи живота си мит, се захваща да стори същото и със своя род от град Щип. Малкото запазени документи не му пречат да опише романтично първите си години в недовършената си автобиография „И аз на тоя свят". Легендарните образи на неговите близки надминават по сила на внушение дори горкия Крали Марко! Всичко е суета, но след нея остава сътвореното. А проф. Александър Балабанов с колоритния си език и до днес е ненадминат учен и автор, от който има какво да се
чете и препрочита. Жалкото е, че след смъртта на проф. Тодор Боров, който ревностно издаваше книгите му до 1989 г., днес никой не се сеща да ги преиздаде.

КОНКУРЕНЦИЯ
Суетността на проф. Александър Балабанов е в люта конкуренция с лакомията му. През 30-те години на миналия век той е един от тримата шишковци на София. Легенди се разправят и за майсторството, с което Балабанов сам забърква всякакви вкусни манджи. Професорските гювечи, печени агнешки главички, чорби, кьопоолу и всякакви салати вземат ума и на по-закоравели въздържатели в папането.
Професорът обаче предпочита други да му приготвят деликатесите. Неспиращият никога на едно място мастит познавач на древноелинската словесност, пръв преводач на „Фауст" от Гьоте в стихове у нас и любим компаньон на цар Борис III опитва всичко, което си заслужава да се изяде или изпие в Царска България. Славата му на най-известния българин пък тогава кара чужденците да го канят на трапезите си в странство, за да видят с очи професора и да чуят омайната му реч, сравнявана с тази на митологичните сирени.
Балабанов се слави с обонянието си и единственият му конкурент е бившият цар Фердинанд. Професорът подушва от разстояние къде се пекат гювечета и гевречета или се точи пенливо винце, а вкусна шкембе чорба вдига пара. За да не дава отдих на корема си, той винаги носи в професорската си чанта папане за из път. Тя също е разтегателна като неговия стомах. Очевидци твърдят, че в чантата можели да се поберат печена агнешка глава и кило и половина тахан халва. А Балабанов може да излапа наведнъж печено прасенце и да го полее с две-три кани вино, след което двамина едвам го вдигат от трапезата.