Честна анонимна журналистика? Няма такава риба! Тази позиция изразява главният редактор на "Нощен Труд" Димитър Шумналиев. В статия в дневния "Труд" по повод на призивите за журналистическа барикада срещу насилието над Огнян Стефанов, той пише, че в прехода се е появила гангренясала журналистика, която се храни с тленни отпадъци. Многоетажна - за всекиго по нещо. Анонимна - за всекиго по плювка.
Анонимността е горгоната на безотговорното, заявява авторът. Пишеш, каквото са ти поръчали. Създават сайтове, агенции, вестници и парцалчета. Тъй като не разпознава стойностите, преживяващата от леш журналистика създава свои. Георги Първанов хванал трипер от петнайсетгодишна ученичка. Образец!
Анонимността е убийствена, защото е извън закона - той не може да я улови, за да я осъди. Но пък обществото, заразено от синдрома на неясните стойности, нехайно я брани. С бездействие. С объркващо високомерие. Никой от канцеларията на президента - независимо кой и какъв е той - не включи правовата машина, за да си потърси правата. Сам той не пожела. Сигурно защото знае крайния резултат. Нещо, което в никоя друга държава не може да се случи. Там правните съветници и моралните блюстители, верни на обществената практика, щяха да открият ученичката. Най-малкото, за да я изследват.
В този благотворен климан всеки е потенциален клиент на анонимниците, смята Шумналиев. Той развива тезата, че сайтът "Опасните", за който Огнян Стефанов отричаше да е негов, е бълвал ченгесарски сценарии и фактологически вулгаризми и тъкмо анонимните му "рицари на злото" може да са му скроили този номер.
Анонимните създават хаос без граници, журналистика без позиция и без достойнство, смята авторът. Той няма намерение да подкрепя барикадата, въпреки че намира действието срещу Стефанов за зверщина. Оприличава я с таксиметровия протест - "разбрали-недоразбрали, анонимни и колективно подивели, те окупират центъра". Не искам да придобивам таксистки синдром, престъплението е някъде другаде, заявява Шумналиев. /БЛИЦ