Синият ветеран Иван Ценов: Андрей Райчев, Иван Кръстев и Евгени Дайнов са американски агенти

Иван Ценов е роден на 6 октомври 1943 г. в гр. Враца. Завършил е МЕИ. Занимава се с политика от началото на промяната, но твърди, че пари не е направил от това. Ляв по убеждение, политическата си дейност започва при социалдемократите на Петър Дертлиев. Преди и по време на изборите през 1990 г. е шеф на СДС в район “Червена звезда”. Казва, че след май 1990 г. вече не е имал никакви съмнения кой и накъде тика процеса и не присъства на “големия митинг” на “Орлов мост”. След изборите получава първото предупреждение, че не следва “линията на Партията” – изключен е от СДП с мотив “лошо отношение към жените”.

Той е женен и е баща на три големи вече деца - двама синове и една дъщеря. Има също внучка и внук.

- Г-н Ценов, в първите години от демократичния процес вие бяхте известен предимно като член на НКС на СДС и като говорител на Нова СДП. Зная, че сте доста скандална личност и можете да ми разкажете за някоя ябълка на раздора в СДС?
- Някои неща трудно се забравят. През септември 1993 г. стана един скандал, в който намесихме и американците. Бяхме на "Раковски" 134 и както винаги, имахме повод "да се стреляме" вътре в Националния координационен съвет. Д-р Здравко Андонов, също член на НКС от квотата на Нова СДП, внезапно попита Филип Димитров : "Кой даде 200 хиляди долара, за да освободят ченгето Огнян Станев Бозаров?" Филип пита : "Кой?" , а Здравко му крещи: "Как кой? – Костов!". Ставаше въпрос за времето, когато Костов беше финансов министър в кабинета на Филип. Въпросният

Бозаров бил арестуван в САЩ с мотива “търговия с ембаргова продукция”.

Такива като Бозаров са работели по операции на Научно-техническото разузнаване – НТР. Филип тогава поиска “Нова СДП да докаже твърдението си” на някое следващо заседание. Спомням си, че Нубиеца се покри някъде на морето и трябваше аз да свърша работата. Казах на Здравко да подготви писмо с молба за съдействие, както до няколко български институции, така и до президента Клинтън. Тук бих искал да споделя нещо доста комично. “Отечествен вестник”, не знам дали вече някой си спомня, че имаше и такъв вестник, излезе на първа страница със “сензацията”: “Иван Ценов пише писмо на Бил Клинтън”. Имаше и илюстрация – голяма моя снимка, а в горния ъгъл – малка снимка на Бил. Още си пазя вестника!
Здравко разнесе писмото, включително и в посолството на САЩ, а аз поисках среща с Джон Кунстатер, секретар в посолството. Срещаме се в една сладкарница и му връчвам копие на нашето писмо-запитване. Казвам, че искаме съдействие, за да разберем кой е платил гаранцията за Бозаров. Той казва, че съжалява, но не можел да ни помогне, защото бил отскоро тук и не бил наясно с проблема. Тогава му показвам копие от друго писмо (май беше) от Държавния департамент на САЩ до нашето Министерство на външните работи. Кунстатер го прочете и така се впечатли, че направи едно нервно движение и си разля кафето. Течността се разля и върху нашето писмо. Джон бързо го взе и започна да го бърше от костюма си. Успокоих го: “Джон, това е личен екземпляр. За теб. Ние сме предали копие в посолството.”
В писмото на Държавния департамент пишеше, че американската страна е готова на сделка. Предлагаха

да въздействат на американския съд да освободи Иван Бозаров, но ние, сиреч България, да ги информира кои са хората и фирмите, работили по ембарговата продукция.

Пишеше го черно на бяло, въпреки прословутия принцип на “разделение на властите” в съвременните демокрации. Очевидно Джон бе сериозно притеснен и категорично отказа “да ни окаже съдействие”.Реших да разведря обстановката. Казвам: "Джон, дай да ти разкажа една история. Студена война, Желязна завеса. Вие правите компютър “Епъл”, ние правим Правец-82, вие правите IBM-XT, ние – Правец-16." /Намеквам му, че крадем/. И какво става всъщност, Джон? Ние се обучаваме на американски компютърни технологии - хардуер и софтуер. После Желязната завеса пада и България става готов пазар за американските компютърни технологии." А Кунстатер ми каза: "Протестирам, г-н Ценов, за втори път ми намеквате, че работим заедно с КГБ". Аз се правя, че не го разбирам, намеквам нещо за познанията му по български, но всъщност той беше прав.
Имахме и една друга среща по повод на

“жълтия плик”, който по едно време разнасяше Стоян Ганев, за да компрометира Филип Димитров.

На тази среща освен Джон Кунстатер бяха и две други момчета от посолството – помислих си ,че са от ЦРУ, но бяха симпатяги. Отначало само слушах, но като видях какви глупости се изприказваха, взех думата и им викам: “Ако ще си говорим с изрезки от вестниците, аз си тръгвам. Вие не знаете ли кой управлява България? Руснаците, разбира се". Очевидно това е бил първият ми “намек”, че американците и руснаците играят в комбина, доколкото американците имаха задача да демонстрират, че именно те и само те движат нещата у нас.
По-късно разбрах, че американците почти не са имали агентура в България. Че договорката с Москва е била да им бъде доставена тази “стока”, за да си вършат работата. И откъде да вземат “агенти”, ако не от редиците на “врага” – комунистите. Тук могат да се приведат много примери – Андрей Райчев, Иван Кръстев, Евгений Дайнов ... Всъщност няма контрапример, но ще разкажа нещо, което може да потвърди проф. Васил Проданов – шеф на Института по философия към БАН.
Той получил покана от посолството на САЩ в София. Доколкото си спомням, поканата била от г-н Джон Мензес. Той пък май бил резидент на ЦРУ-то в България (оставам на американците да уточнят нещата). По-нататък си спомням добре. Васко посетил Любен Гоцев. Попитал го как да реагира. Гоцев очевидно бил подготвен: “Ти прецени, американците нещо са се пораздвижили”. Отишъл Васко на срещата и, хайде по-кратко, получил предложение: “Ние знаем кой сте. Имаме някои ваши публикации. Предлагаме ви да заминете за Щатите. Там ще установите някои връзки, ще участвате в някои семинари и т.н, и като се върнете в България, ще станете шеф на Център за изследване на демокрацията.”Васко бил раздвоен. Та нали току що е станал шеф на цял институт към БАН. Именно в този дух нещо продумал. Г-н Мензес проявил разбиране, но уточнил, че имат и други възможности, та да побърза с отговора.
Нека да припомня нещо изречено публично. Февруари 1990 г. у нас дойде Джеймс Бейкър в качеството си на държавен секретар на САЩ. Г-н Бейкър направи няколко срещи, между тях и прословутата среща в сегашния “Шератон” с “български дисиденти”. За протокола срещата е “със СДС”, но на тази среща е присъствал и един не член на СДС – Петър Гогов. Г-н Бейкър се среща и с представители на официалната власт: Петър Младенов , Андрей Луканов , Бойко Димитров - външен министър. Скоро след това идва “новината”: “Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”. Това са думи на тогавашния посланик на САЩ в България Сол Полански.
Години по-късно написах:

“Българската демокрация е урод от секса между американски софтуер и съветски хардуер”.

- Как стана това?
- Във в. “Континент" бяха публикували нещо като интервю с гръмкото заглавие: "Костов е или олигофрен, или провокатор, заяви членът на НКС на СДС Иван Ценов". Мале, викам си какво ли ще стане на заседанието на НКС? Защото първия половин час от тези заседания ние се карахме кой какво е казал пред медиите. Пръв взе думата Аспарух Панов от радикалдемократите. Леко заеквайки, Пухчо се обърна към Филип Димитров с пожелание да се изяснят нещата. После се обадиха и други, не помня точно кои. Аз бях подготвен, седях спокойно и това доста ги изнерви. След като спряха, попитах Филип: “Трябва ли да говоря?” Филип се усмихна и каза: “Е, няма как.” Тогава Стефан Савов не издържа и се разкрещя - как така си позволявам да наричам Костов олигофрен. Взех думата: "Първо искам да попитам, кой стои зад Костов, той не е член на никоя от партиите от СДС. Второ, аз не съм казал, че Костов е олигофрен, г-н Савов. Казал съм, че Костов е или олигофрен, или провокатор. И ако желаете ще докажа с факти от дейността на Костов това твърдение.”И, представяте ли си, по предложение на Филип Димитров НКС на СДС взе решение за извънреден координационен съвет, на който аз да докажа, че (о, небеса!) “Костов е или олигофрен, или провокатор”.
В Нова СДП имахме информация, че на другия ден Филип ще предложи да бъдем замразени – така искаха да осигурят алиби на Нубиеца, за да ме оттегли от НКС. Но в СДС това можеше да стане само след решение на Комисията по етика, председател на която бе Ваньо Лазаров – лека му пръст, член на Нова СДП. Комисията по етика изобщо не се бе събирала и аз казах на колегите от партията, че Филип ще наруши отново правилата. Предложих следният план на действие. В момента, в който Филип предлага решение за замразяване на Нова СДП, да му набия един шамар. Дори си представях как ще му хвръкнат очилата. Предполагах, че Венци Коня ще скочи и т.н . Предвиждах също да влязат и други хора в залата на заседанието.

Да стане хубав бой, да стане скандал, който не може да бъде потулен,

за да се разбере как се нарушава уставът на СДС при взимане на решения. Така и не се стигна до бой. След като подложих на гласуване предложението за боя, то бе отхвърлено от “здравите сили” в Нова СДП. Такива почти винаги се намират.

Едно интервю на Александрина Роканова