Мистериозният купувач на Кремиковци Любомир Варнаджиев е сменил автомобила си и вече кара „Мерцедес МЛ” последен модел. Преди това той се е возил на 12-годишен форд. Сега обаче рязко е сменил начина си на живот, коментираха пред в. “ШОУ” бивши негови състуденти. Варнаджиев казал наскоро, че е получил добри пари за участието си в сделката: „Доволен съм. Осигурих се за цял живот и мога да бъда спокоен. Дори и нищо да не работя, пак ще ми стигнат парите да живея добре до пенсия.”
Според различни информации Варнаджиев е взел между 1 и 1,5 милиона лева заради това, че стана лице и посредник между продавачите и истинските купувачи. Той плати чрез &bdquo;своята&rdquo; &bdquo;Елтрейд къмпани&rdquo; 316 милиона лева за фалиралия металургичен комбинат. Тези пари бяха осигурени чрез синдикиран банков заем. Истинските купувачи тогава останаха в сянка.<br /> <br /> Две седмици след подписването на договора Варнаджиев изчезна от публичното пространство и спря да дава изявления. На 21 юни подписа договор за продажбата на дяловете на Кремиковци. Комбинатът стана собственост на кипърската офшорка &bdquo;Бесиън мениджмънт лимитид&rdquo;. Тя пък от своя страна е собственост на друга кипърска компания с офшорна регистрация - &bdquo;Бън секретериън лимитид&rdquo;. Според български икономически анализатори и зад двете компании стоят български физически и юридически лица. Тогава Варнаджиев остана условно управител на продадения завод, но с ограничението да не подписва платежни нареждания за над 500 лева. Над тази сума трябва да има разрешение от управителното тяло на компанията собственик.<br /> <br /> В последните месеци 26-годишният псевдособственик вече не се вясва никъде. С медиите е спрял да говори. В момента младежът посещава редовно нощни заведения, живее на широка нога и си харчи парите на воля.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Преди месец е посетил със своята приятелка остров Мавриций - </strong></span> <br /> <br /> една от най-екзотичните дестинации в Индийския океан.<br /> <br /> Междувременно съдбата на металургичния мастодонт продължава да бъде неясна. Съществува разнобой в мненията дали да бъде продължена, макар и с ограничени функции, основната му дейност, или да бъде съборен и продаден за скрап. Повечето са привърженици на втората идея, защото след като полето бъде изчистено, земята ще представлява сериозен инвеститорски интерес. Паралелно с това тя ще бъде подложена на рекултивация чрез усвояване на европейски средства. Така реално застрояването на 24-те хиляди декара след събарянето на завода ще може да стане най-рано след 6-7 години.<br /> <br /> Съществува и компромисен вариант, според който да бъде създаден малък бутиков завод от останалите читави мощности, а земята да бъде усвоена чрез различни инвестиционни проекти.<br /> <br /> <strong>Георги КОСТАДИНОВ</strong>