Лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за­та се на­ри­ча още бо­лест­та на Ход­ж­кин. То­ва е чес­то сре­ща­но за­бо­ля­ва­не, което мо­же да въз­ник­не във вся­ка въз­раст. Чес­то се случ­ва и при де­ца­та. Чес­то­та­та на за­бо­ля­ва­не при мъ­же и же­ни е ед­нак­ва. Ха­рак­тер­но е, че пре­об­ла­да­ва доб­ро­ка­чес­т­ве­на­та фор­ма на та­зи бо­лест.
Мо­ля да обяс­ни­те по-под­роб­но как­во зна­чи лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за. Пос­та­ви­ха та­зи ди­аг­но­за на ле­ля ми, тя ве­че е на 60 го­ди­ни.

Ве­ра Ди­мит­ро­ва, Ста­ра За­го­ра

Лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за­та се ха­рак­те­ри­зи­ра със зло­ка­чес­т­ве­на хи­пер­п­ла­зия на лим­фо­ид­на­та тъ­кан. То­ва зна­чи, че в лим­ф­ни­те въз­ли и вът­реш­ни­те ор­га­ни се об­ра­зу­ват лим­фог­ра­ну­ли чрез нат­руп­ва­не на кръв­ни клет­ки. Те се раз­ви­ват ка­то мъ­нич­ни час­ти­ци в лим­ф­ния въ­зел и ув­реж­дат здра­ва­та тъ­кан.
Про­яв­ите на та­зи бо­лест са раз­но­об­раз­ни. Чес­то тя за­поч­ва с уве­ли­ча­ва­не на ший­ни­те и над­к­лю­чеч­ни лим­ф­ни въз­ли от­дяс­но. То­ва се съп­ро­вож­да с вло­ша­ва­не със­то­я­ни­е­то на чо­ве­ка. Те­зи лим­ф­ни въз­ли са под­виж­ни, не са при­ле­пе­ни до ко­жа­та, за­то­ва пос­те­пен­но се сли­ват в го­ле­ми фор­ми.
Сим­п­то­ми­те на бо­лест­та се про­я­вя­ват, ко­га­то раз­ме­ри­те на лим­ф­ни­те въз­ли ве­че са зна­чи­тел­ни. От­на­ча­ло се по­я­вя­ва ле­ка каш­ли­ца, ко­я­то впос­лед­с­т­вие ста­ва мъ­чи­тел­на и прис­тъ­по­об­раз­на. Бол­ни­ят за­поч­ва чес­то и за­бе­ле­жи­мо да се за­дъх­ва. След­ват ос­т­ри прис­тъ­по­об­раз­ни бол­ки в гръд­ния кош, по-точ­но в об­ласт­та на сър­це­то, на гръб­нач­ния стълб и под ло­пат­ки­те.
Чес­то оба­че за­бо­ля­ва­не­то за­поч­ва ос­т­ро: с трес­ка, обил­но из­по­тя­ва­не но­щем, ряз­ко от­с­лаб­ва­не, съп­ро­во­де­но с ане­мия и лев­ко­пе­ния.
Лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за­та за­ся­га и бе­ли­те дро­бо­ве, кос­ти­те на гръб­на­ка, гър­ди­те, та­за, реб­ра­та. Ув­реж­да и сто­маш­но-чрев­ния тракт, цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма, ко­жа­та, бъб­ре­ци­те, млеч­ни­те жле­зи. Оттук про­из­ти­чат плев­рит, кос­т­ни бол­ки, нев­ро­ло­гич­ни раз­с­т­рой­с­т­ва. При ед­на тре­та от бол­ни­те се за­бе­ляз­ва сър­беж на мес­та­та на уве­ли­че­ни­те лим­ф­ни въз­ли. То­зи сър­беж пре­рас­т­ва в дер­ма­тит. Чо­век се че­ше по ця­ло­то тя­ло, ос­вен то­ва за­поч­ва сил­но да па­да ко­са­та му.
Ка­то ця­ло сим­п­то­ми­те са мно­го раз­но­об­раз­ни. Те за­ви­сят от мяс­то­то на ув­ре­де­ни­те лим­ф­ни въз­ли и сте­пен­та на във­ли­ча­не на вът­реш­ни ор­га­ни.

ПРОГНОЗАТА ЗА ДОБЪР ИЗХОД ЗАВИСИ ОТ СКОРОСТТА НА ПРОТИЧАНЕ НА БОЛЕСТТА


Как се пос­та­вя ди­аг­но­зата лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за­ и как се ле­ку­ва бо­лест­та?

Сви­лен Стан­чев, Плов­див

Прог­но­за­та за до­бър из­ход от ле­че­ни­е­то за­ви­си от ско­рост­та на про­ти­ча­не на бо­лест­та. При ло­ка­ли­зи­ра­на фор­ма на лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за­та се пос­ти­гат по-доб­ри ре­зул­та­ти. Ко­га­то са ув­ре­де­ни вът­реш­ни­те ор­га­ни, се наб­лю­да­ва са­мо вре­мен­но по­доб­ря­ва­не, или, как­то го на­ри­ча­ме, ре­ми­сия. След то­ва бо­лест­та про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва.
По прин­цип ди­аг­нос­ти­ка­та на лим­ф­ог­ра­ну­ло­ма­то­за­та е слож­на. Най-лес­но бо­лест­та се ус­та­но­вя­ва, ко­га­то са ув­ре­де­ни пе­ри­фер­ни­те лим­ф­ни въз­ли. В те­зи слу­чаи е дос­та­тъч­на пун­к­ция или би­оп­сия на един от тях. В дру­ги­те слу­чаи се изис­к­ва ком­п­лек­с­но из­с­лед­ва­не - рен­т­ге­но­ло­гич­ни и ра­ди­о­изо­топ­ни из­с­лед­ва­ния, ком­пю­тър­на то­мог­ра­фия, маг­нит­но-яд­рен ре­зо­нанс. За да се уточ­ни ста­ди­ят на за­бо­ля­ва­не, се из­вър­ш­ва т. нар. ди­аг­нос­тич­на ла­па­ро­то­мия - взе­ма се би­оп­сия от лим­ф­ни­те въз­ли или чер­ния дроб за хис­то­ло­гич­но из­с­лед­ва­не.
Ле­че­ни­е­то на лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за­та ос­нов­но се про­веж­да чрез лъ­че­ви ме­то­ди. Об­лъч­ват се не са­мо ув­ре­де­ни­те зо­ни, но и дру­ги­те гру­пи лим­ф­ни въз­ли. Про­веж­дат се и за­дъл­жи­тел­но пов­тор­ни про­фи­лак­тич­ни кур­со­ве.
Чес­то, осо­бе­но при раз­п­рос­т­ра­не­ни­те фор­ми и ре­ци­ди­ви на за­бо­ля­ва­не­то, лъ­че­во­то ле­че­ние се съ­че­та­ва с хи­ми­о­те­ра­пия. Към хи­рур­гич­ни ме­то­ди се при­бяг­ва мно­го ряд­ко - са­мо ко­га­то ле­ка­ри­те се си­гур­ни, че из­ряз­ва­не­то на лим­ф­ни­те въз­ли мо­же да до­ве­де до из­ле­ку­ва­не.
В край­на смет­ка бол­ни­ят от гра­ну­ло­ма­то­за се нуж­дае от пос­то­ян­ни ле­чеб­ни гри­жи.

КОИ СА ПЪРВИТЕ СИМПТОМИ

Съ­щес­т­ву­ват ли ня­как­ви съв­сем на­чал­ни сим­п­то­ми, ко­и­то мо­гат да оз­на­ча­ват на­ча­ло на лим­фог­ра­ну­ло­ма­то­за?

Сто­ян­ка Тен­че­ва, Ди­мит­ров­г­рад

Да. Има та­ки­ва със­то­я­ния, ко­и­то тряб­ва да ви на­ка­рат вед­на­га да се обър­не­те към ле­кар.

- хро­нич­но по­ни­жа­ва­не на апе­ти­та и мно­го бър­зо, ед­ва ли не стре­ми­тел­но от­с­лаб­ва­не;
- по­жъл­тя­ва­не на ко­жа­та, на­рас­т­ва­ща сла­бост, трес­ка­во със­то­я­ние;
- за­бе­ле­жи­мо уве­ли­ча­ва­не на лим­ф­ни­те въз­ли - ший­ни­те, над клю­чи­ци­те, под миш­ни­ци­те, в сла­би­ни­те;
- по­ду­ва се ко­ре­мът ви.


Имай­те пред­вид, че по­ня­ко­га се наблюдава без­сим­п­том­но про­ти­ча­не на ту­мор­ни­те за­бо­ля­ва­ния на кръв­та. Ако ва­ши­те по­ка­за­те­ли се раз­ли­ча­ват от пре­диш­но­то из­с­лед­ва­не на кръв­та, вед­на­га се за­е­ме­те да раз­бе­ре­те при­чи­на­та за то­ва. Ко­га­то по­се­ти­те ле­кар, задължително ис­кай­те пъл­на ин­фор­ма­ция. Но за та­зи цел и вие тряб­ва да сте из­чер­па­тел­ни, ко­га­то опис­ва­те сим­п­то­ми­те си - от как­ви за­бо­ля­ва­ния сте стра­да­ли или стра­да­те, как­ви опе­ра­ции сте пре­ка­ра­ли. То­ва има мно­го го­ля­мо зна­че­ние за пос­та­вя­не на ди­аг­но­за­та. Нап­ри­мер опе­ра­ция, пре­ка­ра­на пре­ди мно­го го­ди­ни с из­ряз­ва­не на част от сто­ма­ха, мо­же да се ока­же при­чи­на за протичаща в момента бо­лест на кръв­та.

Новите медицински открития


СЪЗДАДОХА НОВО ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ РАК НА КРЪВТА

Аме­ри­кан­с­ка кор­по­ра­ция за­я­вя­ва, че е изоб­ре­ти­ла ле­кар­с­т­во за ед­на от най-опас­ни­те фор­ми на ра­ка - рак на кръв­та.
Из­пи­та­ни­я­та про­тек­ли под ръ­ко­вод­с­т­во­то на ди­рек­то­ра на прог­ра­ма­та по изу­ча­ва­не ра­ка на кръв­та в Ко­лум­бий­с­кия уни­вер­си­тет д-р Оу­ен О`Ко­нър. Той за­я­вил, че из­с­лед­ва­не­то е за­вър­ши­ло с ус­пех. Спе­ци­а­лис­ти­те от уни­вер­си­те­та про­ве­ри­ли но­во­то ле­кар­с­т­во върху 115 свои па­ци­ен­ти с теж­ка фор­ма на рак на кръв­та. В по­ве­че от по­ло­ви­на­та слу­чаи хи­ми­о­те­ра­пи­я­та се ока­за­ла без­сил­на. Но­во­то ле­кар­с­т­во оба­че по­ка­за­ло ви­со­ки ре­зул­та­ти. При 27 на сто от па­ци­ен­ти­те се наб­лю­да­ва­ла по­ло­жи­тел­на ре­ак­ция към но­вия пре­па­рат. А при 11 на сто от тях нас­тъ­пи­ла пъл­на ре­ми­сия. Спо­ред д-р О`Ко­нър но­ви­ят пре­па­рат е спо­со­бен “да се пред­с­та­ви” ка­то дру­го хи­ми­чно ве­щес­т­во. Ра­ко­ви­ят ту­мор го при­е­ма за фо­ли­е­ва ки­се­ли­на и “до­пус­ка” ме­ди­ка­мен­та там, къ­де­то той мо­же да за­поч­не бор­ба с бо­лест­та. След пос­ти­га­не на пъл­на ре­ми­сия на па­ци­ен­ти­те се при­саж­да кос­тен мо­зък, ко­е­то поз­во­ля­ва да се лик­ви­ди­ра бо­лест­та. Ос­вен то­ва но­ви­ят пре­па­рат мо­же да се при­е­ма едновременно с кур­са по хи­ми­о­те­ра­пия.
Как­то вся­ко ле­кар­с­т­во оба­че, та­ка и то­ва има стра­нич­ни ефек­ти. Ако по­пад­не в ус­та­та, мо­же да пре­диз­ви­ка неп­ри­ят­ни вку­со­ви усе­ща­ния, но то­ва мо­же да бъ­де пре­о­до­ля­но. То­ва е мал­ка­та бе­да. Ле­кар­с­т­во­то има и по-се­ри­оз­ни стра­нич­ни ефек­ти. То по­ни­жа­ва броя на тром­бо­ци­ти­те в кръв­та и се от­ра­зя­ва не­га­тив­но на фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на бе­ли­те кръв­ни тел­ца. Из­с­лед­ва­не­то се про­ве­ло, за да се изяс­ни мо­же ли ве­че да се пред­ла­га на па­за­ра но­во­то ле­кар­с­т­во. Меж­ду дру­го­то, на­у­ка­та усъ­вър­шен­с­т­ва ме­то­ди­те за дос­та­вя­не на ле­кар­с­т­во­то ди­рек­т­но в ра­ко­ви­те клет­ки, без да се за­ся­гат здра­ви­те. И ако аме­ри­кан­с­ки­те уче­ни “мас­ки­рат” сво­е­то но­во ле­кар­с­т­во ка­то фо­ли­е­ва ки­се­ли­на, то из­с­ле­до­ва­те­ли от Юж­на Ко­рея раз­ра­бо­ти­ли но­ви на­но­но­си­те­ли. Те пред­ла­гат ле­кар­с­т­во­то про­тив рак да се раз­мес­ва с съ­е­ди­не­ния и след то­ва да се вка­ра в клет­ка­та. По то­зи на­чин щя­ло да ата­ку­ва са­мо ра­ко­ви­те клет­ки.

БОЯТА ЗА КОСА МОЖЕ ДА ПРОВОКИРА РАЗВИТИЕ НА ЛИМФОМ

Из­пол­з­ва­не­то на боя за ко­са уве­ли­ча­ва рис­ка от об­ра­зу­ва­не на лим­фом - рак на кръв­та, във­ли­чащ в про­це­са лим­ф­ни­те въз­ли. Он­ко­ло­зи от Йейл­с­кия уни­вер­си­тет в САЩ из­с­лед­ва­ли 4461 па­ци­ен­ти с по­доб­ни ди­аг­но­зи и 5799 здра­ви хо­ра. Сред учас­т­ни­ци­те 75 на сто от же­ни­те и 10 на сто от мъ­же­те по­не вед­нъж в жи­во­та си са оц­ве­тя­ва­ли ко­са­та си. Ве­щес­т­ва­та в бо­я­та най-чес­то про­во­ки­ра­ли фо­ли­ку­ла­рен лим­фом. То­ва е не­из­ле­чи­ма фор­ма на рак с ви­со­ка сте­пен на зло­ка­чес­т­ве­ност. Би­ло за­бе­ля­за­но, че тъм­ни­те цве­то­ве би­ли с по-ни­сък риск от за­бо­ля­ва­не. Спо­ред спе­ци­а­лис­ти­те със­та­вът на бо­я­та ув­реж­да лим­ф­на­та тъ­кан и лим­ф­ни­те въз­ли, в ко­и­то след то­ва настъпва без­раз­бор­но нат­руп­ва­не на ту­мор­ни клет­ки.

СТРЕСЪТ ОТКЛЮЧВА РАКА

Уче­ни от Ме­ди­цин­с­кия из­с­ле­до­ва­тел­с­ки ин­с­ти­тут при Уни­вер­си­те­та в ща­та Оха­йо ус­та­но­ви­ли, че ар­те­ре­но­лът - хор­мон на нап­ре­же­ни­е­то, ус­ко­ря­ва прог­ре­си­ра­не­то на ра­ко­ви­те об­ра­зу­ва­ния в кръв­та. На­уч­ни­те тес­то­ве оп­ре­де­ли­ли, че то­зи хор­мон уве­ли­ча­ва про­из­вод­с­т­во­то на бел­тъ­чи­ни в ту­мор­ни­те клет­ки и ак­ти­ви­ра тях­но­то аг­ре­сив­но раз­п­рос­т­ра­не­ние. Ар­те­ре­но­лът е свър­зан с ре­цеп­то­ри­те на по­вър­х­ност­та на клет­ки­те и из­п­ра­ща сиг­на­ли към яд­ро­то да про­из­веж­да съ­дов фак­тор на рас­те­жа, кой­то е клю­чов за фор­ми­ра­не­то на съ­до­ве­те. Аме­ри­кан­с­ки­те из­с­ле­до­ва­те­ли пред­по­ла­гат, че бло­ки­ра­не­то на те­зи ре­цеп­то­ри ще за­ба­ви рас­те­жа на го­ля­мо­то ко­ли­чес­т­во кръ­во­нос­ни съ­до­ве в ту­мо­ри, ще за­дър­жи прог­ре­си­ра­не­то на бо­лест­та и ще по­ви­ши ефикасността от те­ра­пи­я­та. Он­ко­ло­зи­те се спи­рат на пре­па­ра­ти­те, бло­ки­ра­щи ви­со­ко­то кръв­но на­ля­га­не и поз­во­ля­ва­щи да се на­ма­ли кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на ра­ко­ви­те клет­ки, но те не са спо­соб­ни да ги уни­що­жат. Ме­ди­ци­те се­га са убе­де­ни, че нап­ре­же­ни­е­то за­ся­га не са­мо имун­на­та ре­ак­ция на ор­га­низ­ма към раз­лич­ни­те за­бо­ля­ва­ния, но и не­пос­ред­с­т­ве­но дей­с­т­ва на ту­мор­ни­те клет­ки.