Каменна чайка с разперени криле стои неподвижно върху черен гранитен блок в санктпетербургското Серафимовско гробище. Това е един от многобройните паметници на 118-те руски моряци, загинали в Баренцово море при потъването на ядрената подводница "Курск" на 12 август 2000 г.

Едно от изписаните върху него имена е Сергей Дудко.

Майка му София идва на гробището често. Въпреки че са минали години, тя все още не намира душевно спокойствие, защото хората, отговорни за най-голямата катастрофа в историята на руската армия, никога не бяха назовани.

"За първи път правителството купува мълчанието на роднините", писа тогава вестник "Новая газета". А върху паметника са гравирани и думите: "Не се отчайвайте!". Те са част от записките на лейтенант Дмитрий Колесников, които той прави, затворен като в капан в отсек на потъналата подводница.

"В края на века, през 1999 или 2000 година Курск ще се окаже под вода и целият свят ще го оплаква", проророкува през 1980 г. Ванга, пророчество, останало неразбрано до гибелта на руската подводница „Курск“. Никой тогава не е и предполагал, че става дума не за град Курск, а за подводница, носеща неговото име. И че тя е видяла именно гибелта на атомния крайцер „Курск“ .

Преди 19 години на 12 август 2000 г. в акваторията на Баренцево море потъва гордостта на руския ВМФ по онова време, смятана за една от най-надеждните и най-добре въоръжени атомни подводници на планетата – "Курск". Именно за това тя е определена да изстреля уникалното торпедо "Шквал". Но вместо слава следва трагедия. Целият 118-членен екипаж на борда й загива. Според официалната версия подводницата потъва в резултат на взрив и пожар в торпедния ѝ отсек. Два последователни взрива оттекват през 2 минути и 15 секунди и са толкова силни, че са записани дори от сеизмографи на Аляска.


Руската подводница „Курск“ потъва при експлозия в торпедния сектор на 12 август 2000, загиват всички 118 души екипаж. Международен екип, воден от Mammoet-SMIT, изважда подводницата и я доставя в пристанището на Мурманск през октомври 2001 г.

"Та какво стана с вашата подводница "Курск"? "Тя потъна". Това са прочутите фрази от известния диалог на американския тв журналист Лари Кинг и руския президент Владимир Путин на 22 август 2000 г. Потъна - това е единственото нещо, което и сега е абсолютно сигурно за трагедията с подводницата, разиграла се преди 19 години.

Трагедията с "Курск" се оказа и първият сериозен тест за новоизбрания президент Владимир Путин. Новината за гибелта й е една от първите, получени от него като държавен глава на Русия. "Аз даже не знаех, че там се провеждат сериозни военни учения. Позвъни ми министърът на отбраната и каза, че сме загубили подводница, но сме наясно къде е и започваме работа по спасяването на хората.

Не ставаше ясно, че се е случило нещо трагично, това се изясни по-късно...Трагедията на подводницата-това е проявление на общото състояние на армията и държавата в онзи момент", казва Путин.На 10 август 2000 г. атомният подводен ракетен крайцер „Курск” излиза на учения на Северния флот.

Сутринта на 12 август той атакува условно с крилата ракета „Гранит” ескадрила, водена от самолетоносача „Адмирал Кузнецов” и флагмана на флота атомния крайцер „Петър Велики”. Няколко часа по-късно подводницата е трябвало да довърши условния противник с учебни торпеда. В назначеното време вместо движение на торпедото хидроакустичната уредба на крайцера „Петър Велики” изненадващо регистрира силен звук, след което корабът е разтърсен. Вместо торпеден удар следва взрив. Станала е една от най-големите трагедии във военната история на Русия - потъва подводницата "Курск. 

На 15 август Главният щаб на морския флот официално съобщава за началото на спасителната операция. На 19 август на мястото на аварията пристига норвежкият кораб Normand Pioneer с британската миниспасителна подводница LR-5. Започва нова международна фаза на операцията по спасяване на екипажа.

Норвежкият спасителен кораб Seaway Eagle с дълбоководни водолази на борда се приближава към района на катастрофата на следващия ден. Започва вторият етап на операцията, който се характеризира с взаимодействие на спасителните сили на Северния флот с норвежките и британските спасители. Но опитите за спасяване на "Курск" и екипажа се оказват напразни. На 21 август в 17 часа началник-щабът на Северния флот официално потвърждава гибелта на екипажа на "Курск". А на 22 август 2000 г. президентът на Русия Владимир Путин с указ обявява 23 август за ден на траур.

Още в първите дни след инцидента се нарояват множество версии и слухове относно причините за гибелта на модерната подводница с един от най-добрите екипажи. А в западната преса, а и в Русия, десетилетия по-късно продължават да обсъждат гибелта й и да поставят под съмнение резултатите от официалното разследване на Генералната прокуратура. Виновни не са открити. Комисията по разследването на трагедията остави само една версия - взрив на собствено торпедо.

В хода на засекретеното до 2030 г. руско разследване на причините за потъването на подводницата се признава това, че е имало възможност за спасяване на някои от оцелелите членове на екипажа, но се твърди, че има две причини за руския отказ за незабавна помощ от НАТО – първата е, че по този начин биха се разкрили конструктивни и други секрети на една от най-модерните руски подводници, а втората и доста по-смущаваща е чисто психологическа, т.е. че оцелелите руски моряци не биха спестили истината за случилото се, което обстоятелство от своя страна ще постави света на ръба на ядрен конфликт с непредсказуеми последици за цялото човечество.

В подкрепа на алтернативната версия за потъването на подводницата се сочи и безпрецедентното посещение на тогавашния директор на ЦРУ Джордж Тенет (за първи път директор на ЦРУ е на посещение в Москва), в резултат на което е уговорена финансова компенсация чрез обезсилване руски дълг към САЩ и предоставяне на Русия на нов заем от 10 милиарда долара при изключително изгодни условия.

118 момчета загиват под вода по време на аварията в ядрената подводница в Курск, 118 семейства чакат истината, която никога няма да разберат и която може да се окаже последният акт не на студена, а на ледена война. Но Бил Клинтън и Владимир Путин се съгласяват да затворят тази тема. Съгласно съобщение, публикувано на 22 август, "президентът на Руската федерация Владимир Путин и президентът на САЩ Бил Клинтън успяха да се споразумеят за мирно уреждане след многобройни поверителни телефонни разговори".

Фрагмент от тази неразкрита истина може да бъде скрит в малко съобщение, не повече от 10 реда, което се появява на 22 август 2000 г. на уебсайта на Pravda.ru. Съобщение, което никога не е публикувано в печатна версия на изданието и съществувало във виртуалния свят на интернет само няколко часа. Текстът на призрачното съобщение е: "В събота, 12 август, инцидент в Баренцово море можеше да доведе до трета световна война. За няколко дни светът беше на ръба и всеки грешен политически ход можеше да доведе до размяна на ядрени атаки. За щастие инцидентът е уреден дипломатически. "

На 26 юли 2002 г. генералният прокурор на Русия Владимир Устинов обявява, че наказателното дело за смъртта на атомната подводница в Курск е прекратено поради липса на престъпление.

За смелостта и героизма си при изпълнение на военния си дълг членовете на екипажа на ядрената подводница „Курск“ са наградени с орден за храброст (посмъртно) с указ на президента на Руската федерация от 26 август 2000 г., а капитанът на кораба, капитан I ранг Генадий Лячин е удостоен със званието Герой на Руската федерация (посмъртно). А семействата на жертвите получават обезщетение по 720 000 рубли, малко под 29 000 евро по тогавашния курс.
Копирано от standartnews.com