Лекарите не ми помогнаха, споделя прочутият народен певец
Илия ЛУКОВ е сред най-известните певци в България, изпълняващ автентични македонски и български народни песни. Роден е на 13 юни 1974 г. в Петрич. Започва творческата си кариера като барабанист на група и певец още на 15 години. От първото стъпване на сцената - 19-годишен войник, става “галеник” на публиката и на съдбата. Досега е издал 13 музикални албума, сред които “Сиромах си останах”, “Обич да раздам”, “Мъжка молитва”, “Рожба да отгледаш”, “Пея за вас”, “Зов за България”, “Мамо, снощи те сънувах”, “Десет години на сцената”, ”Обичам те”. Издал е 9 видеоалбума. През 1996 г. печели двете големи награди на фестивала “Пирин фолк” - на публиката и на журито с песента “Мъжка молитва” - обработка на текст от поетесата Катя Ерменкова и негова мелодия. Композиторският талант на Луков ражда големите му хитове, сред които “Магдалена”, “Хоро на влюбените”, “Конче аджамия”. Да прави филми е скритата му страст. Завършил е филмова и телевизионна режисура. Задно с духовната си майка Анна Караангелова той става инициатор на първия по рода си общобългарски младежки фолклорен събор “С България в сърцето” - Каварна, който успешно продължава вече пет години и на него се изявяват стотици потомци на избягали в Молдова и Украйна хиляди семейства в годините на турското робство, както и на народния събор “Мадарски конник” - Шумен. През 2000 г. става инициатор на проекта “Кръстова гора”, когато за първи път в България 24 религиозни общности обединяват своите молитви за просперитет на родината.

- Вярно ли е, че сте познавал Ванга?
- Баща ми почина, когато бях на 14 години и трябваше да се издържам сам. Учех и работех в гръцки таверни.

Получих сериозно възпаление на възлите на гласните струни

Приеха ме в болница “Царица Йоанна”, в София, но не можаха да ми помогнат - и по моя, и по тяхна вина. Бях луда глава. Прибрах се в поделението. Оказа се, че трябва да продължа лечението си. Началникът на тила полковник Сенгелиев уреди среща с баба Ванга. Отидохме при нея. Беше пълно с хора. Успях да се добера до нея. Като влязох вътре, забравих и ума, и дума. Тя пое ръката ми. Носех първата си касета “Сиромах си останах”. По касетката и по снимката върху нея баба Ванга успя да каже много неща. Позна откъде съм, кой ме е лекувал и че не ми е помогнал. Дотогава не познавах тази голяма българка. Само бях чувал за нея. Ванга беше изключителен феномен и свята жена, която много обичам и ценя. Каза: “Ке отидеш при д-р Евтимов, той ке ти даде биле, ке се оправиш.” Вече бях загубил надежда. Но отидох в болницата в Петрич. Оказа се, че д-р Евтимов е един от най-добрите специалисти по УНГ-болести. Като му казах, че ме праща баба Ванга, той се усмихна. Влязохме в един малък кабинет. Завъртя една лампа на стената, извади специални инструменти. Прегледа ме и ме успокои, че ще ме излекува. Като че отне цялото напрежение и чернилка, които бях натрупал в себе си. Предписа ми мехлем, който трябваше да мажа в носа, за да дишам по-лесно и да запазя в покой гърлото си. Препоръча ми да взема сух цвят от невен, който да се запарва в 200 гр. вода 5-6 минути, после се прецежда. Отварата трябва да бъде хладка, за да не изгори лигавицата. Прави се гаргара - 2-3 пъти сутрин, обед и вечер - преди ядене. След половин час се взима цвят от бял бъз. Прави се същото и с него и се пие отварата. Тогава се взима най-слабият антибиотик - доксициклин. Той премахва възпалението. За 28 дни,

благодарение на българските целебни билки бях излекуван

Плаках от радост. Баба Ванга сякаш ме премести в друга реалност. Тя беше първият мой учител. Докоснах се до нейната аура, до силата, дадена й от Бог. Благодарение на нея успях да преодолея този проблем. Препоръчвам на страдащи от болно гърло рецептата на баба Ванга и да я прилагат при нужда.

- С какви впечатления останахте от Ванга?
- Тя е светица за мен. Посяла е много. След нея ме пое друга голяма българка - д-р Анна Караангелова, която създаде продуцентска къща “Пирина”. Заедно с нея създадохме фондация „На децата с любов” и изнесох над 600 концерта за деца-сирачета, за българите в чужбина, създадохме и сдружение „Камбана” и поставихме много камбани.

- Имали ли сте здравословен проблем по време на работа?
- Разбира се. Гласът никога не е защитен. Пътувам много. Пея на пек, на дъжд, на студ. Ако има вируси, нормално е да се разболея. Пял съм при температура минус 8 градуса на площада.

- Как се пее на минус 8 градуса?
- Когато усещаш, че хората те обичат, пееш и въобще не усещаш студа.

- Музиката може ли да лекува?
- Да, при това много.

Музиката може да помогне на хората с вибрациите си

Моля се да се запазя чист, за да предам тази чистота чрез песните си. За да останат след мен и да са потребни на обществото. Иска ми се то да стане по-силно, по-свободно, да вярва в Бог, който е велик.

- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Ние, българите, живеем в много тежко време - финансово и духовно. Проблемите са много големи. Нещата у нас са твърде сложни. Бедността е голяма. Неслучайно, заедно с екипа си, пеем и играем по площадите безплатно - да разтоварим хората от всекидневието и напрежението. Цените на лекарствата са много високи и не всеки болен може да си купи най-въздействащите на болестта му скъпи церове, но ние имаме изключителни лекари, големи таланти, които живеят в същата атмосфера. Лекарите не печелят достатъчно, въпреки че са големи професионалисти. Ако искаме да няма корупция, лекарите трябва да бъдат достойно възнаградени - за да можем да разчитаме на тях. Тогава, дори човек да няма пари, те да го лекуват и безплатно. Лекарската професия е стресова, дори стресът да не е видим. Прекланям се пред истинските доктори! Зная, че те дават изключително много енергия от себе си, за да продължат живота на хората.

- Какво е музиката за вас?
- Най-близкият контакт, който се установява между хората, с различна нагласа и етнос.

- Трудни ли са за изпълнение народните песни?
- Народните песни се пеят в различни региони на страната. Аз съм роден в Пиринския край. Закърмен съм с тази музика. Опитвам се да я пея така, че да стига до сърцата на хората, до всеки човек.

- Имате ли предпочитания към определен род песни?
- В началото на кариерата си мечтаех с песните си да помогна на всички, които страдат - главно на сирачетата. Първата песен, която изпях пред жури и хилядна публика, беше “Беден сирак” на Пиринфолк през 1994 година. Оттогава и до днес, във всеки албум посвещавам по една песен на децата -сираци. По един или друг начин тя им дава сила. Те се чувстват равни с другите, въпреки че имат тъжна съдба. Харесвам хороводните песни.

Хорото е единение на етносите в една държава

Като се хванем на хоро, всички започваме да се чувстваме еднакво развълнувани физически и емоционално, независимо от възраст, народност и обществено положение. Затова и управляващите при случай ги виждаме хванати на хоро.

- Имате ли любима песен?
- Всички са като мои рожби. За да направя добра песен, трябва да съм в алфа (състояние на мозъчните вълни, в което се твори най-успешно).

- Запознати ли сте с алфа вълните?
- Донякъде. Алфа е състоянието, в което всеки пее - при това чисто. Ако иска да пее за душата на другия, просто трябва да го прави.

- Спортувате ли?
- Занимавал съм се с борба в Петрич. Хубаво е човек да спортува, без да се вманиачава. Понякога е добре да се разходиш в гората 2-3 часа. Дишайки въздуха на борове, човек се чувства по-добре. Раздвижва се цялата затлачена енергия и в организма настъпва добра обмяна на веществата. Съветвам всеки, ако духът го води - да облече дънки, да обуе маратонки и да тръгне да ходи. Така ще се почувства разтоварен от всекидневието, в което проблемите са огромни.

- Спазвате ли диета?
- Нищо особено, но постя през всички дни, които християнската вяра изисква. Намирам, че постенето е перфектно изчистване на организма. То калява духа и тялото ми. Изхвърлят се всички токсини.

- Какво е вашето пожелание за читателите ни?
- Да са силни, да пеят, да танцуват, да мислят за утрешния ден по-спокойно. Щастливи сме, че живеем в България, чиято природа е истинско райско място. Нашите прадеди са се връщали от полето, изигравали са на хорището едно хоро заедно и после са отивали да вечерят, да си легнат, да се подготвят за утрешния ден. Какво ни пречи и днес да се веселим, да се събираме?! Днес се разселваме из Европа. Според мен разселването не е случайно. Ние я облагородяваме, а това до известна степен е геройство. Каквото и да се случва в бъдеще, уверен съм, че българинът няма да изчезне. Съдбата на нашия народ е такава. Постоянно да се бори, с трудност да си изкарва хляба. Но не трябва да се оплакваме. Вярвам, че Бог ни обича и ни помага да имаме свое достойно място на земята, а ние да се отблагодаряваме, като всеки изпълнява мисията си, дадена ни от него.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА