Комар се е играл в националния отбор и в клубните ни тимове от години. Сварки, покери, белоти и всякакви там подобни. Имало е залагания и ще има. Но когато някой премине онази тънка червена линия, тогава комарът започва да хапе зловещо.
Покритият скандал в националния е огромен. Разигравани са немалки суми. Какво ти немалки – колосални. Един обрал втори, трети прецакал четвърти. И накрая всички прецакани. Комарът обаче жили не само играчите, но и отбора. Изпива му кръвчицата, колкото и малко енергия да има в него.
Той е символ на малокръвието и безхаберието на голяма част от футболистите, обличащи националната фланелка. На хазартната мисъл на играчите, чрез която те залагат не само пари, но и ценностната си система. Както и мястото си в националния отбор. Някои от тях са натъпкали до откат джобовете си, но и са потъпкали поне и малкото количество морал, дремещо в душите им. А същевременно са изгубили доверието на треньора и повече едва ли ще надянат екипа, който изцапаха.
Веднага обаче възниква въпросът – червеният картон не трябваше ли да бъде показан на всички, тъй като злите езици говорят, че някои са се разминали само със строго мъмрене. Тъй де – нека мухобойката да шамаросва от първия до последния провинен, без да прескача никого – било то лидери или резерви.
Комарът едва ли е основната причина за недоброто състояние на националния отбор, но със сигурност ужилването му е поразтърсило съблекалнята. Което пък рефлектира и върху някои футболисти при излизането им на терена.
И какво излиза. Илиан Илиев да се чуди и мае с кое по-напред да се захваща. Защото не стига, че дефицитът на добри български играчи е сведен до минимум, ами и добрите, като не ги слуша понякога главата, още повече усложняват спортно-техническата ситуация.
А тя е следната. В защита не изглеждаме никак лошо, даже добре, когато двойка централни защитници са Алекс Петков и Симеон Петров. Двамата са съотборници в полския Шльонск, обиграни са и, съжалявам за поредното клише, се разбират със завързани очи. Засега имат пет мача заедно на терена за България, откакто са тандем на клубно ниво, и цифрите са красноречиви – две победи и три равенства.
Ама като го няма един от тях, сме със завързани крака отзад. Спомнете си какво се случи в Белфаст, когато Алекс не игра заради наказание. Получихме петица.
Вляво Фабиан Нюрнбергер действа с прецизна точност, вероятно защото е германец. Но няма ли го него, липсва ли и Виктор Попов отдясно, облаците аха пак да се спуснат над цитаделата ни.
И пак стигаме до извода, че липсата на алтернатива и късата резервна скамейка са едни от най-големите проблеми на селекционера. Това, разбира се, се отнася и за другите постове – халфова линия, крила и нападатели. В атака е най-огромната ни болка. Нямаме таран, нямаме голаджия тип Бербо или Любо Пенев. Нямаме и водач като Камата.
Имаме обаче надежда, че бавно и полека Илиан Илиев ще ни вкара във вярната пътека. За мен това 0:5 от Северна Ирландия, колкото и неприятно да беше, е изключение. Временно крушение, което е следствие на комара. То няма да изпие кръвчицата ни. Ще го стори комарът, ако бъде допуснат отново да жужука в съблекалнята.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
