Мозъкът е също като мускулите - когато не го упражняваме, той бавно деградира. А хората, които излизат рано в пенсия, се лишават от редица обичайни предизвикателства и социални контакти. Какви са последиците?

По-бързо в пенсия, за да си отживея! След десетилетен трудов живот мнозина мислят така, но не се досещат за една сериозна опасност: след пенсиониране човешкият мозък е застрашен от отпадане на някои функции и постепенна деградация. Изводите си професор Хендрик Шмиц от университета в Падерборн разяснява в обширно интервю, пише glasnews.bg.

Ученият предупреждава, че редом с радостта от повечето свободно време след пенсионирането у хората може да се наблюдава и влошаване на умствените способности.

И мозъкът иска тренировка

Проведени изследвания по този въпрос показали, че причините за това са няколко, като най-важната се свежда до популярното съждение „Use it or loose it“. Тоест, или трябва да използваш интензивно мозъка си, или си заплашен от неговата деградация – точно както при мускулите, които трябва непрекъснато да бъдат стимулирани.

„Когато приключим трудовата си кариера, ние вече се сблъскваме с доста по-малко предизвикателства, отколкото преди. Друга причина е и загубата на социални контакти“, обяснява професорът.

Той уточнява, че един от симптомите за подобно намаляване на когнитивните способности е по-бързата загуба на памет: по-ранното пенсиониране води до влошаване на паметта, което е сходно с влошаването поради възраст, настъпващо между 60 и 70 години, твърди професорът. Ето защо, според Шмиц, ранното пенсиониране крие определени рискове за духовното състояние на индивида.

Всички трябва да работят по-дълго

„Разбира се, никой не настоява хората да работят до 80-годишна възраст, само за да запазят мозъчната си дейност. Ние просто обръщаме внимание на факта, че с оглед на добрата умствена дейност по принцип за всички хора е по-добре да работят по-дълго“, казва още професор Шмиц в интервюто си, цитирано от Дойче веле.

Той припомня, че в Германия възрастта за задължително пенсиониране е относително висока в сравнение с други европейски държави, но въпреки това страната има нужда от работещи пенсионери – за да се гарантира устойчивостта на пенсионната система, а и поради недостига на квалифицирани кадри.

Липса на кадри

В момента всяка година трудоспособното население в Германия намалява с около един милион души, а миграцията към страната възлиза на около 300 до 400 хиляди, тоест - дефицитът на работна ръка непрекъснато расте, констатира професор Шмиц. На това място той логично стига до заключението, че към трудова дейност особено настойчиво трябва да се насърчават безработните и пенсионерите. За да бъде човек добре подготвен за излизане в пенсия, той трябва непрекъснато да се образова и обучава, казва в края на интервюто си за АРД професор Хендрик Шмиц.