Който биел Живков на табла, го закъсвал в службата.
Продължаваме с разкритията на Дамян Дамянов - син на първия заместник-председател на Министерския съвет на Народна република България, член на Политбюро и Председател на Народното събрание Райко Дамянов.
Дамянов-син е отрасъл сред червения елит и знае доста подробности от скрития живот на червените велможи.

- Г-н Дамянов, борбите за власт в Политбюро бяха ли ожесточени като днешните битки за кокала?
- Това бяха най-завоалираните и скрити неща в държавата. През 1950 г. след смъртта на Васил Коларов за първи ръководител в партията и държавата бе издигнат Вълко Червенков - един принципен, но и ограничен от системата човек. Може да се каже, че членовете на Политбюро по това време бяха хора принципни, честни и идеалисти, но сред тях се отличаваше Тодор Живков, който буквално изяждаше ония, които стоят на пътя му и застрашават неговия възход. Аз бих го сравнил с тиранозавър-рекс – едно месоядно, застанало на върха на хранителната верига. Този човек имаше изключително остър нюх за посоката на вятъра, беше невероятно гъвкав. Например през 1949 г. лично той води митингите срещу Трайчо Костов в София и вика: "Смърт на шпионите и предателите", а след Априлския пленум обвинява за допуснатите грешки и деформации. Характерно за него беше, че изгражда стратегията си търпеливо и дългосрочно. Като най-близък до Вълко Червенков именно

Живков организира любовните му срещи с оперната певица Нели Карова

и назначава в кабинета му довереното си лице Ангелина Горинова. Нанася му и още един, изключително коварен удар. Преди Априлския пленум нарежда да се отпечатат стотици хиляди броя плакати с лика на Червенков и после го изнудва по линия на култа към личността. Със същото коварство на най-важните членове на Политбюро поставя като секретарки свои приближени жени, които, разбира се, завързват любовни връзки с шефовете. Тодор Живков впоследствие използва това като компромати за освобождаването на този, който му пречи в дадения момент.
Всъщност Живков още от първите дни след Девети септември 1944 г. се огражда с най-близки свои съратници: Владимир Бонев, Мишо Мишев, Мирчо Спасов, които събират сведения за него. Тази група още в първите дни след преврата прочиства архивите на полицията и до днес не е сигурно дали всичко е унищожено или е запазено за по-нататъшна употреба. Още в края на септември 1944 г. Тодор Живков влиза във връзка с щабквартирата на маршал Бирюзов (началник на съветските войски, временно пребиваващ в България) и с негова помощ е издигнат за началник-управление на Народната милиция. И когато по-големият му началник Руси Христозов и министърът на вътрешните работи Антон Югов научават, че в милицията се вършат безобразия, поставят въпроса пред руснаците - може ли да направят проверка на тия лица. (Тогава всички стъпки на комунистическите ръководители са се съгласували със съветското командване в България.) Оттам идва нареждане дейността на Тодор Живков да не се разследва и да не му се пречи. Изобщо Живков има безспорен талант да влиза под кожата на силните на деня и с тяхна помощ да се разправя с неудобните му политически съперници. Например никой от членовете на Политбюро през 50-те и 60-те г. не поддържаше лични отношения със съветските посланици - единствено Живков поддържаше братски връзки с тях. Например посланиците Приходов и Денисов му гостуваха много често и получаваха лични подаръци от него.

Живков нареждаше да се дават кашони с отбрани напитки - вино и коняци, на съветниците от СССР в Министерския съвет и в ЦК

те бяха няколко души. А известно е, че от техните доклади зависеше политическото бъдеще на властниците. Например Трайчо Костов се е карал жестоко с ген. Филатов - представител на КГБ в София, че и със самия Сталин, защитавайки българските национални интереси. За разлика от него преди Априлския пленум Живков лети тайно до Москва, където в неподражаемия си стил се бие в гърдите като най-верен и безгранично верен съюзник, търсейки помощ и подкрепа за пленума. А преди Осмия конгрес на БКП (на 2.11.1962 г.) Живков отново лети за Москва, където търси подкрепа за свалянето и елиминирането на Антон Югов и остатъците от култа. Убеден съм, че е засилвал нелицеприятните краски за своите колеги и другари - той действа безцеремонно на политическата сцена.

- Имаше ли Живков свой "почерк" при разправата с партийни другари?
- Имаше цяла изградена тактика. На 30 октомври 1962 г. се провежда тайно заседание на втория етаж в Партийния дом, на което Живков излиза с обвинения срещу Антон Югов - министър-председател и член на Политбюро, както и срещу бившия министър на вътрешните работи Георги Цанков, срещу Руси Христозов, Георги Кумбилиев и др. На двата входа на малката зала с пистолети стоят хора на Мирчо Спасов и самият той. Обвиненията са за битово разложение, за фракционна дейност и прочие недоказани нападки. Гениалният, но неморален стил на Тодор Живков е следният - да засипе с несвързани обвинения посочения другар, да го обвинява безпочвено във всякакви грехове, като, разбира се, предварително си е подготвил един-двама, които отстрани обстрелват набедения с реплики. По същия начин беше разправата с Георги Чанков - един изключително авторитетен партиен деец, чиято вина се състояла в това, че през 1942 г. предлага Тодор Живков за куриерска работа. (Чанков тогава е бил първи човек в партията). "Виновен" е и за следното. Когато през 1954 г. по примера на СССР трябва да се раздели партийната от държавната власт, на заседание на част от Политбюро Червенков предлага за Първи секретар на БКП Георги Чанков. Чанков, неизвестно защо, си прави отвод, след което Червенков предлага на баща ми. Баща ми казва, че за такова назначение трябва партиен конгрес, защото не би било уставно. Тогава Тодор Живков, като най-приближен на Червенков, присъства и със сълзи на очи моли другарите за едно временно решение, само до конгреса, да го изберат на този пост, като той е готов да поеме част от работата на всички ресори. Червенков и Райко Дамянов се колебаят. Най-изненадващо Георги Чанков казва - ами да му гласуваме доверие засега. И през 1957 г. Живков, който се отличаваше с неблагодарност и злопаметност, се разправи с Георги Чанков: временно се съюзява с Антон Югов и подлагат Чанков на кръстосани обвинения - не бил съгласувал действията си с другарите от Политбюро, действал авторитарно и на своя глава, крил някакво писмо, което така и не се намерило... Накрая решението е за пълно освобождаване на Чанков от Политбюро и от ЦК. Даже се стига до срамни изпълнения - името му да бъде заличено от всички книги, портретите му да бъдат късани, а съпругата му Йорданка Чанкова (известна партизанка) беше преименувана в Йорданка Николова.

- Интригите и следенето са били практика в управлението на Живков, така ли?
- Точно така. Живков не търпеше колегите му от Политбюро даже да контактуват помежду си без негово знание. Успяваше, уж неволно, да ги настройва един срещу друг. Събираше информация за всеки. Всяка стъпка на членовете на ЦК беше следена. Обикновено,

преди да освободи някого, му устройваше пищно честване,

демонстрирайки лична съпричастност, и правеше щедри предложения с цел да се убеди дали съответният другар му е напълно верен. Ако е така, си запазва поста или преминава на друга отговорна работа, а ако не демонстрира пълна преданост, бива освобождаван. Такъв е случаят с Борис Тасков - голям партиен деец. Живков се интересуваше и от назначенията на шофьори и сътрудници, месейки се в административните въпроси на УБО. Вилите на Тодор Живков и на Добри Терпешев бяха съседни и имаше традиция там да се играе табла и домино.

Живков обаче до края на живота си помнеше кой го е бил на табла!

Та през 1959 г. една вечер Тодор Живков кани Борис Тасков на табла, обсипва го с комплименти за дейността му като министър на търговията и му казва, че много добре се разбират със съветския министър на търговията Патоличев. Минават два месеца и на пленум на ЦК Живков най-изненадващо включва в точка "организационни" въпроса за разглеждане на партийното положение на Борис Тасков. Той обвинява Тасков, че не защитава интересите на социалистическите страни, че има симпатия към западния начин на производство и няма добра комуникация със съветския министър. На това основание се иска освобождаването на Тасков от всички постове. А според мен просто Тасков не владее добре руски, получавали са се някакви недоразумения при превода и Живков е използвал това.
Вилата на Тодор Живков беше сравнително наблизо, а най-важните решения се вземаха точно по време на разходки между вилите.

- Как Живков успя да съсредоточи в ръцете си цялата власт?
- Наистина той беше първият, който в края на 1962 г. успя да вземе почти еднолично партийната, държавната, военната и репресивната власт. Той подмени високия и средния партиен ешелон с предани лично нему хора. Освободи министъра на отбраната и назначи свой предан човек. Отне МВР от Георги Цанков и го "издигна" временно в Политбюро. Назначи на неговото място предания си Дико Диков. Отдели Държавна сигурност от системата на МВР под предлог на реорганизация и назначи за неин председател Ангел Солаков - лично задължен на Живков. Заместник-министри си останаха верните му Мирчо Спасов и Григор Шопов.
През периода 1962 - 1966 г. втори човек в партията и държавата беше Митко Григоров - човек с голяма теоретична подготовка и с потенциал за държавно-административна работа. Живков му беше признателен, но, от друга страна, не можеше да понесе, че Григоров има солидна теоретична подготовка, пише си сам изказванията, отстоява собственото си мнение и като интелект значително го превъзхожда. Освен това Митко Григоров се ползваше с уважението и възхищението на съветските другари, които са се изказвали ласкаво за него и пред самия Живков. През 1964 г. във връзка със заболяване Митко Григоров беше няколко месеца в СССР. Мнителният Живков, съдейки може би по себе си, е стигнал до убеждението, че Григоров си подготвя почвата да стане първи секретар на партията. Без да му даде никакъв повод за съмнение и най-изненадващо, на Деветия конгрес (октомври 1966 г.) Живков обявява в залата, че Митко Григоров е освободен от всички заемани досега постове. Живков имаше обичай, ако се убеди, че наказаният другар не тръгне да си отмъщава и да предприема някакви ответни мерки и е безопасен, то му се отпускат някакви минимални привилегии. Митко Григоров беше изпратен в Прага, в редакцията на сп. "Проблеми на мира и социализма", след което известно време беше без работа. После беше изпратен посланик в Лондон. Изненадващо, през 1971 г., когато се състоя Десетия конгрес на БКП, бе създаден Държавният съвет и Митко Григоров беше включен в състава му. Аз лично познавах много добре секретаря на Държавния съвет Никола Манолов. След много години сме коментирали тия неща и той сподели, че Живков е казал по тоя повод: "Абе човека го бива за работа, нека да го направиме член на Държавния съвет - хем да го удовлетворим, хем да му дадем работа, от която нищо няма да зависи". Междувременно се извършва нова реорганизация в МВР - Живков не може да прости на доскоро предания си Дико Диков, че не е разкрил своевременно заговора на Горуня, а и че самият Диков е бил партиен началник на Иван Тодоров - Горуня, и го освобождава от поста министър на вътрешните работи. На негово място назначава Ангел Солаков, който от своя страна през 1971 г. също е сменен. По този повод Живков казва: "Абе покрай реорганизациите се освободихме и от Дико Диков, не го чувствах вече достатъчно предан!"
През 1963 г. Живков предприема поредния си маньовър. Тъй като започваме да вземаме големи кредити от Запада, купуваме машини от Запад, а продаваме продукцията за рубли на Изток, за което баща ми нееднократно се е изказвал в Политбюро, че е неизгодно, България има нужда от кредити. Живков замисля такъв кредит от СССР, но за да направи благосклонни руснаците, предлага пълно сливане между България и СССР - така, че ние да станем шестнайсета съветска република. Идеята е била, тъй като СССР не би могъл да се съгласи поради международния скандал, поне да получим един

огромен кредит с ниска лихва, който Живков се надявал никога да не плащаме

По този повод през декември 1963 г. се провежда специален пленум на ЦК. На този пленум академик Тодор Павлов горещо подкрепя идеята, но Енчо Стайков изразява известни резерви - смята, че не се отчитат нашите национални традиции. Използвайки това, на Деветия конгрес Живков тихомълком смъква Енчо Стайков от Политбюро, като му изказва гореща благодарност за досегашната дейност. За най-голяма изненада при преговорите в Москва за заема и евентуалното присъединяване Хрушчов изтъква следния аргумент: "Ние през 1980 ще бъдем в комунизма, вие искате на наш гръб да живеете по-добре, отколкото сте сега, искате да ядете повече свинско, а? А пък и светът няма да одобри." На което Живков отговаря:

"Абе народът суверенитета го разбира така - да има за ядене, за пиене,

а политическият момент зависи от нас как ще го формулираме”. Наистина тогава България получава 400 милиона преводни рубли (конвертируеми), а по този повод Алексей Косигин казва на Станко Тодоров: "Ты, Станко, не дорогой - ты золотой!".

Едно интервю на Лазар Ильов