Петьо Петков – Шайбата, познат ни от „Комиците“ и сериала „Столичани в повече“, е един нетипичен актьор и комик. Роден е на 10 октомври 1978 година в София. Първите си стъпки на сцената прави като 16-годишен в детска театрална студия „Камбаната“. След като завършва средното си образование, постъпва в НАТФИЗ, където учи актьорско майсторство. Популярен е със забавните си монолози по различни теми.
В детските си години Петьо Петков бил жертва на учителско насилие. Актьорът от „Комиците“ изтърпял зверски мъчения от класната си. Тя го налагала с пръчка, но не заради лошо поведение или ниски оценки, а защото е левичар. „Идваше при мен и ме биеше през лявата ръка. Казваше, че ще ме удря, докато не се науча да пиша като нормален човек“, спомня си Шайбата жестоката учителка. 
Бил толкова наплашен от преподавателката, че отказал да ходи на училище. Започнал да трупа неизвинени отсъствия и бил през изключване. Не споделил обаче с никого, че е пребиван редовно. 

Синините обяснявал с падания при игра

„Лъжех майка ми, че съм се наранил случайно. Не смеех да кажа истината“, спомня си той. 

Баба му Нели била тази, която подушила, че става нещо нередно и внукът й е жертва на тормоз. Притиснала го да „изпее“ всичко и той през сълзи й споделил какво го терзае. Ядосаната му баба отишла в училището и вдигнала чудовищен скандал, след което Петьо бил преместен в друго школо, където всъщност завършил образованието си. 



Звездата от „Комиците“ е дете на разведени родители и още от малък помага на майка си. Прибирал сестричката си Ели от детска градина, грижел се нищо да не й липсва, а в свободното си време работел, за да подпомага семейния бюджет.

Трудовия си стаж актьорът започнал като продавач на вестници. Ставал рано сутрин, за да достави на хората сутрешната преса, а следобед ходел на училище. Налагало му се е да работи на открито при минусови температури и това е причината тялото му да помни няколко премръзвания. 

Шайбата се пробвал и в строителството. Въпреки крехкото си телосложение 

бутал колички с вар, пренасял тежки тухли 

и не се оплаквал дори и за миг. По-късно заминал за къмпинг „Градина“, където бачкал като барман и сервитьор.

Към днешна дата Петьо е категоричен, че ако не е бил НАТФИЗ, щял да си остане прост работник по строежите. „Добре, че ме приеха!“, доволен е той.

В театралната академия намира много верни приятели, с които поддържа връзка и до днес. Пак там се запознава и тогавашната си приятелка Мария. Заради нея Шайбата заминава за Франция. Влюбените плануват да се установят на Запад за постоянно, но издържат само 6 месеца. „В България си ми е по-добре!“, сигурен е вече Петьо.



Историята на прякора му Шайбата е много интересна. „По комунистическо време нямаше разни неща и аз свих една шайба от пързалката в „Славия“, Минало е давност, едва ли някой сега би повдигнал обвинение… (смее се). Имах шайба за хокей и така децата от квартала започнаха да ми казват по този начин. Добре си е в сравнение с други прякори на хора от нашия квартал“, споделя той пред „ШОУ“. С приятели играел хокей на улицата по цяла зима, тъй като тогава софийските улици не били препълнени с коли. „Чакахме с часове да мине някой автомобил и го целехме с топки. Трябваше ни шайба и така се стигна до моята кражба“, допълва той. 

Сексуалният си живот започнал едва 13-годишен. Обезчестила го махленска девойка, която направила баджанаци всички момчета в махалата. „Всички се бяхме наредили на опашка и чинно си чакахме реда. Момичето ни помогна да опознаем много неща в секса“, разкрива днешният комик. 

Последната му работа, преди да го поканят в „Комиците“, е като ски учител. Научен е да работи и го прави от 14-годишен. Пробвал се е в най-различни сфери. „Работех по време на следването си във ВИТИЗ и след това. Не беше ми възможно да се издържам само от театър. А по ските се запалих още от малък. Баща ми ме заведе на ски, като тийнейджъри с приятели се качвахме да караме на Витоша и то ми стана като цел в живота“, казва още той. 

Давил се е два пъти  

 „Два пъти морето се опита да ме прибере... Първият път се случи през 1995 г., като тийнейджъри се бяхме напили и на Созопол, на Харманите, си тръгнаха спасителите и ние съвсем безразсъдно нахлухме в морето. Около 45 минути се мъчех да изляза. Накрая дори се отказах, но явно тази сила, за която ми говориш, е решила, че не ми е времето. Една вълна ме обърна, почти нямах въздух вече... Усетих се, че съм по гръб и една вълна ме хвана със страшна сила, бързо се обърнах по корем и вълната ме избута. Докоснах дъно и това ми даде сили, измъкнах се. На брега виждам един старец с бяла брада, сламена шапка, моряшка фланелка, седи облегнат на един чадър и пуши. А аз излизам и повръщам кръв. Той ми вика: „Какво правиш, момче? Щеше да се удавиш, внимавай повече”. В това време дойде една приятелка и нервно й казах да махне тоя дядка, че много ме дразни. Тя ми каза, че няма никой. Обръщам се и гледам, че верно го няма! Сега, дали го е имало въобще – един Господ знае… Всичко е заради злоупотреби с алкохола. Вторият път с един приятел сме на скалите в Созопол след тежка нощ. Бях застанал на ръба на скалата с гръб към морето - ама навътре, където не се скача. Паднах от високо на скали и си пръснах петата. Имаше големи вълни, страшна буря. Заплувах към мястото, където се излиза. Виках си: „Сега тази пералня ще ме смели”. Измъкнах се и сядайки горе ме удря пак една вълна и попадам отново в страшната пералня. Жив съм, явно не ми е настъпило времето. Трябва да се внимава повече с алкохола. Природата никога не трябва да се подценява“, категоричен е той. 


Подготви Красимир КРАСИМИРОВ