Левски умря от депресия!

Актьорът Илия Караиванов, който ни напусна преди броени дни само на 60 години, бил жертва на любовта си към чашката и на депресия, свързана с тотална липса на ангажименти. Роденият в Бургас екскадър на “Сълза и смях” не можел да се примири и с критиките на една от последните постановки с негово участие – “Солунските съзаклятници”, написана специално от някогашния драматург на театъра Георги Данаилов като един вид римейк на култовата му пиеса, поставена преди близо 30 години. В Интернет-форумите, пък и в някои по-разкрепостени издания спектакълът бе посечен с определения като “пълна скука”, “изваден от нафталина” и “училищно театро от началото на миналия век”. Всички критикари го сравняваха с “Хъшове” на Морфов – “една истинска модерна постановка”. Въпреки това “Съзаклятниците” гостуваха в Скопие, където местната преса по обясними причини бе доста по-благосклонна в оценките си.
“Илия беше горд човек и затова не тръгна да се моли на режисьори и продуценти за участия.

Страдаше, че младите изобщо не го познават.

Трябваше да се пенсионира, а още беше пълен със сили, искаше да играе, да се чувства част от съсловието... Липсваха му аплодисментите и общуването с колегите”, довериха негови приятели-театрали.
Не е тайна, че между Караиванов и неговия адаш Илия Добрев, който също се превъплъти в Дякона Левски, до последно прехвърчаха искри. Те не можеха “да си поделят” палмата на първенството кой по-добре е “изваял” ролята на великия българин. Феновете на Добрев бяха предимно хора от гилдията, докато редовите зрители и най-вече зрителки спонтанно отдадоха предпочитанията си на Караиванов. Още се носят легенди за безнадеждно влюбени в него телевизионерки, като една от тях – засукана чужденка от екзотична страна, омъжена за българин, дори служела на няколко разузнавания преди 10 ноември.
След “нежната революция” към “двамата Левски” се прибави още един – по-младият им колега Даниел Цочев, нашумял по-късно като водещ на тв-шоуто “Игра за милиони”. Мълви се, че крехкият блондин бил протежиран от Илия Добрев, за когото е известно, че е ценител на мъжката красота. Ветеранът на Младежкия театър имал по-силни позиции в съсловието от своя съперник и тръбял, че най-сетне “последният Левски” се доближавал максимално до визуалния образ на Апостола – със сини очи и червеникаво-руса коса.

“Илия е мургав и тъмнокос, какъв Левски може да бъде?!

Виж, Даниел прилича на мен на младини, все едно гледам Дякона!”, повтарял Добрев.
В студиото на “Чай” преди повече от 2 години обаче тримата актьори спазиха добрия тон и не позволиха враждата им да лъсне. Зад кулисите те дори благодарили на Драго Чая, който ги събрал на едно място и им дал възможност да докажат, че не се мразят, а напротив, възхищават се един на друг и са готови да го раздават едва ли не “тримата тенори”. Чая, който в името на шоуто очаквал по-пикантен развой на събитията, не останал доволен от “постановката”. За очи обаче приел ролята на “помирителя” и толкова се вживял в нея, че още дълго време след това раздувал как е успял да прикотка недолюбващите се актьори и да ги накара да си подадат ръка в името на Изкуството.
Една от най-запомнящите се роли на покойния Караиванов в киното е във филма “Софийска история” по едноименната повест на Любен Станев. Когато излиза преди повече от 30 години, ретроградно настроените критици я посрещат на нож. Заклеймена е на специално свикано събрание на СБП като “дребнотемие” и “сив поток”. Но читателите и част от кинаджиите я посрещат с овации. В книжарниците книгата се разграбва като топъл хляб. Въло Радев оглавява “опашката” на желаещите да я филмират режисьори.

Часът на “Софийска история” обаче удря чак след промените.

С екранното пресъздаване на повестта се нагърбва дъщерята на писателя – Надя Станева, млад и обещаващ режисьор от Студията за игрални филми. За главния герой – красавеца Ликов, е поканен Илия Караиванов. За любовта му се състезават две млади жени – Бистра /възпитаничката на ВИТИЗ Светла Тодорова/ и Зора /Станислава Армутлиева, по това време студентка по история и бъдеща шефка на “Юнивърсъл мюзик”/. На финала Зора се самоубива след една особено жестока сцена между нея и съперницата й в недовършения апартамент.
За съжаление нито един от тримата централни персонажи в лентата не успя да повтори успеха си през следващите години. А когато отново започнаха да се правят съвременни български филми, Илия Караиванов вече трябваше да играе не меркантилен съблазнител, а “сърдито старче”. От друга страна, може ли един актьор да иска нещо повече от това – публиката да го запомни млад и красив?

Жана Арсова