“Не съм допускал, че в нашата държава може да има пладнешки обир на… деца! Хиляди невръстни българчета живеят в крайна мизерия, страдат и боледуват, но никой не ги отнема от родителите им!...”, изплака пред екип на „ШОУ” Иван Драгомиров.
<br /> Отдел &bdquo;Закрила на детето&rdquo;- Перник, извежда принудително малко дете от дома на родителите му с мотива, че то се отглежда при крайно лоши хигиенно-битови условия, които застрашават живота и здравето му... В същото време статистиката всеки ден ни залива с информация за това, че огромна част от българите живеят в крайна бедност и са на ръба на оцеляването. Да не говорим за ромските деца &ndash; по тази логика в гетата нито едно отроче не трябва да остане при родителите си. В пригодени постройки, които не могат да се нарекат дом, живеят без елементарни хигиенни и битови условия по 7-8 деца. Виждаме ги всеки ден да просят по улиците или да се ровят в някой контейнер за отпадъци. Къде са служителите от &ldquo;Закрила на детето&rdquo; в тези случаи? Ще се намерят ли толкова приемни семейства за всички деца в България, чиито родители живеят в бедност и мизерия? Защо законът се прилага избирателно? Каква е психологическата травма за детето и за родителите, попаднали под ударите на този закон?... <br /> <br /> <em>На тези въпроси не престава да търси отговорите Иван Драгомиров от с. Люлин, Пернишко, чието дете държавата е &ldquo;откраднала&rdquo; и той не може да го намери, макар че го търси от месеци!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Казвате, че служителите от отдел &bdquo;Закрила на детето&rdquo; са ви отнели дъщеричката? Защо, с какъв мотив?</strong><br /> - Един ден останах без работа. Семейството ми беше без доходи. Това ме принуди да се обърна към социалните грижи за помощ. Живея в село Люлин, Пернишко. Срещнах се с една социална работничка. Тя ми каза, че не ми се полагат никакви социални помощи, защото с майката на детето ми, с която живеем на семейни начала, се водим на различни адреси и нямаме регистрация в Бюрото по труда. Да, вярно е, че нямаме брак с нея, но аз официално съм признал детето си. И точно поради тази причина тя няма право на никакви помощи като самотна майка. Насочиха ни към социалния отдел в Перник. Оттам ми отпуснаха еднократна помощ в размер на 200 лв., но ме посъветваха жена ми да си смени адресната регистрация. Това ме накара да тръгна по институциите и да оправям документи, за да бъдем на един и същи адрес. Тези документи трябваше да ги представя на социалната работничка, която отговаряше за нашето село. След като видя, че молбата ми за еднократна помощ е подписана от директора, тази жена е подала някакъв сигнал в отдел &ldquo;Закрила на детето&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Какво значи сигнал - да не сте направили нещо на детето си?</strong><br /> - Аз не знам какъв е сигналът и нищо не съм направил на детето си. Обичам го безумно, то си е моята кръв! Един ден обаче служители от &ldquo;Закрила на детето&rdquo; са нахлули в дома ни <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и са изтръгнали детето от ръцете на майка му</strong></span><br /> <br /> Аз не бях вкъщи и когато се върнах, разбрах, че държавните служители са се изнизали с детето без да оставят телефон за контакт или пък някаква друга информация за това къде го отвеждат или пък да дадат някакво обяснение за причините за тези техни действия.<br /> <br /> <strong>- Как заварихте съпругата си?</strong><br /> - Когато се прибрах, жена ми плачеше истерично и почти не можеше да ми обясни какво се беше случило. Помислих, че в къщи са влезли крадци. Обезумели от това, че детето ни буквално е откраднато, веднага хукнахме към сградата, където се помещава &bdquo;Закрила на детето&rdquo; в Перник. Когато отидохме там и го видяхме, се успокоихме, че не е в ръцете на бандити, които крадат децата за органи. Бяхме сигурни, че ще го хванем за ръчичката и ще си отидем тримата вкъщи...<br /> <br /> <strong>- Какво ви обясниха служителите от &bdquo;Закрила на детето&rdquo;?</strong><br /> - Изведоха го навън, а нас ни поканиха в една стая, където ни обясниха, че не бива да се съпротивляваме срещу &bdquo;конфискацията&rdquo; на детето, защото ще бъдат принудени да извикат полиция. &ldquo;А дойде ли полицията, - ни казаха - детето ви ще бъде поставено и под полицейска закрила&rdquo;. Тогава въобще трябвало да забравим, че имаме дете. Попитах къде ще го отведат, а отговорът беше, че то ще бъде настанено в приемно семейство по спешност.<br /> <br /> <strong>- Какво се случи след това?</strong><br /> - Докато ние правехме всичко възможно да си го върнем обратно, социалните служби от отдел &bdquo;Закрила на детето&rdquo; завеждат дело, с което рожбата ни да бъде настанена в приемно семейство. За това дело обаче аз като баща не съм уведомен по законния начин &ndash; чрез призовка. <br /> <br /> Чак след един месец ни беше позволена една среща за около 20 минути с детето ни. На нея ми дадоха номера на делото, написан на хвърчащ лист и ми казаха да се явя като свидетел. След 20-та минута ме изведоха с полиция от сградата и ме накараха да подпиша някакво разпореждане, което дори не ми позволиха да прочета. Аз не зная за какво беше това разпореждане и под какво съм се подписал! Бях посъветван да не стигам до конфликти със служителите от отдела, защото щели да ме &bdquo;заключат в ареста&rdquo; и да ме накарат да забравя, че имам дете. <br /> <br /> Когато се гледаше делото, аз отидох в съда. Направи ми впечатление, че на таблото за предстоящите дела, номерът на това дело не беше изнесен. С помощта на охранителя успях да намеря залата. В нея влязохме аз, жена ми, две служителки от &bdquo;Закрила на детето&rdquo; и съдията, който на лаптоп преглеждаше техните доклади. Нас, като родители на детето, никой не ни попита нищо, дори и не разбрахме какво беше решението на съда. Съдията ми каза само, че ще го получа по пощата.<br /> <br /> <strong>- Получихте ли решението на съда след изтичане на този срок?<br /> </strong>- Времето минаваше, но такова решение не получих. Преди следващото свиждане с детето отново отидох да попитам какво е решението на съда. Представете си какво беше учудването ми, когато служителката ми заяви, че нямам право да го зная, тъй като... не съм страна по делото! Изпратиха ме да диря Михаля пак в отдела за закрила на детето. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Разбирате ли колко съм безпомощен - </strong></span><br /> <br /> след като не съм запознат с решението на съда, аз не мога да го обжалвам и следователно оставам без детето си! Веднага тръгнах към отдела, където след поредния скандал ги принудих насила да ми извадят копие от решението на съда. Прочетох го и останах потресен! Това беше едно решение, пълно с правописни грешки, абсолютен фалшификат! Дори името на детето не беше написано правилно! За мен най-шокиращото беше, че това решение нямаше подпис и печат от съда!!! Този документ за мен е невалиден, фалшифициран! Още повече, че всичко това се случваше, когато бях си намерил работа, работех, а при такова условие трябваше да ни върнат рожбата! Дори бях представил копие от трудовия ми договор, но никой не беше го взел под внимание! Крадците на деца продължаваха да пишат там, в техните си графи на документите, че съм &bdquo;с трайна невъзможност безработен&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Къде е сега детето ви? Виждате ли се с него?</strong><br /> - Знаете ли от колко време го търся и не го намирам! Нямам контакт с него! Нямам никакви данни къде е сега, при кого е! Никой не ме е информирал за нищо. Ние си искаме детето! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Жена ми не е на себе си от мъка - не може да спи, нито да се храни, отслабна много, разболя се! </strong></span><br /> <br /> Защо трябва чужди хора да се грижат за детето ни, когато ние го обичаме и искаме сами да се грижим за него? Как ли се чувства то, така брутално отнето от дома ни?! Какви травми ще нанесат на психиката му за в бъдеще? За това никой ли не помисли, преди да ни го отнеме! <br /> <br /> Капката на търпението ни преля, когато разбрахме, че от &bdquo;Закрила на детето&rdquo; са написали жалба от името на жена ми и са я подписали с подпис, който имитира нейния. Жалбата е подадена в Районното управление на МВР в Перник. Това минава всички граници! Тези хора от отдела за закрила на детето трябва да бъдат съдени за злоупотреба с личните данни! Но има ли справедливост и къде е тя?...<br /> <br /> <strong>- Какво мислите да правите оттук-нататък?</strong><br /> - Ще се борим срещу държавата! Не може така пладнешки да се крадат деца от родителите им! Предполагаме, че някой ще има облаги от тази жестока постъпка. Хайде да мислим логично &ndash; на колко деца родителите остават за известно време без работа? И какво - отнема ли държавата децата им? Ако ги отнемаше, сега знаете ли колко семейства щяха да останат без рожбите си!...<br /> <br /> <strong>- Предполагате, че към вашето дете има нездрав интерес ли?</strong><br /> - Да, точно това предполагаме с жена ми и, каквото и да ни струва, ще си намерим детето и ще си го вземем!<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><span style="font-size: small"><strong>Отдел &bdquo;Закрила на детето&rdquo; - София:</strong></span></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: medium"><strong>ОТНЕМАНЕТО НА МОМЧЕТО Е ПОТВЪРДЕНО ОТ СЪДА ЗАРАДИ ЛОШИ ХИГИЕННО-БИТОВИ УСЛОВИЯ В ДОМА МУ</strong><br /> </span><hr /> <em>Потърсихме отдел &bdquo;Закрила на детето&rdquo; - София за коментар по случая с принудителното извеждане на детето от семейството на Иван Драгомиров. Ето и техния отговор:</em><br /> <br /> &bdquo;Сигналът за малолетния Д. като дете в риск е подаден от социален работник в отдел &bdquo;Социална закрила&rdquo; в дирекция &bdquo;Социално подпомагане&rdquo; (ДСП) - Перник. Направена е незабавна проверка, при което е установено, че детето се отглежда при крайно лоши хигиенно-битови условия, които застрашават живота и здравето му. Със заповед на директора на ДСП-Перник малолетният е настанен по реда на закона за закрила на детето в професионално приемно семейство, което е преминало специализирано обучение и посреща по най-добър начин неговите потребности. Родителите са уведомени за предприетата мярка, за основанията за нейното предприемане и за възможността да я обжалват чрез заповедта за настаняване на детето. Заповедта е подписана лично и от двамата родители. <br /> <br /> Директорът на ДСП-Перник е издал направление за ползване на социални услуги с цел повишаване на родителския капацитет и на двамата родители, след заявено от тях желание. Отдел &bdquo;Закрила на детето&rdquo; работи в посока повишаване родителския капацитет и с двамата родители. Консултирани са относно възможността за получаване на социални помощи и е им е оказано съдействие за регистрация в Бюрото по труда в Перник. В резултат на съдействие на ДСП-Перник, бащата е включен в програмата за временна заетост. Отделът за закрила на детето към ДСП-Перник е поискал да се направи оценка на възможността детето да бъде отглеждано при близки и роднини, живеещи на територията на друга община. При извършеното проучване е установено, че те не желаят да се ангажират с отглеждането на малолетния Д. <br /> <br /> Настаняването на детето в приемно семейство е потвърдено с решение на Пернишкия районен съд. Родителите са консултирани и са добре запознати с процедурата, като са подали въззивна жалба чрез Районен до Окръжен съд - Перник. Вторият оставя без разглеждане въззивната жалба, подадена от родителите срещу решението, с което съдът е настанил малолетния Д. в приемното семейство. В момента ОЗД към ДСП-Перник работи в посока реинтеграция на детето в биологичното семейство. Поддържат се непрекъснати връзки и се провеждат срещи между детето и неговите биологични родители. За всяка среща има изготвени протоколи с подписи на присъствалите лица. Бащата е подписал изготвения индивидуален план за действие, което говори, че той е добре запознат с работата на социалните работници по случая и с поставените цели&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Тодорка НИКОЛОВА и Милена ВАСИЛЕВА</strong><br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><em>Бел. авт.</em><strong><em> </em>- От отговора на държавната институция е видно, че официалните аргументи са точно противоположни от тези на бащата. Къде е истината? Ние продължаваме да следим случая и се ангажираме да помогнем на това семейство да научи все пак къде е детето им. <br /> <br /> <br /> <br /> </strong></span>