...6 юни 1984 година. Национален парк Плитвички езера в Хърватия (тогава все още Социалистическа Федеративна Република Югославия), хотел “Йезеро”. Къдрокосият Дражен Петрович подписва с Цибона (Загреб) и започва бляскавата си кариера. Само месеци след това ще започне да покорява Европа, докато стигне най-високото стъпало НБА. 2 май 2015 година Национален парк Плитвички езера – свободна Хърватия. Бях на същото място, без дори не съм подозирал, че от тук започва голямата кариера на великия Дражен.
Разбрах го след няколко дни, когато минавах през Загреб. Целта ми беше да вляза в Музея на Дражен Петрович. Едва ли има някой хърватин, който не знае къде е площад Дражен Петрович. Със съвсем леки насоки се озовах на “Trg (в превод – площад) Дражен Петрович”. Ето я и огромната му фигура, която очакваш всеки момент да се съживи, за да отбележи поредния кош. До нея е кафе “Амадеус”, което Дражен купува малко след като заминава да играе в НБА. Кафене, което става арена на много радости и тъга. Приятели, роднини и запалянковци преживяват всеки успех на хърватския герой. Хиляди са там, за да изплачат сълзите си, когато загива на 7 юни 1993 година в автомобилна катастрофа.
Направих първи стъпки в музея, но се спрях. Наскоро през няколко дни гледах документалния филм на ESPN “Once Brothers” (Братя завинаги), който разказва за приятелството и раздялата между Дражен Петрович и друга легенда – Владе Дивац. За тяхната братска обич и след това раздяла заради войната в Югославия. Единият – Дражен, защитава Хърватия, Владе е грешникът, защото е сърбин. Сърбин, който хвърля хърватско знаме на земята след един мач. Постъпка, която го превръща в най-мразения човек в Хърватия. Във филма майката на Петрович – Бисера (вляво на снимката), разказва за детството му, за любовта към баскетбола, за своя обичан Дражен. Срещу мен беше тя, подаде ми ръка, а през мен преминаха тръпки. Жената от филма, майката, която губи детето си, героя на Хърватия, стоеше срещу мен.След няколко секунди тотална парализа на действия се окопитих. Събрах целия си арсенал от българо-сръбски-хърватски думи, за да й кажа, че е истинско удоволствие да я срещна. После стана лесно. Баскетболът бе основна тема, която стопи ледовете. Стигнахме дори до сегашния “Левски”, който този сезон игра срещу един от бившите тимове на Дражен Петрович – Цибона. “Годишно през музея минават по над 50 хиляди души”, започна Бисера Петрович. Покани ни на разходка и спомените започнаха.
Първият уред е простичък велоергометър (на горната снимка вдясно). “Когато отива в Портланд, Дражен се сблъсква с физически
много по-развитите американци. Затова купува този велоергометър, на който тренира извънредно по два-три часа на ден”, разказва Миран, който работи в музея. Следват витрините, в които е събрана част от величествената история на Моцарт на баскетбола, както е наричан приживе Петрович. Първа витрина – първите стъпки на Дражен в родния Шибеник. И първите успехи. След това Цибона Загреб, Реал Мадрид, НБА, националния отбор. Навсякъде едно и също – медали, титли и индивидуални награди.
“Малко лични неща са останали от Дражен. Едно от тях е ръчният му часовник, който е бил на ръката му по време на катастрофата през 1993 година. Няма и драскотина на него”, казва Миран, а часовникът показва точно пет и двайсет – часът, в който става катастрофата край Инголщад, в която Дражен напуска този свят завинаги.
В една от витрините е и първият му документ за самоличност. Издаден е на 7 юни 1983 година и важи 10 години. Страшно съвпадение. Точно на 7 юни 1993 година, в деня, в който паспортът изтича, Дражен загива...
Епичните кадри са неизброими – Дражен в борба срещу Майкъл Джордан, срещу Скоти Пипън и останалите НБА звезди, които навремето формираха американския Дрийм тийм. Спечелените медали са десетки. Още с Цибона превръща Загреб в европейската столица на баскетбола. Спечелил е всичко – титлата и купата на Югославия, два пъти Европейската купа, с Реал Мадрид също има Купа на Испания, както и трофея от КНК. На финала срещу Снайдеро (Казерта) Дражен нанизва 62 точки! В НБА след тежки дни в Портланд Петрович се превръща в лидер на Ню Джърси Нетс и става най-добрият стрелец от зоната за три точки. Златните медали от европейското и световното първенство, които печели с Югославия, заемат основно място в музея, както и трите олимпийски медала – от олимпиадите в Лос Анджелис (1984), Сеул (1988) и Барселона (1992). И още награди – посмъртно връчени му от хърватската държава, от Олимпийския комитет на страната, от Международния олимпийски комитет, от Международната баскетболна федерация.
В края на обиколката майката ни чакаше. Не посмях да питам нищо за Дражен. Пак усетих онази скованост от началото на срещата. Казват, че времето лекува, но ме беше страх. Не исках още веднъж да бръкна там, където със сигурност болката е голяма. Написах няколко думи в книгата за посетители. Завърших със следното: “Такива като Дражен вече няма”. В този момент видях очите на майката. На тази майка, която е загубила детето си. Тя само промълви нещо, което ще напиша, както го чух: “Дражен го нема, као нега нема да има на свету.”
СТЕФАН РАЛЧЕВ (Загреб-София)
Една от многобройните книги, в които посетители пишат за Дражен Петрович. Вдясно е часовникът, който показва 17:20 часа. В този час на 7 юни 1993 година баскетболистът загива в автомобилна катастрофа.
Карикатура на Дражен заради буйната му коса в първите години
Дражен Петрович с екипа на Шибеник
Майката е доволна след поредната купа
Успехите идват и с Реал (Мадрид)
Дражен стига и до НБА, първо играе в Портланд
Петро, както го наричат в САЩ, прави фурор с Ню Джърси Нетс
Легендите Майкъл Джордан и Меджик Джонсън също признават класата на Дражен Петрович
