Новият екоминистър - от шеф на музей до Кембридж

<span style="font-size: 12px;">В момента на назначаването му за екоминистър той е политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. Нейната основна цел е насърчаване на климатични и енергийни политики, чрез които значително да се намалят емисиите парникови газове в Европа. Организацията работи целенасочено за подпомагане на по-силната лидерска позиция на Европа в справянето с климатичните промени. Една от конкретните й задачи е трансформирането на европейската икономика към икономика с ниски въглеродни емисии, което на практика означава намаляване на емисиите парникови газове в Европа с 30% до 2020 г. и не по-малко от 80% до 2050 г.</span><br /> <span style="font-size: 12px;"><br /> Юлиан Попов е член на Консултативния съвет на Инициативата за инвестиции в чиста енергия към програмата на Кеймбридж за устойчиво лидерство и на Стратегическия съвет на Тунизийското училище за политика, в чието създаване през 2012 г. участва.</span><br /> <br /> От 1997 г. е почетен секретар на британската благотворителна организация &quot;Приятели на България&quot;, която подпомага домове за изоставени деца.<br /> <br /> От 1994 година работи като консултант по институционалното развитие, политики на околната среда, климата и образованието. Сред клиентите му са Европейската комисия, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Съветът на Европа и други. От 2008 година е главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа.<br /> <br /> Юлиан Попов е роден през 1959 г. в София. Завършва българска филология в Софийски университет &quot;Св. Климент Охридски&quot;. В периода 1985&ndash;1990 г. е редактор в списание &quot;Факел&quot;. Бил е директор на литературния музей &quot;Ангел Каралийчев&quot;, който става средище на литературни, културни и политически дебати в края на 80-те години, както и мястото, където се развиват клуб &quot;Синтез&quot; (заедно с заедно с Иван Кръстев, Александър Кьосев и Ивайло Дичев) и &quot;Дружество за Нов български университет&quot;. През 1985 г. отваря първата частна галерия &quot;357&quot; в собсвения си дом. В този период превежда и представя и някои неизвестни дотогава у нас автори като Данийл Хармс (авангардист), Дмитрий Пригов (концептуалист) и други. Редактор е на два сборника на Владимир Висоцки.<br /> <span style="font-size: 12px;"><br /> През 1990 година става първият изпълнителен директор на Нов български университет. Преди това е бил директор на Музея &quot;Ангел Каралийчев&quot; и редактор в списание &quot;Факел&quot;. Автор е на две книги и голям брой публикации, посветени на устойчивото развитие, енергетиката, политиките на Европейския съюз и човешките права, публикувани във водещи български и международни издания.<br /> </span><br /> Женен е за Таня Бризби - англичанка с български корени. Има двама синове. Владее английски и руски.<br /> <br /> <br />