Феновете на баскетбола вероятно са гледали първата европейска квалификация на националния ни отбор. Нашите гостуваха в Киев в Двореца на спорта и загубиха с 69:79. Оставяме настрана поражението. За друго има смисъл да пишем. Видяхте ли цялостната организация около мача? Когато в България се случи нещо подобно, тогава можем да кажем, че правим нещо. Засега не правим НИЩО. Напоследък много модерна стана думата хейтър. Всеки я употребява без да знае значението й. Всеки философства. В случая не става въпрос за хейтърство, а за реалност. За съжаление за една българска реалност. И ако всички не заработим, за да я подобрим, скоро няма да се оправим.

Започваме по ред на нещата около двубоя Украйна - България. Мачът се предаваше в You Tube канал. Може много да се сърдят нашите телевизии и спортни федерации, които претендират за щяло и нещяло, ама подобно нещо много рядко се вижда по родните ширини (Левски например започна със своя телевизия в You Tube, което е похвално). Не съм сигурен, че в нашата федерация по баскетбол знаят какво да направят, за да излъчат мач в You Tube. Залата и условията на Двореца на спорта в Киев оставяме настрани. Нашите национали и треньори вероятно могат да кажат повече за това. Говорим за това какво прави впечатление на един зрител, наблюдаващ срещата.

Деца, ама много деца. Всички те участват в някакво събитие преди мача. Част от тях бяха облечени със специални носии и изпълняваха химните на двата отбора. Развяваха знаменца, които някой е подготвил за всички хора по трибуните. Колко струва да напечаташ 2-3 хиляди знаменца?! За българските ръководители това са излишни пари и точно затова сме последната дупка на кавала.

На паркета излезе мажоретен състав, който допълваше представянето на баскетболистите преди двубоя. А онези хора, които са в затруднено положение... Те бяха на първия ред, долу до страничната линия. Бяха специални гости, някой се беше погрижил за тях. Не бяха забутани в някой ъгъл, защото може да ги удари топката, а бяха ВИП гостите. В България ВИП-аджиите са мутри, които разтягат лафове и нагъват сандвичи. В "белите" страни ВИП-овете са други и затова са на светлинни години от нас.

На полувремето домакините още веднъж те карат да се чувстваш добре, да се обичаш, да се целунеш с човека до теб. "Кис камера", както се прави в НБА и навсякъде по света, за да има шоу. Хубаво е, готино е, усещаш позитивно настроение, има усмивки. А не чоплещи семки индивиди, които псуват съдията, защото той по презумпция е виновен.

На всяко прекъсване излизаха момичета, които се гордеят, че могат да бъдат наречени мажоретен състав към баскетболната федерация или даден отбор. Смениха толкова костюми, показаха толкова танци, че е излишно да ги изброяваме. Тук мажоретките на нашите отбори (Лукойл има такъв състав) изглеждат меко казано във вид, който няма как да те накара да се заинтригуваш. Те просто отбиват номера, защото други, които правят същото, ги мъчат да се кълчотат пред 20 души!

Сигурно пак някой дървен философ ще излезе и ще каже, че сме чуждопоклонници и все чуждото е по-добро от нашето. Не, просто завиждаме с мъничко тъга на тези хора. Те умеят да правят спорт и да правят шоу от спорта. Тук не умеем да работим в тази насока. Тук микрофонът в почти всички зали не работи, прекъсва, пука и не се чува нищо (те си знаят за кои зали говорим). Или ако работи, някой си мрънка под носа и отново не се чува нищо. Тук не се работи за публиката, а сме на принципа "оф, по-бързо да свършва това нещо". Дано в събота в Ботевград на следващата европейска квалификация срещу Словения видим поне малко от това, което показаха украинците (бившият кмет Георгиев поне с мажоретки се хвалеше). Не говорим за германци, французи или англичани, а за украинци. Само че и те отдавна са разбрали, че зрителите са най-важни.

В България и в частност в българския баскетбол започват да го разбират от скоро. Появиха се добри инициативи в края на последния сезон. И имаше ефект. Но трябва още, трябват млади хора, които мислят различно и работят, работят и работят. А не стоят в кафето на "Универсиада" или на масичките отвън, докато вътре играят юношите (видяхме ръководители на кафенце и сладка раздумка по време на мачове на Европейското за кадети). Онези старите муцуни не знаят какво е Ю Тюб... Е тогава как да чакаме нещо да се развива. Всъщност, написаното идва ден преди избора на нов президент на федерацията по баскетбол. Господа, опичайте си умовете и вземете да работите, за да промените нещо. Писна само да се оправдавате и да вдигате рамене.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ