Точно преди 18 години гениалният пас на Стоичков и фамозният удар със златната глава на Трифон Иванов ни изстреляха към последното световно първенство, на което сме участвали.

 

През следващото лято във Франция започна залезът на четвъртите света. По иронията на съдбата започна там, където бе даден стартът на изгрева на Пеневата чета – 17 ноември 1993 година отново на френска земя.

 

Никой след това не предполагаше, че дълго време националният ни тим няма да се класира на Мондиали. Годинките си вървяха, а ние все се надявахме, че пак ще сме там. Появи се поколението на Бербатов, Марто и Стенли и си помислихме, че шоуто ще се повтори. Поне наполовина. Айде, ако не станем пак четвърти в света, то поне да сме сред финалистите. Нищо подобно...

 

Световните идваха и си отиваха, а нас ни нямаше и както е тръгнало – няма да ни има скоро време. Пропуснахме 2002 в Япония и Корея, сетне 2006 в Германия, а после и 2010 в ЮАР, и 2014 в Бразилия. Ще липсваме, бъдете сигурни, и през 2018 в Русия, тъй като не само съперниците стряскат (Холандия, Швеция и Франция), стряскаме се и самите ние от... себе си.

 

Поколението на Бербо достигна само до един форум – европейското в Португалия през 2004 година. Днес, колкото и да мечтаем, няма как да участване ни на единия, ни на другия голям шампионат.

 

Нека все пак се върнем назад във времето и видим отново голът, класирал ни за Мондиала във Франция. Тогава, още преди жребия, Стоичков изръси пророческите слова: „Руснаците са ни освободили на 9 септември, ние ще ги "освободим" на 10 септември”. Голям Ицо, нали?!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ