Илия Караиванов бил жертва на любовта си към чашката и... критиките.
Актьорът Илия Караиванов, който ни напусна преди броени дни само на 60 години, бил жертва на любовта си към чашката и на депресия, свързана с тотална липса на ангажименти. Роденият в Бургас екскадър на “Сълза и смях” не можел да се примири и с критиките на една от последните постановки с негово участие – “Солунските съзаклятници”, написана специално от някогашния драматург на театъра Георги Данаилов като един вид римейк на култовата му пиеса, поставена преди близо 30 години. В Интернет-форумите, пък и в някои по-разкрепостени издания спектакълът бе посечен с определения като “пълна скука”, “изваден от нафталина” и “училищно театро от началото на миналия век”. Всички критикари го сравняваха с “Хъшове” на Морфов – “една истинска модерна постановка”. Въпреки това “Съзаклятниците” гостуваха в Скопие, където местната преса по обясними причини бе доста по-благосклонна в оценките си.
“Илия беше горд човек и затова не тръгна да се моли на режисьори и продуценти за участия.

Страдаше, че младите изобщо не го познават.

Трябваше да се пенсионира, а още беше пълен със сили, искаше да играе, да се чувства част от съсловието... Липсваха му аплодисментите и общуването с колегите”, довериха негови приятели-театрали.
Не е тайна, че между Караиванов и неговия адаш Илия Добрев, който също се превъплъти в Дякона Левски, до последно прехвърчаха искри. Те не можеха “да си поделят” палмата на първенството кой по-добре е “изваял” ролята на великия българин. Феновете на Добрев бяха предимно хора от гилдията, докато редовите зрители и най-вече зрителки спонтанно отдадоха предпочитанията си на Караиванов. Още се носят легенди за безнадеждно влюбени в него телевизионерки, като една от тях – засукана чужденка от екзотична страна, омъжена за българин, дори служела на няколко разузнавания преди 10 ноември.
След “нежната революция” към “двамата Левски” се прибави още един – по-младият им колега Даниел Цочев, нашумял по-късно като водещ на тв-шоуто “Игра за милиони”. Мълви се, че крехкият блондин бил протежиран от Илия Добрев, за когото е известно, че е ценител на мъжката красота. Ветеранът на Младежкия театър имал по-силни позиции в съсловието от своя съперник и тръбял, че най-сетне “последният Левски” се доближавал максимално до визуалния образ на Апостола – със сини очи и червеникаво-руса коса.

“Илия е мургав и тъмнокос, какъв Левски може да бъде?!

Виж, Даниел прилича на мен на младини, все едно гледам Дякона!”, повтарял Добрев.
В студиото на “Чай” преди повече от 2 години обаче тримата актьори спазиха добрия тон и не позволиха враждата им да лъсне. Зад кулисите те дори благодарили на Драго Чая, който ги събрал на едно място и им дал възможност да докажат, че не се мразят, а напротив, възхищават се един на друг и са готови да го раздават едва ли не “тримата тенори”. Чая, който в името на шоуто очаквал по-пикантен развой на събитията, не останал доволен от “постановката”. За очи обаче приел ролята на “помирителя” и толкова се вживял в нея, че още дълго време след това раздувал как е успял да прикотка недолюбващите се актьори и да ги накара да си подадат ръка в името на Изкуството.
Една от най-запомнящите се роли на покойния Караиванов в киното е във филма “Софийска история” по едноименната повест на Любен Станев. Когато излиза преди повече от 30 години, ретроградно настроените критици я посрещат на нож. Заклеймена е на специално свикано събрание на СБП като “дребнотемие” и “сив поток”. Но читателите и част от кинаджиите я посрещат с овации. В книжарниците книгата се разграбва като топъл хляб. Въло Радев оглавява “опашката” на желаещите да я филмират режисьори.

Часът на “Софийска история” обаче удря чак след промените.

С екранното пресъздаване на повестта се нагърбва дъщерята на писателя – Надя Станева, млад и обещаващ режисьор от Студията за игрални филми. За главния герой – красавеца Ликов, е поканен Илия Караиванов. За любовта му се състезават две млади жени – Бистра /възпитаничката на ВИТИЗ Светла Тодорова/ и Зора /Станислава Армутлиева, по това време студентка по история и бъдеща шефка на “Юнивърсъл мюзик”/. На финала Зора се самоубива след една особено жестока сцена между нея и съперницата й в недовършения апартамент.
За съжаление нито един от тримата централни персонажи в лентата не успя да повтори успеха си през следващите години. А когато отново започнаха да се правят съвременни български филми, Илия Караиванов вече трябваше да играе не меркантилен съблазнител, а “сърдито старче”. От друга страна, може ли един актьор да иска нещо повече от това – публиката да го запомни млад и красив?

Жана Арсова