Левски умря от депресия!
Илия Караиванов бил жертва на любовта си към чашката и... критиките.
“Илия беше горд човек и затова не тръгна да се моли на режисьори и продуценти за участия.
Страдаше, че младите изобщо не го познават.
Трябваше да се пенсионира, а още беше пълен със сили, искаше да играе, да се чувства част от съсловието... Липсваха му аплодисментите и общуването с колегите”, довериха негови приятели-театрали.
Не е тайна, че между Караиванов и неговия адаш Илия Добрев, който също се превъплъти в Дякона Левски, до последно прехвърчаха искри. Те не можеха “да си поделят” палмата на първенството кой по-добре е “изваял” ролята на великия българин. Феновете на Добрев бяха предимно хора от гилдията, докато редовите зрители и най-вече зрителки спонтанно отдадоха предпочитанията си на Караиванов. Още се носят легенди за безнадеждно влюбени в него телевизионерки, като една от тях – засукана чужденка от екзотична страна, омъжена за българин, дори служела на няколко разузнавания преди 10 ноември.
След “нежната революция” към “двамата Левски” се прибави още един – по-младият им колега Даниел Цочев, нашумял по-късно като водещ на тв-шоуто “Игра за милиони”. Мълви се, че крехкият блондин бил протежиран от Илия Добрев, за когото е известно, че е ценител на мъжката красота. Ветеранът на Младежкия театър имал по-силни позиции в съсловието от своя съперник и тръбял, че най-сетне “последният Левски” се доближавал максимално до визуалния образ на Апостола – със сини очи и червеникаво-руса коса.
“Илия е мургав и тъмнокос, какъв Левски може да бъде?!
Виж, Даниел прилича на мен на младини, все едно гледам Дякона!”, повтарял Добрев.
В студиото на “Чай” преди повече от 2 години обаче тримата актьори спазиха добрия тон и не позволиха враждата им да лъсне. Зад кулисите те дори благодарили на Драго Чая, който ги събрал на едно място и им дал възможност да докажат, че не се мразят, а напротив, възхищават се един на друг и са готови да го раздават едва ли не “тримата тенори”. Чая, който в името на шоуто очаквал по-пикантен развой на събитията, не останал доволен от “постановката”. За очи обаче приел ролята на “помирителя” и толкова се вживял в нея, че още дълго време след това раздувал как е успял да прикотка недолюбващите се актьори и да ги накара да си подадат ръка в името на Изкуството.
Една от най-запомнящите се роли на покойния Караиванов в киното е във филма “Софийска история” по едноименната повест на Любен Станев. Когато излиза преди повече от 30 години, ретроградно настроените критици я посрещат на нож. Заклеймена е на специално свикано събрание на СБП като “дребнотемие” и “сив поток”. Но читателите и част от кинаджиите я посрещат с овации. В книжарниците книгата се разграбва като топъл хляб. Въло Радев оглавява “опашката” на желаещите да я филмират режисьори.
Часът на “Софийска история” обаче удря чак след промените.
С екранното пресъздаване на повестта се нагърбва дъщерята на писателя – Надя Станева, млад и обещаващ режисьор от Студията за игрални филми. За главния герой – красавеца Ликов, е поканен Илия Караиванов. За любовта му се състезават две млади жени – Бистра /възпитаничката на ВИТИЗ Светла Тодорова/ и Зора /Станислава Армутлиева, по това време студентка по история и бъдеща шефка на “Юнивърсъл мюзик”/. На финала Зора се самоубива след една особено жестока сцена между нея и съперницата й в недовършения апартамент.
За съжаление нито един от тримата централни персонажи в лентата не успя да повтори успеха си през следващите години. А когато отново започнаха да се правят съвременни български филми, Илия Караиванов вече трябваше да играе не меркантилен съблазнител, а “сърдито старче”. От друга страна, може ли един актьор да иска нещо повече от това – публиката да го запомни млад и красив?
Жана Арсова
Последвайте ни
а аз от ебане
Kaкво заглавие,каква тъпотия,абе Блиц,и аз съм ходила на училище,и са ме учили,че Левски е умрял на бесилото....малоумници.
ей такива като първи абонат ви преставят в чужбина.че защо да се сърдите като европа ви се смее,че вие си показва те какъв ви е акъла.а след европа ви е виновна.
Потресена съм от статията на Жана Арсова! Що за простотии изръсени на едно място. Тая жена откъде си събира материала?! Познавала ли е въобще Илия Караиванов, че си позволява да пише такива неща и то вече за покойник. Пожелавам й никога да не изпита, това което почувствахме всички негови близки и роднини след като прочетохме тази долна клевета. И нека запази достойнството си като спре да пише измислици! Илия Караиванов беше пример за съпруг, баща, дядо и приятел. Никога няма да го забравим!
Жана Арсова ще си остане вечно в този жълт весттник, защото е достатъчно некадърна за някой сериозен всекидневник. За съжаление сте г-жо Арсова.
Г-жо Арсова, не петнете паметта на съпруга ми като го изкарвате депресиран алкохолик. Това е долна лъжа, която показва Вашата неосведоменост за този невероятен актьор и прекрасен човек. Права сте, че беше горд и никога не е молил за участия. Не харесваше това което се снима след 1989 г. Ако бе снимал филм, той щеше да прилича толкова на \\\"сърдито старче\\\", колкото Робърт Де Ниро, Пол Нюман, Ричард Гиър на тази възраст. Красивите мъже винаги изглеждат такива независимо от възраста си. Показателно е, че до 2007 г. играеше младия Лазар Глаушев в \\\"Преспанските камбани\\\". Колкото до Илия Добрев - те не се познаваха лично, камоли да \\\"прехвърчат искри между тях\\\". В римейка на \\\"Солунските съзаклятници\\\", който съм сигурна, че не сте гледали, той не участва. За него нямаше по-голямо щастие от това да бъде сред семейството си.
Жана Арсова, както вероятно някои тук се досещат, не е реално съществуваща личност, а псевдоним. Не знам какви искри са прехвърчали,вероятно прехвърчат единствено в главата на авторката, но в актьорската гилдия, където цари доста омраза и завист, нито един човек не казва лоша дума за Илия Караиванов. Всъщност, чудя се на близките му...как може да се впечатляват от гнусни измишльотини, на които и самата авторка не вярва, защото знае, че са плод на развинтената й фантазия. Аман от нереализирали се женоря! Даже два пъти аман!
Той беше не за този свят и този му красив живот на сцена и несподеляна с всички поезия със сигурност е бил някое прераждане. Пак ще дойде, но в живота на други и дано тогава и светът да е по- по него скроен. Че идва от другаде и ще дойде пак някога...го е казвал не веднъж, особено в своите филми и пред едно огледало. Сбогом на тленното, нетленното остава, дори и след огъня, то е вечно. Както в този живот, така и после сигурно малцина ще могат да го докоснат. Пошли шоуписачи, словото е за друго!
Не познавам лично актьорът или авторката(автора) на тази статия, но ми прави впечатление изключително лошия тон в който е написана.Заглавието си е направо малоумно,а текста е достоен само за нереализирал се журналист с много ниско IQ.
Ако г-жа Арсова познаваше Илия или малко повече се бе заинтересувала за него в момента би се срамувала от себе си и от всички сътворени глупости.Срамота,та тя дори не знае как изглежда.Илия е пример за почтеност,интелект,талант и безкрайна любов към семейство-съпруга,деца,внуци.Ако у нея има грам достоинство нека се извини за нанесената убида към семейството в този така тежък и мъчителен за тях момент.
Арсова,коя майка ви е родила толкоз злобна,има ли мъж до вас и може ли да ве понася,вероятно сте грозна за да имате такава душа.Явно защо сте в жълтия трибунал,но и там вече не ви е мястото.
Имам спомени от неговия престой във Враца.Той беше единствения, който не пиеше!Съжалявам за този актьор!Поклон!
Илия Караиванов беше един от любимите ми актьори от филма\"Записки по българските въстания\",където изпълняваше ролята на Икономов.Много имах желанието лично да се запозная с него но така и не успях за което съжалявам.Бях потресена когато прочетох за смъртта му.Моите съболезнования на семейството и близките му.Мир на праха му.
Az go poznavah.Beshe prekrasen 4ovek,artist i maz vav vsqko otnoshenie.Poklon pred tlennite mu ostanki! Sonia
Kogato pishete ne6to i e svarzano s imeto na niakoi dostoen balgarin,toizplzvaite \"..\".Da ne se petni imeto na{v slu4aia} naV.Levski!....
Бях чела някъде,че не дава интервюта и ,че ако има да каже нещо го казва от екрана и сцената!Колко достойно е това !Как след смъртта му не се намери някой,който да напише нещо за Илия Караиванов,но не простотии и пикантерии,а нещо топло и добро,каквото излъчваха очите му !
Само една комплексарка може да избълва с такава злост написаното за Илия Караиванов. Колкото за ролята му на Левски, едва ли най-напред се питаме за приликата между двамата. Завинаги у нас остава образът на великия българин и в същото време толкова земен човек, изпълнен с доброта и скромност; остава представата за сила на духа, за несъизмеримостта на подвига. И неизбежно бликналата сълза по пресечената младост и саможертва го запечатва завинаги в съзнанието ни. Съпреживяваме всичко това, благодарение на големия талант на актьора Илия Караиванов! Поклон пред светлата му памет!
И аз мисля като Таня, вного точно го е казала.Образите, които създаде Илия Караиванов са живи и вълнуващи и се помнят завинаги.
Kade e umryal Vasil Levski :@:@:@:@:@
Къде да му оставя неговия любим есенен червен лист? Парченце спомен от спомените.....
Сбогом отново....мина година!Спомените се трупат все по-плътни и все по-самотни. Не мога и не искам да ги счупя.
Спомените болят.Все повече.Защото пак е януари и пак беще декември.Срещата на тези два месеца изпепелява. След Илия тя отнесе и Андонов. Защо,небе, защо? А толкова излишества оставят да лазят по земята!!!!
извинявам се за любопитството но коя сте вие непознатата.АЗ СЪМ МАЛКАТА МУ ДЪЩЕРЯ
ИНТЕРЕСНО МИ Е КОЙ ПИШЕ ТОЛКОВА МИЛИ ДУМИ ЗА БАЩА МИ
До коментар [#24] от БУБЕТО Аз се казвам Ангел Първанов.С илия сме съученици в техникума по енергетика-София.Беше отличен човек и приятел.Красавец,умен,отличен успех,шампион по лека атлетика на 100 и 200 и 400м,изключителен спринтьор.Влюбен в литературата,театъра.Голям мачо,купонджия ,забавен и безбрежен оптимист.Смехът му беше възторжен,заразителен!Прекрасно момче!Така аз знам Илийката!--<angel4o@abv.bg>
До коментар [#25] от Angel БЛАГОДАРЯ
Декември е пак, наричан от простосмъртието за рождество и за спасение, но него този декември измъкна от живота гадно и внезапно. Без да може да напише върху запотеното стъкло още една от красивите думи, които разбираха малцина или да хвърли върху снега още един крещящ срещу баналността червен, сух, есенен лист. Банално живите не ще узнаят никога какво казваше някоя от онези негови стъклени думи, нито какво мълвеше онзи пореден червен лист от ученическата тетрадка със заченатите стихове. Малцината други продължават да чакат - връщането, ненаписаната дума, новото старо листо и клоунът с пресечено на две черно-бяло лице пак да отрони сълза или да се засмее. Кой говори отново в декември и кой си спомня него, Бубе, все едно е. Теб и всички ви до него той обожаваше като парченца от своята прекрасна сцена - живот, която нямаше да е толкова прекрасна, ако вие не бяхте вие. Светли празници! Въпреки всичко.До коментар [#23] от БУБЕТО
До коментар [#25] от Angel Ангеле, и аз бях в същия тежникум...Вилхелм Пик, специалност ДВГ...Камбуров беше класен, а Константин Агура беше Директор по това време (1963-67). С Илия бяхме и съседи...квартала до Борисовата Градина. Той беше най-добрият ми приател още от детинството, та чак до 1971, когато заминах в чужбина. Абсолютно съм съгласен с теб. Наистина хара като Илийката не се срещат често. Той ще остане завинаги в нашите сърца! Мир на прахът му! Никола Колев