Средствата за онколекарства се увеличиха с над 50%, но няма платени от НЗОК  и 1% за биомаркерна диагностика. Така законодателно не са гарантирани правата на пациентите в България, заяви членът на Надзорния съвет на НЗОК и Председател на Обществения съвет за правата на пациента (ОССП) адв. Пламен Таушанов.

Според него липсата на финансиране на биомаркери в онкологията от НЗОК освен всичко друго е „против“ правото на пациентите в България на достъп, на информация, на свободен избор, на безопасност, иновации, избягване на ненужно страдание и болка и индивидуално лечение.

Към настоящия момент НЗОК заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика. НЗОК заплаща само 1 тест за рак на гърдата /HER-2/.

НЗОК заплаща таргетни терапии, базирани на диагностицирането на 9 различни биомаркера, но не заплаща диагностиката за тях.

Тази диагностика се осигурява от дарителските програми, подкрепящи частичен достъп до само 4 от 9-те биомаркерни изследвания за бял дроб, необходими, за да се назначи най-подходящата терапия. Останалите са за сметка на пациента и неговите близки, каза още адв. Таушанов и допълни, че за някои индикации поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят от няколко стотин до няколко хиляди лева.

Ако не се реши въпроса до края на 2023 г., от началото на 2024 г. България ще остане единствената държава в Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика в онкологията не се заплаща с обществени средства.

„С този проблем съм запознал Министъра на здравеопазването и Надзорния Съвет на НЗОК. Въпросът, на който нямам отговор е как може допълнително да се осигури за бюджета на НЗОК над 300 млн. лв. (повече от 50% увеличение), а да „няма“ между 5-10 млн. лв. за биомаркери, което ще гарантира „панелни биомаркерни изследвания“, а не единични”, допълни той пред „24 часа“.

Той коментира и казуса трябва ли частните болници да правят обществени поръчки за лекарства. 

„Предложението за промените в ЗОП според мен би попречило на лечебните заведения с частна собственост да предлагат на пациентите достъпност до здравеопазване, всеобхватност и качествена медицинска помощ и свободен избор.

Министерство на финансите очевидно не се интересува, че 61 лечебни заведения у нас са с преобладаващо държавна собственост и 120 общинска собственост, прилагайки ЗОП нито са подобрили качеството на оказаната медицинска помощ, нито са успели да са печеливши, а с малки изключения всички държавни и общински лечебни заведения в момента са в тежко финансово положение.

Въпреки твърденията на Министерство на финансите, частните болници реално не са публично-правни организации и като такива не трябва да провеждат обществени поръчки, според директива 2014/24/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, а лечебните заведения изобщо не фигурират в директивата”, отбеляза той. .

Няма обаче лечебни заведения, които са частна собственост в страни-членки в Европейския съюз, в съответствие с нормативната им уредба, които да правят обществени поръчки.

В най-големите Европейски страни като Германия, Австрия, Великобритания и други не се случва, а това са страни, които са сред първите, които синхронизират своето с Европейското законодателство, заяви той и допълни, след всичко изброено дотук, на страната ни не би трябвало да бъде наложена наказателна процедура.

Адв. Таушанов предложи „МФ да започне да изпълнява своите задължения, защото за пациентите в България е неясно: защо повече от 10 години МФ „не обясни“ къде отидоха 1,4 млрд. лева от техните здравноосигурителни вноски след увеличаването от 6 на 8%, защо не събира от 1 млн. граждани здравноосигурителни вноски?

Защо и сега МФ заплаща само 90% от дължимото към 9 категории здравноосигурени лица: държавни служители, както и лица по чл. 40, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, а именно: пенсионери, безработни, ветерани и военноинвалиди, деца, студенти, социално слаби, лишените от свобода, бежанци и родители, които полагат грижи за инвалиди”.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук