Във Великобритания 83-годишната Норма Шоу и нейният съпруг Иън, който почина през 2021 г., приеха 74 тийнейджъри за 38 години. 

Жената, наречена "супермайка", казва, че чувството за хумор е от съществено значение при отглеждането на тийнейджъри. Пенсионерка от Портсмут (Англия), работила като администратор в психиатрична болница, не е могла да има собствени деца поради факта, че като дете е страдала от гръбначна туберкулоза, в резултат на което е прекарала седем години в болница, пише Daily Star.

Когато се омъжила за съпруга си Иън на 42-годишна възраст, двамата решили да станат приемни родители. През годините на брака си те са дали дом на 74 тийнейджъри.

"Трябва да сте последователни, да не приемате нищо твърде лично и най-вече да запазите чувството си за хумор, защото то ще ви потрябва. Много бих искала да имам деца, но поради факта, че имах такова ужасно заболяване като дете, не бих могла. Съпругът ми каза, че това може да се нарече трудна работа, но никога не е имало скучни моменти в нея, всеки човек е различен, организирахме алтернативни вечери в полицейските участъци, защото едно от децата ни постоянно изпадаше в беда. „И двамата наистина се радвахме да бъдем приемни родители, опитваме се да покажем какво е нормално семейство“, каза британката.

Пенсионерката отбеляза, че много от тийнейджърите в началото са били недоверчиви. Тя винаги се опитвала да им покаже, че я е грижа и смята, че те могат да бъдат нейни деца. Норма и Иън за първи път осиновили дете през 1986 г., след като завършили едногодишен курс, в който били научени как да се справят с тийнейджъри, които нарушават закона или употребяват наркотици и алкохол. Първата им питомка, която е на 15 години, когато идва в дома им, все още поддържа връзка с Норма и самата тя е станала баба.

Най-дълго децата са били в дома им четири години и половина, каза тя и понякога прибягват до спешна помощ. Норма заявява, че семейството винаги е било важно за нея, защото като дете, когато е била в болница, рядко е виждала родителите си.

„Когато видите как се променя животът им, това е много възнаграждаващо. Дадохме им стабилен дом, когато много от тези деца не знаеха къде да отидат. Те имаха разбити семейства, алкохолизъм, родители, които взимаха наркотици. Винаги съм мислила, че ако не можеш да помагаш на други хора, тогава какъв е смисълът”, допълни пенсионерката.