Манчестър Юнайтед е най-широко подкрепяният футболен отбор в света и най-успешният в английския футбол. Спечелил рекордните 20 титли, 12 купи на Футболната асоциация и 4 Купи на Лигата. 2 пъти е бил световен клубен шампион (1999 и 2009 г.), има и 3 европейски купи.

Това е първото, което излиза в търсачката на Google!

Това е и безспорен факт, който със сигурност противниковите отбори имат предвид, въпреки че в последните години Ман. Юнайтед е далеч във футболно отношение от най-доброто, на което е способен и което със сигурност очакват и многобройните му фенове.

Всичко след него е свързано с поредната треньорска рокада в клуба, която се случва след оттеглянето на легендарния Сър Алекс Фъргюсън през 2013 г. Неизбежна по силата на противоречивите резултати на отбора в последните 18 месеца и 14-та позиция към момента във временното класиране във Висшата лига, което не е нищо повече от срамно петно в новата му история.

След оттеглянето на Сър Алекс последователно бяха уволнени Дейвид Мойс, Луис Ван Гаал, Жозе Моуриньо и Оле Гунар Солскяр, преди да дойде Ерик Тен Хаг. В този период имаше и трима временни наставници - Райън Гигс, Майкъл Карик и Ралф Рангник.

Тен Хаг плати цената след две години и половина работа при „червените дяволи“, а официалната причина е слабия старт на сезона. Последният му мач като треньор на Юнайтед се оказа срещу Уест Хям, завършил 1:2 в полза на „чуковете“, но не и без поредната скандална съдийска изцепка в края на двубоя, донесъл трите точки на отбора от Лондон.

Период, за който холандският специалист, все пак, успя да спечели Купата на Англия (след победа над градския съперник Ман. Сити на финала) и Купата на Лигата – нещо, с което Микел Артета, например, не може да се похвали за последните две години начело на Арсенал (Артета има спечелен 1 трофей за 5 години, б.а.).

„Да спечелиш две купи за два сезона не е лесно, независимо какво казват другите. Ако беше лесно да се направи, тогава всеки би го направил. Ако махнете Пеп Гуардиола, ако погледнете всички „елитни“ мениджъри в Англия в момента, какво са спечелили? Не са спечелили няколко трофея през първите си два сезона? Ако бях мениджър и бях спечелил Купата на Лигата и ФА Къп през първите си два сезона в клуб като Манчестър Юнайтед, тогава щях да бъда радостен“, неслучайно казва и бившият английски нападател Анди Коул, играл в продължение на 6 сезона за „червените дяволи“.

Тен Хаг прибави още 2 купи в богатата витрина на Юнайтед – важни за самочувствието, но не най-важните за славната футболна визитка на английския гранд.

Но нека не забравяме, че най-великият мениджър в историята на Манчестър Юнайтед – сър Алекс Фъргюсън, не печели трофей през първите си 3 години в отбора, което потвърждава и смисъла от думите на Коул.

Какви обаче са истинските причини за поредната треньорска рокада и дали се дължат единствено на лошите резултати и класиране на отбора?

Истинските футболни фенове знаят, че успее ли да спечели съблекалнята, всеки треньор може да си гарантира спокойствие, поне в началото.

А по-наблюдателните са препрочели няколко пъти изказването на Рой Кийн в Инстаграм, че: „В добрите отбори треньорите държат играчите отговорни. А във великите отбори играчите държат играчите отговорни!“

Ако съдим по реакциите на настоящите футболисти на Юнайтед в социалните мрежи сега, след уволнението му, със сигурност ще откроим съпричастност, благодарност, признателност в постовете им.

Ако съдим по лицето на отбора на зеления килим в последно време обаче, ще стигнем до други изводи.

А ако погледнем първия мач след уволнението на Тен Хаг – срещу Лестър за Карабао Къп (спечелен от Ман. Юнайтед с 5:2, б.а.), воден от временния треньор и една от големите легенди на клуба Рууд ван Нистелрой (който преди това направи нелош период като треньор на ПСВ Айндховен, спечелвайки купата на страната през сезон 2022/2023), ще се изненадаме положително от продукцията на „червените дяволи“. Макар тя да не е меродавна за всички предходни.

И накрая, ако миксираме трите версии, вероятно ще сме максимално близо до истината, която така и така е разтегливо понятие, гледано винаги от много ъгли.

А истината в случая със сигурност е свързана с безобразно многото пропуснати голови възможности, с лековато допуснатите попадения, с проблемите в отбрана, със системното губене на втори топки и единоборства в центъра на терена, с липсата на ясно изразена идентичност, стил и игрова философия. Всичко това категорично не съответства нито на амбициите, нито на потенциала, които иначе има настоящия отбор на Ман. Юнайтед!

Но е и единствената истина, която засега заглушава шума в Театъра на мечтите! А останалото, което се случва в отбора, прилича повече на руска рулетка. Засега...

Децибелите в полза на запалянковците има шанса да промени новата треньорска надежда на „червените дяволи“ в лицето на Рубен Аморим, определен като поет от Кристиано Роналдо. 

39-годишният португалски мениджър, който успя да измъкне Спортинг Лисабон от здравата хватка на Порто и Бенфика, (които, както знаем, са абсолютни хегемони в Португалия), вдигайки титлата през 2021-ва и превръщайки историческия триумф на „лъвовете“ в истинска сензация.

Младият специалист изведе Спортинг и до елиминациите на Шампионска лига за първи път от 11 години, след което и до четвъртфиналите на Лига Европа. През миналия сезон „лъвовете“ си върнаха и короната, спечелвайки юбилейната си 20-та титла, два кръга преди края, а на старта на кампанията 2024/25 стартираха с девет победи в първите десет кръга.

Така че изборът на Ман. Юнайтед не изглежда никак случаен. Но и Манчестър Юнайтед е далеч по-висока летва от Спортинг Лисабон!

Как ще продължи историята, вероятно ще бъде само загатнато в средата на ноември, когато започва новата ера на Аморим (неговият дебют ще е срещу Ипсуич Таун на 24 ноември).

Може би португалецът се е вдъхновил не само от възможността да направи наистина лъвски скок в треньорската си кариера, заставайки начело на един от най-великите отбори в света. А и защото това се случва около една паметна за Ман. Юнайтед дата – 30 октомври!

На тази дата преди 87 години – през 1937 г., започва паметният период, от който нататък във всеки един изигран мач на Манчестър Юнайтед, в който и да е било турнир, на терена е имало поне един възпитаник на клубната академия. Поне един изграден и възпитан в отбора юноша. Това означава 4275 поредни мача, включително последния срещу Лестър, с участието на поне един, трениран от клуба футболист.

Паметна история без прецедент не само в английския, но и в световния футбол!

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ