Публикуваме това стихотворение, постнато от читател, подписал се „ Учителката, която ви обеща едно чуждо стихотворение”. Постингът е под текс за учителката, обрала клон на Прокредитбанк в Плевен с детско пистолетче.
Контейнерите за боклук до блока.<br /> Тук всяка сутрин идваше жена,<br /> във вехти дрехи,слаба ,невисока,<br /> с количка, а през зимата с шейна.<br /> <br /> Преглеждаше в сместа добре нещата,<br /> отделяше полезните на вид.<br /> Изглеждаше ми странно тя позната,<br /> в походка,маниер,гърбът - превит.<br /> <br /> Бях все зает,началник-в общината,<br /> до службата ме караха с кола.<br /> И само сутрин, точно до вратата<br /> я виждах - беше с очила.<br /> <br /> Веднъж обаче тя ме заговори.<br /> Попита ме с усмивка за часа.<br /> Невероятно близка ми се стори.<br /> И я познах - познах я по гласа.<br /> <br /> Бе моята учителка любима<br /> в последния гимназиален клас.<br /> Заместваше почти една година.<br /> Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.<br /> <br /> Цял ден на работа за нея мислих -<br /> УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.<br /> В бюрото нещо търсех, нещо чистех-<br /> бях станал ученикът - Божидар.<br /> <br /> Не бе познала в мене ученика.<br /> Самият аз бях доста променен -<br /> солиден, тежък, лика и прилика&nbsp;&nbsp;<br /> с мастит, авторитетен бизнесмен.<br /> <br /> На заранта я чаках много рано.<br /> Прекрасно утро. Неработен ден.<br /> В боклука ми на дъното прибрано <br /> лежи кашонче, дар голям от мен.<br /> <br /> Усетих зад гърба си, че пристига.<br /> Изсипах кофата с боклук завчас.<br /> И без дори главата да повдигна,<br /> прибрах се бързо на бегом у нас.<br /> <br /> В кашончето бях сложил 300 евро,<br /> кафе, парфюм, кутия с шоколад.<br /> Вълнувах се и бе ми малко нервно,<br /> но в себе си се чувствах много млад.<br /> <br /> Закусих и полегнах на дивана.<br /> На входната врата се позвъни.<br /> Излязох да отворя - никой няма.<br /> Пред прага - &nbsp;плик, кашончето - &nbsp;встрани.<br /> <br /> &quot;Не те ли учих драги Божидаре,<br /> че всяка работа краси Човек.<br /> Дори и бедността от Бога дар е,<br /> дори и в двадесет и първи век.<br /> <br /> Нима в очите ти съм просякиня?<br /> Срамуваш се да поговориш с мен.<br /> Обратно връщам твойта милостиня <br /> и знай - ще легна гладна този ден.<br /> <br /> Не прося милост, бедността не крия.<br /> Клошар съм, няма как, не върша грях.&quot; <br /> Това прочетох, щях да се убия.<br /> Учителката вече не видях.<br /> <br /> Неведоми са божиите пътища за бедните учители!?<br /> <br /> <br />