15 г. от началото на агресията на НАТО в Югославия без санкция на Съвета за сигурност при ООН

София, България 24 Март 2014, 06:28 15728 прочита 0 коментара

Генерал Уесли Кларк описва операция "Съюзна сила" в Косово на пресконференция на 13 април 1999 г.

На 24 март 1999 г. по време на войната в Косово НАТО започва военна операция „Съюзна сила” против Република Югославия, продължила до 10 юни. Операцията е мотивирана като хуманитарна интервенция, но е водена без санкция на ООН и поради това напълно се вписва в легалното определение за агресия.

След като властите в Югославия начело с президента Слободан Милошевич не без основание са обвинени в етническо прочистване в сръбската автономна област Косово, населена преимуществено с албанци, НАТО поиска извеждането на югославските войски и полиция от Косово и да настани там свои войски с правото за безпрепятствено придвижване по цялата територия на Югославия. Освен това се предвиждаше след три години статутът на областта да се реши от &bdquo;волята на народа”, тоест да получи независимост. Тъй като това фактически граничеше с окупация, на 23 март Югославия отказа да изпълни ултиматума. Още същата вечер НАТО взема решение да започне военна операция, с цел Югославия да бъде заставена да приеме процеса като цяло. Изследователите широко отбелязват съвпадането на началото на бойните действия с някои вътрешнополитически събития в САЩ, в частност с персонални проблеми на президента Бил Клинтън. Успоредно с подготовката за нападение на Югославия Клинтън е въвлечен в скандала с Моника Люински. Спорът между изследователите е дали &bdquo;свирката” отвлече вниманието на американската общественост от подготовката за войната или се получи обратното – войната засенчи неговата невинна сексуална забежка. След отказа на Югославия да изпълни ултиматума, на 24 март НАТО започна бомбардировки на военни обекти в Югославия, като после ги разшири върху промишлени и граждански обекти. За 78 дни непрестанни бомбардировки са загинали от 1200 до 2500 югославяни, ранени са около 5000 души. На Югославия са нанесени щети за около 30 млрд долара. След като Югославия се съгласи да изтегли войските и полицията си от Косово, на 10 юни бомбардировките са прекратени. На 12 юни войските на НАТО навлязоха в Косово. Сега този ден в бившата автономна област се отбелязва като важен етап от изгонването на етническите сърби от териториите, където преди 1000 г. се заражда сръбската държавност. В някои среди действията на САЩ в Косово се оценяват като &bdquo;доброжелателни” по отношение на албанците и изобщо към мюсюлманите. Бомбардирането на Югославия дълго време бе считано, че е индулгенция спрямо исляма във войната с терористите, че САЩ се намесват в работите на държавите по света от хуманитарни мотиви. Тази гледна точка прокарваше Джеймс Рубин, бивш помощник-президент на Бил Клинтън и прессекретар на Държавния департамент. Той заяви: &bdquo;Нахлуването в Ирак подкопа моралният авторитет на Америка, който тя завоюва с години, докато защитаваше правата на човека, спасявайки мюсюлманите от клане в Косово и със закъснението си в Босна.” Всъщност политическата цел на операциите на САЩ на Балканите са съвсем други. Америка сама способствуваше за изострянето на политическата нестабилност на Балканите в 1990-те години, за да намали влиянието на Русия в региона, да усили контрола над Европа и да постави пред НАТО нови цели, тъй като тази организация стана ненужна със завършване на Студената война. Западните държави, особена САЩ и Великобритания, положиха усилия за разделянето на Югославия. Това откровено призна през януари 1992 г. американският посланик в Белград Уорън Цимерман: &bdquo;Ние се стремим към разделянето на Югославия на независими държави.” След войната в Босна, Косово и Македония бе разположен 11-хиляден военен контингент, който привидно изпълняваше миротворческа мисия, но всъщност защитаваше икономическите интереси на САЩ. След спиране на бомбардировките САЩ построиха на Балканите няколко свои военни бази. Базата в Косово е най-голямата военна база на САЩ от времето на войната във Виетнам. Бившият американски конгресмен Ли Хамилтън заяви в New York Times: &bdquo;Ние получихме пълен контрол над Балканите. Американски чиновници управляват всички държави на територията на бивша Югославия. Ние фактически се явяваме губернатори на тези колонии.” Експертът по геополитика Карен Талбот изказа сходно мнение: &bdquo;Стремежът на САЩ и НАТО на всяка цена да окупират Косово и фактически цяла Югославия беше породено от желанието да бъдат завладени богати природни ресурси. Само Косово притежава най-богатите запаси от природни суровини в Европа на запад от Русия.” New York Times писа: &bdquo;Огромният държавен миннопреработвателен комплекс &bdquo;Трепча” е най-ценният недвижим обект на Балканите. Той струва 5 млрд долара и произвежда злато, сребро, олово и кадмий. Комбинатът носи годишно десетки милиона долара чиста печалба. Освен това Косово притежава 17 млрд тона въглища и нефтени находища, подобно на Сърбия и Албания.” Бил Клинтън също проговори: &bdquo;Ако ние искаме да имаме силна икономика и да търгуваме с целия свят, то ключ към това трябва да стане Европа. Ето къде е същността на косовския въпрос.” От Пентагона изтече неудобната информация, че Ръководството по военна стратегия (Defense Planning Guidance) е дало следната препоръка за 1994-1999 г.: &bdquo;Съединените щати не трябва да допускат поява на чисто европейски договори за сигурност, които да подкопаят НАТО. Необходимо е да се запази НАТО като единствен инструмент на западната отбрана и сигурност, а така също като единственото средство на американския контрол и влияние на въпросите на европейската сигурност.” Тези факти неоспоримо свидетелстват, че причините за интервенцията на САЩ и НАТО на Балканите са геополитически и геоикономически: стремеж да се подкопае влиянието на Русия, получаване на достъп до минералните ресурси на региона и възраждане на Североатлантическия алианс. Цената, която САЩ с готовност заплатиха за установяване на своето господство в региона, беше животът на хиляди невинни хора, в това число изкланите в Сребреница и застреляните в Косово. /По материали в интернет/