Любовта е като бокса - иска издръжливост, казва знаменитият учен
Проф. Кирил Топалов е виден български учен, писател, драматург, преводач, дипломат, общественик. Роден е на 21 май 1943 г. в София. През 2002 г. е избран за професор по българска възрожденска литература в СУ “Св. Климент Охридски”, която той преподава от 40 години. От 5 години е професор в НАТФИЗ по българска литература. Бил е преподавател в Марсилския университет в Южна Франция, посланик в Гърция, директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, общински съветник. Много от романите му са филмирани – “Бъди благословена”, “Не се сърди, човече”, “Бягай, обичам те”, а пиесите му се играят на българска и чужда сцена. Превежда книги от гръцки, член е на научни общества в света. Носител е на Големия кръст на ордена на Феникс от Гърция.
Има три деца – Любомир, Ани и Ния, съпругата му Веска работи в БАН, има внук, роден в САЩ. През май проф. Топалов навърши 65 години и по този повод бяха издадени 4 тома с негови “Избрани произведения” – романи, пиеси, разкази.

Г-н Топалов, вие сте белетрист, драматург, университетски преподавател, дипломат... Това не ви ли натоварва прекалено много?
- Като поживее човек като мен 65 години на този свят, има време да стане всестранно развита личност. Просто по-дълго от нормалното си мислил, за съжаление, че имаш твърде много време за потрошаване. Доброто в случая би било, ако поне нещо не те е принуждавало да вършиш много неща едновременно, а моята зодия Близнаци, уви, ме е карала най-често да правя точно това.

По вашите романи българското кино направи най-добрите си филми - “Бъди благословена”, “Бягай… Обичам те” и “Не се сърди, човече”, както и най-много играните си пиеси “Притча за Философа”, “Нерви за любов”, “Вива академия”, “Маймунска история”, “Игра на мъж и жена”, “Елате ни вижте” и др., какво друго правехте, освен да пишете?
- Освен романи и пиеси пишех и научни статии и монографии, а за тренировка на перото, за налагане в литературното поле и за помощ на бедния аспирантски и асистентски бюджет - и рецензии за новоизлезли книги. Освен писането спортувах и се грижех за семейството си. Синът ми Любомир беше малък и ходехме всяка събота и неделя на Боровец на ски, а лете на море.

Личи ви, че сте спортували. Какво, ако не е тайна?
- Тайна е само първият ми спорт, защото никак не се връзва с представата за книжовен човек, но нали ще си остане между нас, ще ви кажа. В гимназията бях боксьор. И то не лош, още тогава се научих да си изкарвам титлите сам. Даже вестник “Спорт” веднъж помести очерк за мен със заглавие “Пълен отличник - боксьор”. Случайно през един учебен срок в девети клас ги бях наредил от горе до долу все шестици, не се повтори повече, разбира се, но съвпадна с някакво първенство и свърши работа на вестника за почти сензационен материал. Боксьори ставаха обикновено побойниците на махалата. Станах боксьор, за да скандализирам тези, които мислеха, че мога да бъда само добър ученик и възпитано момченце, и за да набия тези, които редовно ме биеха поради същото. Размина им се, защото станах нещо като тяхна гордост, идваха на всичките ми мачове. Как да биеш хора, които викат с все сила за теб, окуражават те на ринга и понякога триумфално те отнасят на ръце оттам до съблекалнята?

Значи сте били добър спортист?
- Така изглеждаше само. Всички мислеха, че се бия, а аз се учех: че победата иска добра подготовка и чудовищна издръжливост, че е занимание самотно, че може да те увенчае както с овации, така и със смъртоносни травми и че в края на краищата е винаги пирова победа, защото и победеният, и победителят накрая на мача се оказват почти еднакво бити, ерго, преди да излезеш на ринга срещу някого, е добре да помислиш дали си струва въобще да го правиш. Виждате ли колко интелигентен спорт може да се окаже боксът?

Сега как поддържате формата си?
- Десетилетия наред тичах всяка сутрин около десетина километра по пресечения терен на боянските витошки баири и досега тичам, но по-рядко и с моите кучета Цезар и Клеопатра, карам ски и сърф, играя тенис, когато намеря време. Имам си и няколко уреда вкъщи за лошо време. Най-вече практикувам активно секс. На него наблягам най-много, че като гледам, не остава много време - я имам, я нямам още три-четири десетилетия за този ринг.

Чувството ви за хумор май и в този случай помага на здравето ви?
- Вие да не мислите, че професорите и “този случай”, както се изразявате, го правят по “професорски”? Как си представяте секс по професорски? С очила на върха на носа, химикалка зад ухото, речник в ръката и задъхано преповтаряне на отрицателно-въпросителните форми за минало свършено време на някой европейски, азиатски или африкански език? Подарявам ви една тайна: в “този случай” професорите понякога са по-изобретателни и неблаговъзпитани от не-професорите. Особено тези, на които анцугът и маратонките са винаги при закачалката до външната врата, които предпочитат плодовете и зеленчуците пред пържолите и пият дори и кафето си с мед.

Доколкото си спомням, имате млада и красива жена. Какво мислите за “неравностойните” бракове? И всъщност кой брак е такъв, може би разликата във възрастта е предимство за любовта?
- За тези неща е по-добре да питате жена ми. В нито едно отношение не се чувствам, нито се проявявам като по-стар от нея, а любовта е маратонско бягане, тя също както боксът иска издръжливост на чувствата, но не се доказва с юмруци, а с нежност, внимание, толерантност и нерядко самоотричане.

А може ли нежността да се запази в ежедневието?
- Да, ако ти иде отвътре и добре си се научил да контролираш реакциите си. Разбира се, и ако човекът до теб отговаря на тези условия. И ако и двамата нямате излишни комплекси за избиване.

Вярвате ли, че има живот след смъртта?
- Както отдавна е известно, всички масови световни религии имат еднакви основни принципи, защото са произлезли една от друга и не могат да противоречат на еволюцията поради простата причина, че са създадени да улеснят несъвършения и смъртен човек в нейното възприемане. От човешка гледна точка еволюцията има два тежки проблема: етичен, произтичащ от същността на безпощадния естествен подбор, и психологически - свързан с приемането или не на края на собственото си присъствие в тази еволюция. Тук именно се намесва спасителната акция на религиите. Чрез страха се поддържа моралът, а чрез проекта за продължението се излиза на ринга срещу най-големия човешки страх - ужаса от края. Тоталитарната идеология много вещо направи човека атеист и с това го направи хем неморален, хем нещастен пред ужаса от нищото. Любовта, като вродена у човека, остана единствената сигурна компенсация на тази страшна липса. Затова - да се спасяваме чрез нея.