Културният ни фронт е безличен, само реве за пари!

София, България 29 Ноем. 2010, 10:00 932 прочита 0 коментара

Валентин Старчев е некадърен и нагъл нахалник; Антикомунистът Кирил Маричков с треперещи от радост ръце пое ордена, даден му от комуниста Георги Първанов; Васил Найденов скучно натежава, Лили Иванова отива към тралалакане

Когато изтъквам липсата на култура в нашия съвременен бит, често се сещам за чудовищния паметник на Валентин Старчев в градинката на НДК. Той плаши безброй българи и чужденци. Кара ги да бягат от него през глава, защото заема пъпа на София. Стърчат жалки останки - мраморни, циментови, метални. Вече прилича на огромен оглозган кокал. Превърнал се е в гнусно свърталище на безделници, пияници, дрогирани. Зловещо зееща яма за празни бутилки и други боклуци. Вече 15 години го опасват с безвкусно нашарена ламаринена ограда, която отнема ценно пространство за свободно преминаване и нормално дишане на хората. Глупашки пропиляха много народни пари за съживяването му въпреки очевадната му безнадеждност. Ту започват, ту спират кърпенето му. А то е невъзможно, защото той отдавна вече е нещо като абсолютното нищо. Чудя се как може общинската и централната власт вече 15 години да бъдат престъпно жестоки, безотговорни и да закрилят тази ужасяваща ни грозота?! Изумителна е дългогодишната наглост на Старчев да се обявява против сбогуването с това недоносче, като се позовава на някакви авторски права. Господинът се поставя над единодушеното широко обществено мнение против инвалидното му изделие. Даже искаше и явно още желае държавни, тоест наши, народни пари за възстановяването му?! Не му стигнаха 250 хиляди лева, които лапна за създаването му преди повече от 2 десетилетия, когато тази сума беше космическа. Нашите дебелоглави лъжедържавници пазят тази пародия на сериозното изкуство, тази противна гигантомания в скултурното изкуство без капка колебание, без опит поне за мъничко замисляне... В същото време те унищожиха желязно здравия и стилен Мавзолей. Той има опростен външен вид, но богато вътрешно устройство. Отлично можеше да подслони едно бездомно културно заведение след изхвърлянето на погребаната там мумия на Георги Димитров – един национален предател и слуга на Сталин. Този маниак и лъжегерой от изфабрикувания Лайпцигски процес искаше да потънем в налудничавите му идеи за някаква Балканска федерация с Титова Югославия. Той беше на път да раздели България с разкошната Благоевградска област. За щастие диктаторът Сталин заобиколи това безумие, въпреки че Георги Димитров беше дългогодишен хрантутник на Кремъл. За съжаление, “осмоъгълният петохуйник” на Старчев далеч не е единственото недоразумение в софийската среда. След 1989 г столицата се лиши в най-висока степен от многото разкошни и радващи ни, сгряващи ни цветя в парковете, в алеите покарй превозните средства, пред жилищата. Борисовата градина е по-защитена от тази гледна точка. Но над половината от бюстовете на славни българи в нея са нащърбени и са с изтрити или нечетливи надписи, защото са прашасали, буренясали и не са бърсани, мити кой знае от кога. Не е ли престъпно това отношение на властта към национални светини, които са критерии за плодотворен живот някога, но и сега, защото са безсмъртни?! Не е ли странно, че в тази може би най-красива и голяма част от София няма никакво полицейско наблюдение, сериозна охрана и системно поддържане на чистотата?! Зная, че вината за тези тъжни картинки носим всички ние, редовите българи. Защото имаме ниска битова култура. Защото не щадим природното и общественото богатство, а го мърсим и даже го рушим денонощно. Треперим само за собствения си имот. Доста от нас живеят само за да се наядат, облекат и наспят. Забравят, че светът не свършва с тях, че трябва да оставят след себе си блага не само за децата си, за внуците си, а и за цялото утрешно, бъдещо общество. Затова се отнасят толкова безотговорно към културни паметници и природни забележителности.                                                                                           х х х Препоръчвам категоричното обръщане към красивото въодушевление в забавленията, защото знам колко важна е психологическата отмосфера за нашето съществуване и колко тя сега е подтискаща, мрачна. Помислете си какъв е филмовият репертоар на почти всички наши телевизии! Те например почти не ни представят най-силните психологически и социални произведения на киното в САЩ - може би защото те са удостоени с Оскар?! Заливат ни с мръсната пяна на американската филмова индустрия. Имам предвид кримките, филмите на ужасите и други боклуци. Те си приличат като две капки вода и ни стряскат с безбройните убийства, побоища, чудовищни словесни излияния, озверени фантазьорства. Най-страшното е, че те са направо един учебник за решилите да станат бандити. И никак не е чудно, че изобилието им е един от стимулите на мощно растящия престъпен свят у нас. Голяма рядкост е излъчването на филмови творби, които ни приобщават към чудесата на любовта, приятелството, благородството, семейството. Защото какво е истинското изкуство, ако не битка с идиотщините, но и урок за плодотворно битуване на тази земя?! Повече полезни кинопроизведения от тази категория ни предлага телевизия “Холмарк”. Тя ни приобщава към полицейски сериали, в които изпъква ролята на красивата саможертва и на верността в дружбата. За съжаление тя смени името си, но не се раздели с румънските си управители на наша територия. А те ни смазват с търговската си лакомия, като раздробяват филма на много части. Всяка от тях трае някъде около 7-8, а прекъсващият я рекламен блок се точи 10 минути! Така се изнервяме и често отказваме да следим филмовото произведение, дори когато вече сме улови нещичко от ценността му. На всичкото това отгоре тази рекламна вихрушка, също като в нашите телевизии, злоупотребява с неосведомеността на много зрители и лъже, че слабата стока е голяма работа, за да се печелят повече пари. Подобна е работата и с екстрасенсите, нумеролозите, хороскопаджиите у нас. Те са едно от най-тежките природни бедствия през настоящето ни. Обсебили са безброй малки екрани. Гаврят се със зрителите, защото отлично знаят, че говорят небивалици, идиотщини, но разчитат на многото наивници, които са уплашени от драмата си и затова им се доверяват, като пълнят гушите им с последните си пари. Преподобният пишман астролог Люмиер е един от най-маниакалните представители на тази банда с колкото бедна, толкова и развинтена фантазия.                                                                                              х х х Неудовлетворението от архитектурните и филмовите злополучия ни владее и в други области на изкуството - като забавната музика например. Много поппевици и певци взеха да издават книги за себе си. Обичам мемоарната литература. Тя се търси най-много след окултната, а все още и след криминалната. Според мен тя има най-обещаващо бъдеще, макар че другите словесни жанрове също ще се развиват. Защото тя хем документира, хем анализира живота, дава ни много идеи за обогатяването му. Но тя изисква от своите автори да са отговорни и да не изопачават фактите. Споделям това, защото споменните писания на повечето наши звезди, с малки изключения, са пренаситени от самохвалството им, от самовъзвеличаването им, от скандалните им измишльотини, от липсата на доблест да говорят за своите слабости и кризисни периоди. Обикновено търкалят думи само за себе си, за изгодните им приятели, но не и за цялата българска действителност. “Щурецът” Кирил Маричков вече 20 години се оплаква всекидневно от социалистическото време. Все го пустосва, че било напълно безплодно, като повтаря, че тогава цензурирали зверски културата, а в частност и текстовете на неговите песни. Безспорно е, че имаше много такива недостойни случаи. Но е неприлично Маричков да хули чак толкова свирепо това минало, след като именно тогава той и съставът му не слизаха от малките екрани. А сега телевизиите не им обръщат никакво внимание! Освен това аз се чудя как, след като е толкова последователен антикомунист, Маричков пое държавен орден от комуниста-президент Георги Първанов - с треперещи от радост ръце и с ликуващо лице. О, времена, о, нрави! Къде изчезна човешкото достойнство, задължителната принципност?! Между другото ще кажа, че възрастните представители на забавната музика поднесоха най-сполучливите си песни тъкмо през Живковото време. За съжаление повечето от тях, за да не кажа почти всички, предлагат в новото ни лъжедемократично летоброене главно тези си стари мелодии и то буквално или леко, повърхностно преаранжирани. Те не прибавиха към този свой влог нещо по-свежо и почти са ни омръзнали. И много харесван певец като Васил Найденов например, продължава да разчита почти само на своя репертоар до 1989 г. и вече взе скучно да натежава с преиграването си. Не оспорвам факта, че Лили Иванова има централно място в историята на българската забавна музика. Тя дълго радваше много поколения. Но и тя вече се повтаря на границата между сериозната попмузика и балканското тралалакане. Хвали например музикалното изделие “Ветрове”, макар че то е очевадна разновидност на чалгата. Омръзна ми да слушам как наши поппевци, актьори, режисьори, писатели, художници обясняват професионалното си изоставане само с липсата на пари. Единствено киното се ружда от много финансови средства. А актьорът може да направи свой рецитал или спектакъл и с доста по-скромна сума. Аз лично написах най-силните си 3 обемисти книги след 1990 г., когато бях безработен 8 години и стисках малкото левове от нищожните ми хонорари. Така създадах “Капризите на живота”, “Загадките на любовта” и моята кратка “История на световната драматургия”. Йордан Йовков създаде една литература на европейско равнище, макар че е бил доста беден. Това, може би в по-малка степен, се отнася и за великия живописец Владимир Димитров – Майстора. В крайна сметка художествената дейност се нуждае от повече идеализъм, от чистосърдечна всеотдайност и далеч не е зависима само от парите.                                                                                                 х х х Ще ми се да завърша пак с моите наблюдения от малките екрани. Защото те влияят денонощно, а затова и най-много на обществото. В случая имам предвид предаването “Станция Нова”. Не виждам ценното в неговата продукция, въпреки отчаяните ми опити да го намеря. По-приемливо е само началото му. Там може да се чуе нещо по-смислено, макар че и то нерядко е поднесено маниакално, еднопосочно, а понякога и с ледено високомерие. Точно тази част от “Станция Нова” ни срещна със Светослава Тадаръкова. Тя беше обявена като основен гост в студиото. Тадаръкова е добре известно с безотговорните си гръмки изявления, с недопустимите за качествената журналистика прозрачни икономически и политически пристрастия. Но този път Тадаръкова буквално ме ужаси с нахалството да твърди колко големи личности били такиви свирепи вредители на България като Илия Павлов, Емил Кюлев, Ахмед Доган?! Тя с ослепителен блясък в очите похвали Станишев, защото той мъжки удържал ударите върху него. Въздигна го, макар че той сриваше България с безобразната си политика цели 4 години! Най-важното е, че водещото разговора лице слушаше тези безумия на Тадаръкова с насърчителна и даже слънчева усмивка. Вярно е, че всеки има право на свое мнение. Но това пък далеч не означава, че трябва да криеш гнусните очевадности. Недопустимо е това нагло заблуждаване, дезориентиране на зрителите. Особено втората половина на 8-часовата “Станция Нова” е задръстена от клюкарския коментар на лъскави и кръчмарски разголени хубавелки. Те ни заливат с лигавенето си, с изобилието от сиропени усмивки. Неграмотно и мафиотски провеждат класиране на известни хора. В съгласие с безотговорния сценарий подиграват личности с голям обществен и творчески опит, макар че правят първата си стъпка в тази работа и нямат в главата си нищо освен манията да станат звезди. Между другото, аз съм изумен от самодоволството и дебелоочието на редица твшоумени!? Те не само критикуват, а и неудържимо плюят не само вредните, но и най-полезните заслужили интелектуалция. А са бесни срещу всяка препоръка за представянето им - дори когато тя е направена от хора с дългогодишен житейски и професионален опит - като мен например. Нека напомня, че с малки паузи не съм напускал екрана от 1969 г. до днес - цели 4 десетилетия! Дотук изтъкнах, че като цяло нашият културен фронт е уж културен и нерядко се оказва ту безличен, ту безнравствен. Той се е превърнал в един търговски пазар. По този повод се питам как българските власти воюват с упадъка му и пазят моралните ценности. И си отговарям: никак! Всички те (парламентарната, изпълнителната, президентската, съдебната) заобикалят сериозното изкуство, дори го мразят, и са на “ти” с чалгаджийките. Колко “любовно” е отношението на управниците и бизнесмените към културата пролича и от факта, че те отказаха да финансират пловдивския пиано-конкурс на името на Юри Буков и той се провали. Тамошният червен ултрамилионер Георги Гергов даже се изсмял подигравателно, когато проф. Жени Захариева го помолила до подкрепи тази художествена инициатива, макар и със скромни за него средства. Той обяснил, че щял да даде “огромната” сума от 1000 лева за болно дете, но се оказало, че не е проявил и тази нищожна отзивчивост... Проф. Юлиан ВУЧКОВ, дфн