Емил Спасов: Лекарите са принудени да взимат рушвети!

Емил СПАСОВ е роден на 1 февруари 1956 г. Нападател. Играе в “Левски” от 1974 до 1988 г. с временно прекъсване, в “Спартак” Варна, “Браге”, “Антверпен”, “Омония”. Шампион през 1977, 1979, 1984, 1985 и 1988 г., носител на купата през 1976, 1977, 1979, 1982, 1984 и 1986 г. Има 313 мача и 82 гола в “А” група. С 16 мача в националния отбор. Спасов беше директор на Детско-юношеската школа на “Левски”.

- Кои са най-щастливите моменти в дългогодишната ви кариера с фланелката на “Левски”?
- Много са. Животът ми премина във ФК “Левски”. Близо до мен бяха величия като Георги Аспарухов (той живееше в съседния блок), Кирил Ивков, Иван Вуцов и много други. Баща ми ме водеше по мачове. Тренирайки, минах през всички възрастови групи. Дълги години бях капитан на юношеския отбор. През 1974 г. видяха в мен талант. Иван Вуцов ме привлече към първия отбор. Наложих се - с много желание и с много труд. Мисля, че постигнах немалко успехи. За този клуб играх 14 сезона. Аз съм един от футболистите с най-много мачове. В челната листа съм по брой участия и голове. Няма да забравя много мачове срещу ЦСКА, в които съм играл добре. Няма да забравя и един турнир с младежкия национален отбор в Тулон. Тогава се класирахме на първо място, като победихме Франция на финала. Няма да забравя и успехите си срещу отбори като “Аякс”, “Щутгарт”, четвъртфинала за европейска квалификация с младежкия национален отбор (тогава победихме Белгия с 1:0, а гола вкарах аз). Това са моменти, които се помнят. Естествено е да се гордея с тях.
- А с какво винаги ще си спомняте злополучния финал за Купата на България между “Левски” и ЦСКА през 1985 година?
- Това е най-лошият момент в кариерата ми. Тогава за първи път получих червен картон и

БЯХ НАКАЗАН С ЛИШАВАНЕ ОТ СЪСТЕЗАТЕЛНИ ПРАВА ПО ФУТБОЛ ЗАВИНАГИ

Такива наказания получиха и редица състезатели като Боби Михайлов, Христо Стоичков, Емил Велев и други. Лошото бе, че аз бях вече почти на 30 години. Седмица преди това бях подписал контракт с ФК “Порто”. Това беше един от най-добрите трансфери по онова време. Такива неща у нас се случваха рядко. Не ни разрешаваха да се продаваме в чужбина. След злополучния финал не ми разрешиха да замина. Тогавашното правителство, комунистическата партия и нейните слуги ме спряха.
- Кога бяха снети наказанията ви?
- След една година. Но на 31-годишна възраст трудно се купуват футболисти. Все пак играх една година в Швеция. Но годината, в която не играх, се оказа фатална за физическата ми форма. Върнах се в България. Завърших кариерата си в “Омония” Кипър. И там станах шампион.
- Омръзна ли ви след толкова години да ви питат за пропуснатата дузпа срещу “Днепър” през 1984 година?
- Действително ми писна. Колкото повече остарявам, толкова повече ме питат. Докато бях активен футболист, рядко се говореше за този факт. Сега хората ме спират, разпознават ме, радват ми се. Обикновено казват: “Ех, какъв футболист беше! Как можа да изпуснеш онази дузпа тогава!”. Има и въпроси дали не са ми наредили нарочно да я изпусна, дали мачът не е бил уреден... Истината е, че дузпата трябваше да изпълнява друг играч. Аз не бях бил дузпи близо година. Всички състезатели отказаха да изпълнят наказателния удар. Отвън се обадиха аз да я бия. Натопиха ме. В края на краищата - бих я, но я изпуснах. Наскоро Кристиано Роналдо изпусна две последователни дузпи. Това се случва и на най-големите футболисти в света. Един треньор навремето ми казваше: “Дузпи не изпуска този, който не ги изпълнява”. А аз съм изпълнявал много. През кариерата си съм вкарал над 30. За съжаление се помнят изпуснатите, а не вкараните. Такъв е животът.
- Имали ли сте травми?
- Докато бях футболист на “Левски”, имах много малко травми. Не съм получавал тежки контузии, счупвания, разтежения, удари. Бях жертва на доста ритници, но последиците от тях отшумяваха за няколко дни. Получих тежки контузии в Швеция и в Кипър. През 1986 г. в Швеция скъсах бедрен мускул. Разкъсването ми пречеше да играя. Няколко месеца бях извън строя. През 1988 г. се наложи да претърпя операция от дискова херния в Кипър.
- За да се стигне до операция, трябва да сте имали много силни болки.
- Имах силни болки още докато играех в “Левски”. Ходех при народни лечители, при чакръкчии и какви ли не. Помагаха ми донякъде. Но в Кипър влагата е огромна.

ЛЕВИЯТ МИ КРАК ЗАПОЧНА ДА СЕ СХВАЩА,

а той е по-силният. Не можех да ритна топката. Нервът беше блокирал. Имах чувството, че приключвам с кариерата си. Направиха ми операцията. След 45-50 дни отново бях на терена.
- Боли ли ви нещо днес?
- Болят ме раменете, колената, гърбът, костите. Болките се засилват при промяна на времето.
- Купувате ли често лекарства?
- Разбира се. Имам дъщеря, майка ми и дядо ми са болни. Лично аз страдам най-често от гърло. Избягвам антибиотиците. Недопустимо е за едно тригодишно дете да ти продават антибиотик от 50 лева, защото бил много пречистен! При положение, че хората получават 200-400 лева заплата, какво да говорим?!
- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Да, както всичко останало. Може да са нормални за Европа, но за българина са непосилни.
Мисля, че са изкуствено завишени от производители, вносители и други. Неведнъж съм се убеждавал, че лекарство, което тук струва 50 лева, в чужбина се намира по-евтино. Според мен това е жива гавра с болните хора.
- Как изглеждат българските болници?
- Отвратителни са. След т.нар. демокрация

ОТ 1989 Г. ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ПРАВИ, Е САМО В УЩЪРБ НА ХОРАТА

Не само болниците, цялата държава е обърната нагоре с краката.
- Какво мислите за Здравната каса?
- Тя не прилича на нищо! Някой има интерес от цялата тази работа. Много хора печелят от бездействащата Здравна каса, пълнят си гушите. Станаха и милионери - на гърба на българските граждани.
- А за здравеопазването ни?
- Мисля, че имаме много добри специалисти, които са зле платени. Това идва от неправилната политика, от лошите правителства. Познавам редица лекари. Работя с тях. Не може българският специалист - хирург или какъвто и да е - да работи за мизерни пари! Не може да няма начин на тези хора да се плаща нормално. Лекарите са принудени да взимат рушвети. За това е виновна най-вече Здравната каса. Тя не им плаща достатъчно, особено на добрите специалисти. Не е тайна, разбира се, че и измежду лекарите има доста боклук.
- Какво е мнението ви за спортните лекари?
- Те са отлични специалисти. Искам да спомена специално имената на д-р Михаил Илиев и на д-р Стоян Боев.
- Къде стресът е по-голям - докато играехте активно или сега?
- След приключването на кариерата ми стресът стана по-голям. Бях свикнал да живея по определен начин. После нещата се промениха. Не е тайна, че докато играеш, получаваш повече пари. През 90-те години опитах да се занимавам с бизнес. Оказа се, че това не е работа за мен. Нямах първоначален капитал, както някои други хора. В тази държава успех се постига трудно. Стресът е от това дали ще оживееш до утре, дали ще можеш да нахраниш семейството си, дали ще помогнеш на родителите си. На стрес е подложен всеки българин.

НИЕ СМЕ НА ЕДНО ОТ ПЪРВИТЕ МЕСТА В СВЕТА ПО БРОЙ НА ИНФАРКТИ И ИНСУЛТИ

Те също са следствие на стреса. Оцеляват само хора, които са калени в психично отношение и са здрави физически. Оцеляват онези, които са свикнали да се борят с трудностите. При такива хора стресът минава малко встрани. Поне при мен е така. Близките ми казват: “Ти си опериран от негативни чувства, от стрес”. Проблемите идват, аз ги решавам, боря се тях, идва следващият и т.н. Не всички могат да постигнат това.
- Спортувате ли днес?
- Не съм спирал. Може би затова съм в добра физическа форма. Всекидневното поддържане на фигурата и седмичното спортуване без претоварвания водят до нормален живот. По два-три пъти седмично играя с приятели футбол. Това ме поддържа жив.
- Спазвате ли диета?
- Не. Имам нещо като вътрешен часовник. Ям това, което ми харесва, но никога в големи количества. Избягвам тлъстите и мазните храни, ограничавам хляба.
- В какво вярвате?
- Вярвам най-вече в себе си, в семейството си. Вярвам и в Бог. Моля се, ходя на църква редовно.
- Здрави ли са българите?
- Ние сме една от най-болните нации в света. Това го показва всекидневието и хората, които непрекъснато срещаме по улиците. Причини за лошото здраве са неправилният начин на живот, мръсотията. Нервността на всички ни е предизвикана от хаоса в държавата. Лошото отношение на институциите към гражданите, бюрокрацията и хиляди други неща се струпват на главата на българина. Нашите сънародници се хранят зле, живеят в немотия. Слабото здравеопазване, скъпите лекарства и ниското заплащане разболяват хората допълнително.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА