През 2010 г. тексаската компания Noble Energy открива находищата Левиатан и Тамар, а по-късно се оказва, че те са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Израел веднага обявява намеренията да започне експлоатация по находищата, а миналата седмица стартира проекта по Тамар.
Въпреки че претенции към целия Левантийски басейн могат да имат Сирия, Ливан, Кипър, както и палестинците. На всичкото отгоре предварителните проучвания показват, че потенциално може да бъдат открити още големи находища на природен газ в басейна между египетското и гръцкото крайбрежие. Още през 2009г. гръцка компания прави проучвания и са открити малки петролни залежи. Днес те се изчисляват на 22 милиарда барела в района на западното гръцко крайбрежие и около 4 милиарда барела в северната част на Йонийско море.<br /> <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Какво се случва с всички замесени страни в този казус?</strong></span><br /> </u><br /> Знаем какво се случи с Гърция, а по-късно и с Кипър. И двете страни бяха докарани до банкрут (Кипър от банките) и притиснати до стената, неспособни да определят и диктуват каквито и да било условия. В Сирия бушува опустошителна война, която съсипа цялата ѝ инфраструктура и също е безсилна. Арабската пролет и без това дестабилизира Египет, а пък най-яростните противници в Ливан за израелската намеса в Левитиан &ndash; шиитската военна партия Хизбула, е обвинявана за всеки терористичен акт по света и ще бъде обявена за терористична организация. Конфликтът започва да се разраства с претенциите на Турция за находищата в кипърските води, използвайки аргумента Северен Кипър. Чии претенции са основателни и чии не са &ndash; това е въпрос на гледна точка. Израел има идеята да прокара газопроводи през Кипър до Турция, а оттам &ndash; до Европа. Затова са тези срещи между Обама и турския премиер Ердоган.<br /> <br /> Така, логиката подсказва едно: със сигурност находищата в Средиземноморието са една от основните причини за кризата в Сирия. И със сигурност става въпрос за много, много милиарди долари.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>НАХОДИЩЕТО ЮЖЕН ПАРС В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ</strong></span><br /> <br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" border="2" height="859" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201309/pipelines.jpg" /><br /> <br /> Находището Южен Парс, което се поделя между Иран и Катар, не е просто голямо находище. То е най-голямото находище в света на природен газ, чийто обем е 6 пъти по-голям от второто по големина находище на планетата &ndash; Уренгой (Русия). То е и в основата на напрежението, което се получи между сунити и шиити през последните години. Разбира се в момента Иран е истински трън в очите на американците &ndash; страната е на второ място в света по доказани ресурси на природен газ, с изчислени 33,5 трилион куб. метра. Планираните газопроводи между Пакистан и Иран означава, че Иран ще може да изнася газ към Китай директно, а катарpodският дял, поради малката площ на страната, е с ограничена мобилност. Сирия се оказва и нещо като коридор за Иран към Средиземноморието, а оттам пътят към Европа и Северна Африка е отворен. Сирия всъщност е възлов елемент в този план, който разбира се не устройва Катар, нито пък Турция, която се натиска за плана Набуко, според който тръбопроводите да минават през турска територия. Не случайно &ldquo;спонсорите&rdquo; на сирийската &ldquo;революция&rdquo; са именно Турция, Катар и Саудитска Арабия, които открито признават това. Не е случаен фактът, че т.нар. Сирийска свободна армия е съставена почти изцяло от радикални ислямистки групировки. Нещо, което бе използвано както във войната в Афганистан преди няколко десетилетия, така и в Либия. В Ирак пък постоянно се организират бомбени атентати и се извършват показни убийства на възлови политици в енергийната политика.<br /> <br /> Очевадно е едно &ndash; след войните в Либия и Ирак, контролът върху преди национализирания петрол бе &ldquo;приватизиран&rdquo;, при това от все познатите ни компании. Разбира се сега основната цел е Иран, който е твърде голям играч и се налага да се сложи кукла на конци, която да вкара тези корпорации в играта с иранските находища. Същото се отнася и за Сирия, основен партньор на Иран, които преди 3 години стигнаха до споразумение заедно с Ирак за съвместен проект. Съвсем ясно е, че той е провален поради събитията в Сирия.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ФАШИЗЪМ? КОЙ СПЕЧЕЛИ ОТ ВОЙНАТА?</strong></span><br /> <br /> Лицемерието в Близкия изток достигна непознати досега висини. Непрекъснато чуваме как войната в Сирия е стремеж към демокрация и как &ldquo;бунтовниците&rdquo; се борят за свобода. Същите тези бунтовници, които в по-голямата си част са чуждестранни муджахидини и радикални ислямистки бойци. Опозицията в Сирия охотно признава, че е финансирана от С. Арабия и Катар. Видите ли тези две страни ще учат Сирия на демокрация. Това е все едно хипопотам да учи ястреб как да лети, но когато парите и медийната подкрепа са на твоя страна, масите могат да бъдат убедени и в това.<br /> <br /> С.Арабия, еднолично управляваната страна, в която християнството е забранено, а проповядването му се наказва със смърт, и където жените се любуват на статут, който ги поставя на границата между човешки същества и едрия рогат добитък. Това е символът на демокрацията, нали? Или пък Катар, чиято конституция е пълна мистерия. Двете уахабитски държави, в които е наложен шериата, са основния двигател на т.нар. Сирийска опозиция. Някой трябва да си получи короната за шампион по лицемерие.<br /> <br /> Но победителят вече е ясен. Сирия е големият губещ в случая. Целта е постигната. Почти цялата инфраструктура на страната е разрушена, а вкараните &ldquo;борци за свобода&rdquo; ежедневно извършват атентати и взривяват заводи и възлови административни структури. Най-лошото е, че бяха вкарани сектарианските &ldquo;бомби&rdquo; в този конфликт. Това е много силен коз в ръцете на корпоративните играчи, които много лесно могат да манипулират взаимоотношенията в този регион именно с тази карта. Толерантното сирийско общество, което дълги години живееше необезпокоявано от религиозни сблъсъци, ще бъде тормозено от този проблем още дълги години. Така както се случи в Ирак, където близо 350 000 християни избягаха именно в Сирия, а останалата част &ndash; в други страни, подгонени от радикалните групировки в разпокъсаната на три части иракска държава (кюрдска, шиитска и сунитска). Когато вкараш влака в тези религиозни релси, вече връщане назад няма. Получава се ефектът на доминото &ndash; плочките падат една след друга, бутани от силите на отмъщението, омразата и страха. Но тази тема ще бъде разисквана в следващите статии.<br /> <br /> <em><a target="_blank" href="https://www.silnabulgaria.com/%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA-%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D1%81/">Silnabulgaria.com</a></em>