НАСТЪПВА СЕЗОНЪТ НА ЧРЕВНИТЕ ИНФЕКЦИИ!

Ос­вен ен­те­ро­ви­рус­на ди­а­рия, те пре­диз­вик­ват спе­ци­фич­ни фор­ми на ан­ги­на, сто­ма­тит, ми­о­кар­дит, ко­нюк­ти­вит, ме­нин­гит и до­ри по­ли­о­ми­е­ли­то­по­доб­ни за­бо­ля­ва­ния. Ен­те­ро­ви­рус­ни­те ин­фек­ции се при­чис­ля­ват към тол­ко­ва раз­п­рос­т­ра­не­ния хе­па­тит А.

Ля­то­то наб­ли­жа­ва, а с не­го и рис­кът от въз­ник­ва­не­то на чрев­ни ин­фек­ции. Това е та­ка, за­що­то въз­бу­ди­те­ли­те се чув­с­т­ват най-доб­ре през топ­ли­те дни и ме­се­ци. По­ве­че­то от тях по­па­дат в ор­га­низ­ма ни през ус­та­та, на­ру­ша­ват ра­бо­та­та на сто­маш­но-чрев­ния тракт, а оттам и със­то­я­ни­е­то на це­лия ор­га­ни­зъм.
Ос­т­ри­те чрев­ни ин­фек­ции за­е­мат вто­ро мяс­то по раз­п­рос­т­ра­не­ност след гри­па и дру­ги­те ос­т­ри рес­пи­ра­тор­ни за­бо­ля­ва­ния. Спо­ред Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция, в све­та еже­год­но се ре­гис­т­ри­рат по­ве­че от един ми­ли­ард слу­чая на та­ки­ва за­бо­ля­ва­ния. Въз­бу­ди­те­ли на чрев­ни­те ин­фек­ции са раз­лич­ни­те мик­ро­ор­га­низ­ми - бак­те­рии, ви­ру­си и прос­ти ор­га­низ­ми.

Ви­до­ве чрев­ни ин­фек­ции

Ед­на от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те чрев­ни ин­фек­ции е ди­зен­те­ри­я­та, ко­я­то сред на­ро­да се на­ри­ча “бо­лест­та на мръс­ни­те ръ­це”. Из­точ­ник на за­ра­зя­ва­не са фе­ка­лии. За­ра­зя­ва­не­то мо­же да ста­не през ус­та­та, ако не из­ми­е­те ръ­це­те си след кон­такт с бо­лен чо­век, а съ­що и ако упот­ре­бя­ва­те не­из­ми­ти пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, как­то и во­да, за­ра­зе­ни с фе­ка­лии. Ко­га­то по­пад­нат в ор­га­низ­ма, въз­бу­ди­те­ли­те се раз­м­но­жа­ват и за­ги­ват, но от­де­лят от­ров­но­то ве­щес­т­во ен­до­ток­син. То пос­тъп­ва в кръв­та и от­ра­вя це­лия ор­га­ни­зъм. Част от мик­ро­би­те по­па­дат в де­бе­ло­то чер­во, къ­де­то въз­ник­ва въз­па­ле­ние, ди­а­рия, спаз­ми, по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра. При лип­са на ква­ли­фи­ци­ра­на ме­ди­цин­с­ка по­мощ ди­зен­те­ри­я­та се прев­ръ­ща в хро­нич­на ин­фек­ция.
Мно­гоб­рой­на гру­па бак­те­рии сал­мо­не­ли пре­диз­вик­ват за­бо­ля­ва­не­то сал­мо­не­ло­за. Из­точ­ни­ци ос­нов­но са до­маш­ни­те жи­вот­ни, пти­ци и гри­за­чи. Но ин­фек­ци­я­та мо­же да се пре­да­ва и от чо­век-но­си­тел на бо­лест­та. Ос­нов­ни­ят път на за­ра­зя­ва­не със сал­мо­не­ло­за е упот­ре­ба­та на про­дук­ти, ко­и­то съ­дър­жат го­ля­мо ко­ли­чес­т­во сал­мо­не­ли. Те­зи бак­те­рии са мно­го упо­ри­ти и дъл­го вре­ме се съх­ра­ня­ват в ме­со­то, кол­ба­си­те, млеч­ни­те про­дук­ти, во­да­та, яй­ца­та. Те оба­че за­ги­ват при наг­ря­ва­не и под дей­с­т­ви­е­то на де­зин­фек­ти­ра­щи сред­с­т­ва. Бо­лест­та се про­я­вя­ва раз­лич­но. По­ня­ко­га про­ти­ча без­сим­п­том­но, а в ня­кои слу­чаи - мно­го теж­ко. По-раз­п­рос­т­ра­не­ни фор­ми са ос­т­ри­ят гас­т­рит, ос­т­ри­ят гас­т­ро­ен­те­рит и гас­т­ро­е­те­ро­ко­лит. За­бо­ля­ва­не­то за­поч­ва с ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, об­ща сла­бост и гла­во­бо­лие. Мо­же да се стиг­не до трес­ка, при­ло­ша­ва­не, пов­ръ­ща­не, бол­ки в об­ласт­та на пъ­па. Най-теж­ко­то про­яв­ле­ние оба­че е ти­фо­по­доб­на фор­ма на сал­мо­не­ло­за­та. То се съп­ро­вож­да с трес­ка и сил­на ин­ток­си­ка­ция, по­ня­ко­га до­ри с на­ру­ше­но съз­на­ние. Ко­рем­ни­ят тиф и сход­ни­те с не­го па­ра­ти­фо­ве А и В съ­що се пре­диз­вик­ват от бак­те­рии-сал­мо­не­ли. От­ли­ча­ват се с ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, сил­на сла­бост, спа­да­не на кръв­но­то на­ля­га­не, на­ру­ше­ние на съ­ня, спе­ци­фич­на ди­а­рия, брон­хит и об­рив. Ко­рем­ни­ят тиф се сре­ща из­к­лю­чи­тел­но ряд­ко, но все пак има мес­та, къ­де­то мо­же да се слу­чи. Из­точ­ник на ти­фоз­на­та ин­фек­ция мо­же да ста­не бо­лен или хро­ни­чен бак­те­ри­о­но­си­тел. За­ра­зя­ва­не­то ста­ва чрез мръс­ни ръ­це на бол­ния (ако не ги из­мие след оти­ва­не до то­а­лет­на); чрез во­да, хра­ни­тел­ни про­дук­ти. Пре­но­си­те­ли на ин­фек­ци­я­та мо­гат да бъ­дат и му­хи­те.
Ако го­ре­из­б­ро­е­ни­те бо­лес­ти са из­вес­т­ни от­дав­на, то за иер­си­ни­о­за­та и псев­до­ту­бер­ку­ло­за­та се за­го­во­ри ед­ва в пос­лед­но вре­ме. Бак­те­ри­и­те иер­се­нии са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни в при­ро­да­та, има ги в поч­ва­та и во­да­та, от­де­лят се от ор­га­низ­ма на мно­го ви­до­ве жи­вот­ни. Ос­нов­ни раз­но­си­те­ли на въз­бу­ди­те­ля на иер­си­ни­о­за­та обаче са мал­ки­те гри­за­чи. У чо­ве­ка ин­фек­ци­я­та по­па­да чрез сел­с­кос­то­пан­с­ки­те про­дук­ти, вър­ху ко­и­то иер­се­ни­и­те лес­но оце­ля­ват в ус­ло­ви­я­та на съх­ра­ня­ва­не. При иер­си­ни­о­за­та въз­ник­ва трес­ка, по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра, гла­во­бо­лие, сла­бост, при­ло­ша­ва­не, пов­ръ­ща­не, бол­ки в ко­ре­ма, мус­ку­ли­те и ста­ви­те. Те се ло­ка­ли­зи­рат око­ло пъ­па, по­ня­ко­га в дяс­но­то под­реб­рие. За­бо­ля­ва­не­то по­ня­ко­га да­ва ре­ци­ди­ви, а друг път пре­ми­на­ва до­ри в хе­па­тит. За­то­ва бол­ни­те с та­зи ин­фек­ция се нуж­да­ят от бол­нич­но ле­че­ние.
В пос­лед­но вре­ме мно­го раз­п­рос­т­ра­не­на е ин­фек­ци­я­та ро­та­ви­ру­сен гас­т­ро­ен­те­рит. За­бо­ля­ва­не­то по­ня­ко­га про­ти­ча мно­го теж­ко, често на­пом­ня хо­ле­ра и до­ри пре­ми­на­ва в хро­нич­на фор­ма. За­поч­ва с пов­ръ­ща­не, ди­а­рия и бол­ки в ко­ре­ма. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва бър­зо на­рас­т­ва мус­кул­на­та сла­бост и гла­во­бо­ли­е­то, кръв­но­то на­ля­га­не спа­да. Със­то­я­ни­е­то е опас­но по­ра­ди обез­вод­ня­ва­не на ор­га­низ­ма. За­ра­зя­ва­не­то ста­ва от бо­лен чо­век. Ро­та­ви­рус­ни­ят гас­т­ро­ен­те­рит мо­же да се пре­да­ва и по въз­душ­но-кап­ков път, за­що­то има сим­п­то­ми и на рес­пи­ра­тор­но за­бо­ля­ва­не.

КАК ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ЗАРАЗЯВАНЕТО?

Как­то от­бе­ля­зах­ме, чрев­на­та ин­фек­ция по­па­да в ор­га­низ­ма чрез во­да­та, хра­на­та и не­из­ми­ти­те ръ­це.
Хло­ри­ра­не­то на во­да­та не обез­пе­ча­ва на­деж­д­на за­щи­та, за­що­то по то­зи на­чин се не­ут­ра­ли­зи­рат въз­бу­ди­те­ли­те са­мо на бак­те­ри­ал­ни­те ин­фек­ции, но не и на ви­рус­ни­те. Ку­пу­вай­те си бу­ти­ли­ра­на во­да, но тряб­ва да се уве­ри­те в ней­но­то ка­чес­т­во.
В ре­ди­ца ико­но­ми­чес­ки раз­ви­ти стра­ни во­доп­ро­вод­на­та во­да се обез­за­ра­зя­ва не с хло­ро­съ­дър­жа­щи пре­па­ра­ти, а с озо­но­во и ул­т­ра­ви­о­ле­то­во из­лъч­ва­не.
Но в край­на смет­ка, ние са­ми­те тряб­ва да взе­мем мер­ки за сво­я­та соб­с­т­ве­на бе­зо­пас­ност. Във все­ки дом тряб­ва да има фил­т­ри-во­до­о­чис­ти­те­ли. Но и те не мо­гат да из­чис­тят во­да­та от ви­ру­си­те. Ос­та­ва ед­но - пре­ва­ря­вай­те во­да­та, ко­я­то пи­е­те, осо­бе­но ако сте на ви­ла­та.
Не­до­пус­ти­мо е да упот­ре­бя­ва­те мес­ни, риб­ни и млеч­ни про­дук­ти с изтекъл срок на год­ност, осо­бе­но през топ­ли­те дни на го­ди­на­та. При тях мно­го бър­зо се раз­м­но­жа­ват па­то­ген­ни­те мик­ро­ор­га­низ­ми. Ви­на­ги об­ръ­щай­те вни­ма­ние на да­та­та на про­из­вод­с­т­во.
Сал­мо­не­ли­те по­па­дат в ор­га­низ­ма с ме­со­то и яй­ца­та, ко­и­то не са пре­ми­на­ли тер­мич­на об­ра­бот­ка. Ва­ре­те ме­со­то не по-мал­ко от 30-40 ми­ну­ти, а яй­ца­та - 10 ми­ну­ти. Мно­го доб­ре из­ми­вай­те под го­ре­ща те­ча­ща во­да зе­лен­чу­ци­те и пло­до­ве­те. В го­ре­щи­те дни е най-доб­ре да за­ду­ша­ва­те зе­лен­чу­ци­те.
Не дръж­те в хла­дил­ни­ка су­ро­во ме­со и ри­ба ре­дом с про­дук­ти, ко­и­то ня­ма да се под­ла­гат на тер­мич­на об­ра­бот­ка. Из­пол­з­вай­те от­дел­ни дъс­ки за об­ра­бот­ва­не на ме­со­то и дру­ги­те си хра­ни­тел­ни про­дук­ти. След ка­то об­ра­бо­ти­те су­ро­во­то ме­со и ри­ба, доб­ре из­ми­вай­те ръ­це­те си със са­пун, съ­от­вет­но но­жо­ве­те и дъс­ки­те.
Пог­ри­же­те се на вил­но­то ви мяс­то да бъ­де чис­то, осо­бе­но сер­виз­ни­те по­ме­ще­ния. Се­га ве­че има мно­го сред­с­т­ва за обез­за­ра­зя­ва­не и из­чис­т­ва­не.
И нак­рая, ве­че се пус­кат и вак­си­ни про­тив хо­ле­ра, ди­зен­те­рия, хе­па­тит А и ко­ре­мен тиф. А се раз­ра­бот­ват та­ки­ва и про­тив ро­та­ви­рус­на ин­фек­ция, сал­мо­не­ло­за, амеб­на ди­зен­те­рия и дру­ги­те чрев­ни за­бо­ля­ва­ния.
Всич­ки те­зи мер­ки ще по­мог­нат да из­бег­не­те раз­п­рос­т­ра­не­ни­те чрев­ни ин­фек­ции и да из­ка­ра­те ед­но при­ят­но ля­то.

ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ОТРАВЯНЕ

До­ка­то дой­де ле­ка­рят, близ­ки­те мо­гат да се опи­тат да по­мог­нат на бол­ния, но са­мо ако ста­ва ду­ма за ле­ко хра­ни­тел­но от­ра­вя­не. То се съп­ро­вож­да с пов­ръ­ща­не, за­що­то ор­га­низ­мът се стре­ми да се ос­во­бо­ди от по­пад­на­ли­те в не­го ток­си­ни. Мо­же­те на по­мог­не­те на бол­ния да про­мие сто­ма­ха си, ка­то из­пие 2-3 ча­ши бле­доро­зов ка­ли­ев пер­ман­га­нат. Мо­же и обик­но­ве­на пре­ва­ре­на во­да или раз­т­вор от со­да би­кар­бо­нат с по­ло­вин ча­е­на лъ­жич­ка на ча­ша во­да.
Сло­же­те бол­ния да лег­не и го на­ка­рай­те да из­вър­ши ня­кол­ко дъл­бо­ки вдиш­ва­ния, а след то­ва на все­ки час му да­вай­те по ча­ша то­пъл чай без за­хар. Ако не му ми­не, то­га­ва мо­же­те да про­ми­е­те чер­ва­та му по-ос­нов­но. Не­ка от­на­ча­ло из­пие ли­тър и по­ло­ви­на го­ре­ща во­да, а след то­ва при­тис­не­те ос­но­ва­та на ези­ка му, за да мо­же да по­вър­не. Мо­же да се на­ло­жи ня­кол­ко пъ­ти да про­ве­де­те та­зи про­це­ду­ра.
При хро­нич­ни бо­лес­ти на сто­маш­но-чрев­ния тракт е же­ла­тел­но бол­ни­ят да при­е­ма от­ва­ра от чер­на бо­ро­вин­ка - ед­на ча­е­на лъ­жич­ка смле­ни пло­до­ве на ча­ша во­да.
И запомнете - всич­ки пре­па­ра­ти тряб­ва да бъ­дат наз­на­че­ни от ле­кар, в то­ва чис­ло и про­би­о­ти­ци­те. Са­мо­ле­че­ни­е­то на чрев­ни­те ин­фек­ции е не­до­пус­ти­мо.