Бойко Борисов издирил човек, който искал да я залее с киселина!
Маргарита МИХНЕВА е завършила право в Софийския университет през 1974 г. и е разпределена като прокурор в Търговище. По това време се явява на конкурс в БНТ за редактор-водещ на тогавашната Втора програма. Творческата й биография продължава в телевизията. Работила е в предаванията “Труд, интереси, закон”, “Актуална антена”, “Панорама” (20 години). Печели скандална слава с авторското си предаване “Конфликти”. Уволнявана е 8 пъти. Два от тях - лично от Тодор Живков. През годините на демокрацията - веднъж от Хачо Бояджиев, веднъж от Иван Попйорданов. В “Нова телевизия” се получава същото. В “БТВ” уволнението е съпроводено с криминално отмъщение - заплаха за заливане със сярна киселина. От 2000 г. работи в “Канал 3”, където и до днес води авторското си предаване “Неудобните”. Има много награди в чужбина и нито една в България.

- Имала ли сте здравословен проблем по време на живи предавания?
- Живите предавания са изключително изпитание за нервната система. Телевизионните журналисти са изхабени хора. Стресът е огромен. Той води до главоболие, повръщане, припадъци.
Много от колегите посягат към алкохола. Работата е твърде тежка и се стига до пробив в нервната система. Имам хипогликемия и много ниско кръвно налягане. Често се прозявам. Мозъкът ми изпитва жажда за кислород. След предаване цяла нощ не мога да заспя. Светлината в студиото ми действа ужасно. Тя просто ме пържи. Не виждам добре, нося очила. Имам категория “инвалидност” Екранът е голямо изпитание. На всичкото отгоре трябва да изглеждам добре, да мисля и да внимавам. Не е лесно. И всеки път трябва да се доказваш. Отново и отново. Никога не можеш да направиш едно предаване и да кажеш: “Дотук съм, върхът съм”.

- Как сте със здравето?
- Не много добре. Претърпях онкологична операция.

- Кога?
- През 2002 година.

- Къде беше локализацията?
- В гърдата. Диагнозата ми е от стрес. Рак не се хваща от хубав и щастлив живот.

- А от какво?
- От натрупано чувство за вина и от невъзможност да се справиш с проблемите на честността, на справедливостта. Това е някаква болка, която в определен момент ражда в организма клетката-хулиган. Генезисът на рака показва, че някъде нещо си сбъркал. Който не е преживявал това, никога няма да разбере за какво говоря.

- Операцията промени ли живота ви?
- Да. Тя преподреди ценностите ми, преобърна нещата. В болницата аз бях абсолютно сама. Винаги е било така. Когато съм на екрана, ще спукат телефона от обаждания, когато ме уволнят, никой не ми се обажда.

- Други оплаквания?
- Страдам от безсъние, което ме унищожава. Водя изключително нездравословен начин на живот. Храня се лошо. Не пия и не пуша - само това ме спасява. Не спортувам. Не ходя пеша. Не правя гимнастика. Преобръщам нощта в ден и обратното. Не обичам да пътувам, да си сменям леглото. Може би имам вид на здрав човек, но въобще не съм такава. Не пазя диети. Обичам да ям месо. Не пия никаква вода. Въобще - почти всичко при мен е нездравословно. Но не мога да се променя сега.

- Колко струва месечното ви лечение?
- Около 700 лева.

- Какво е вашето мнение за българските държавни болници?
- Останаха ли такива? В държавните болници лекуват частно. Всичките ми познати, които ходят на лекар, дават пари. Нашите болници са пълна мизерия, а хората търсят връзки, за да влязат в тях. Измишльотината с джипитата бе пълна, а здравната реформа - грешна.

- Има ли лекари, на които сте благодарна?
- Да. На доц. Иван Гаврилов, онколог, който ме оперира и на д-р Асен Дудов, шеф на столичния онкодиспансер. Тези двама души, вместо да лекуват, непрекъснато се занимават с администрация. Тормозят ги некадърници. А специалистите са златни. Ние не умеем да ценим добрите лекари.

- Бихте ли разказала за случая със сярната киселина?
- Последното ми предаване в “БТВ” беше на 10 февруари 2003 година. Когато излязох от телевизията, ми се обади един глас, който каза: “Сега ще те залея със сярна киселина. Пази се.” Беше много злонамерено. Веднага се обадих на Бойко Борисов в МВР. Благодарение на него бе издирен човекът, който се обади. Но случаят беше потулен.

- Как се справяте със стреса?
- Никой не се е справил с него. Стресът е победил всички. И заболяването ми е плод на стрес. Помага ми най-вече класическата музика. Почивам си рано сутрин, когато никой не ми звъни, или късно вечер. През деня съм под голямо напрежение.

- Как се чувства човек, който е преживял 8 уволнения?
- Това е едно невероятно стресово състояние. Малко хора биха издържали. Човек може да откачи. Изпитанието за нервната система е страшно.

- Откъде взимате енергия?
- От каузата, на която съм се посветила.

- Бихте ли коментирала цените на лекарствата у нас?
- Цените са много по-високи, отколкото в Европа. Това е пълно безобразие! Цялата система на внос и на разпространение на лекарства е объркана, целият закон е обърнат с главата надолу. Не ми е ясно защо управляващите не разбират за каква трагедия става въпрос. Въпросът с лекарствата трябва да се сложи в ред. Иначе болните, колкото и да са болни, ще откачат и ще пребият управляващите. В България има 200 хиляди онкоболни жени. Дават ли си управляващите ясна сметка каква сила е това?! Става дума за хора, които умират, стачкувайки пред парламента! Парадоксът е, че в Народното събрание има много депутатки със същото заболяване. И въпреки всичко не разбират за какво става въпрос.

- Животът ви изпитание ли е бил?
- Огромно. Болести, развод, уволнения. Понякога се чудя как съм преживяла всичко, как съм оцеляла. Имало е моменти, когато не е имало какво да ям. Животът ми е низ от премеждия. Вярно е, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Но мисля, че Господ взима душата ми на части.
Вълнувам се, после втори път, после трети и постепенно умирам...

- Вярно ли е, че днес носите друго фамилно име?
- Когато се омъжих през 1980 г., съпругът ми много настояваше да взема неговото фамилно име. Градих името Михнева в продължение на 25 години. Разведох се отдавна. Но работих в Германия и трябваше да си сменя името, а там това беше много сложно. Преди десетина години бившият ми мъж с целия си акъл ме даде под съд за това, че съм нанасяла морални и материални вреди с това, че използвам името му. Не обръщам внимание на тези неща. Зная, че Господ ще го накаже. Сега съм Димитрова. Нося името на баща си. Той ми е дал много повече от мъжа ми, който ми е донесъл главно горчивини.

- Какво е журналистиката за вас?
- Една голяма мъка и тревога. Аз се разболях от журналистиката - в истинския смисъл на думата. Само като изслушвам хората, аз се превръщам в кошче за душевни отпадъци. Всеки ден ми се обаждат минимум по 20 души, които изливат негативна енергия върху мен и споделят тежките си проблеми.

- Защо нямате награди в България?
- Защото у нас като че ли името Маргарита Михнева не съществува! Сякаш не съществуват и направените от мен предавания. А мисля, че съм оставила някакъв маниер на работа и следа в телевизията. Понякога ми става смешно, когато гледам как ги раздават на съвсем неизвестни хора, които не са инвестирали никакъв морал в обществото. В Англия, в Германия и в Австрия ме оцениха и ми дадоха награди, но у нас - не. България никога не оценява хората, които е създала. Най-голямата награда за мен са зрителите. Много хора ме спират на улицата, говорят с мен. Получавам купища писма, непрекъснато ми се обаждат по телефона. Не съм обичана от управляващите, но съм любимка на управляваните. Награда са и враговете ми в живота. Те са ме направили такава, каквато съм.

- Конфликтен човек ли сте?
- Не. И не мога да разбера защо минавам за такъв човек в обществото.

- Кои събеседници са ви впечатлили най-силно?
- Най-много са ме впечатлили обикновените хора - както в Европа, така и в България. Срещала съм се с велики личности като Горбачов, Джуна, Тансу Чилер, Йованка Тито и много други. Но най-интересни за мен са били срещите със забравените хора.

- В какво вярвате?
- Че ще издържа. Вярвам, че съм живяла почтено и праволинейно. Мисля, че в живота има възмездие. Смятам, че няма да ми се случи нещо ужасно лошо - грижила съм се за толкова много близки и за далечни хора. Нямам големи прегрешения и морални проблеми, които да ме тормозят. Все си мисля, че докато затворя очи завинаги, жизнеността и борбеността няма да ме напуснат.

- Кое е най-красивото нещо в живота ви?
- Неговата неочакваност.

- Какво трябва да прави българинът, за да бъде по-здрав?
- Да не бъде толкова кахърен. Да се храни по-малко, да живее по-здравословно.

- Какво още трябва да знаят тези, които ни управляват?
- Че болният не е толкова страшен, колкото безработният.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА