Улицата не спира да се бушува, а политиците все повече се държат като китове самоубийци. В неделя протестиращите издигнаха своите искания, а в отговор партийните ръководства се изпокриха на тъмно да редят пасианси за изборите, пише в. “Стандарт”.
Първото желание на пълните с ядосани хора площади е парламентът да остане да работи, докато не реши наболелите проблеми с цената на тока и произвола на монополите, докато не промени изборния закон и улесни достъпа на граждански движения до участие във вота и в механизми за контрол над институциите. Росен Плевнелиев прояви съобразителност и отиде на бунта, понесе дюдюканията и обидите, и взе листа с предложенията, след което го разпрати до парламента, ДКЕВР и другите пряко отговорни служби.
В понеделник Бойко Борисов взе и върна мандата за съставяне на правителство и прехвърли топката към БСП и ДПС - те да правели програмен кабинет и да управлявали до юли с мнозинство, което ще се крепи на 20 избрани с жребий герберски депутати. Тази екстравагантна оферта бе отхвърлена с възмущение от Станишев и Местан, които бързо уточниха, че ще откажат мандати за нов кабинет.
Те смятат, че Народното събрание е изчерпало доверието си и единственият изход от кризата са бързи избори. Улицата обаче се притеснява, че при служебно правителство без действащ парламент няма да има кой да реши поставените проблеми и да носи отговорност.
Партийните лидери са прави сами за себе си - ако сега направят широк коалиционен кабинет за три месеца, ще излезе, че са се сговорили и че няма различия между тях, което ще доубие и малкото останало доверие към овехтелия елит. В същото време обстановката е взривоопасна - бунтовете продължават, публичните самозапалвания се превръщат в епидемия.
Съществува опасност напрежението да избие в гражданско неподчинение или вандалски акции. Тогава цялата отговорност ще падне върху президента, който назначава служебния кабинет, но всъщност е с вързани ръце - нито може да го контролира реално, нито да променя закони. Затова най-удачният вариант е преди да бъде разпуснато, Народното събрание да приеме важните поправки и да даде ясен отговор на исканията на бунтовниците. Депутатите не бива да напускат бялата сграда, преди хората да са се прибрали по домовете си.
Въпреки че протестите пометоха правителството на ГЕРБ, нито един опозиционен политик не успя да си намери място на улиците и площадите. Партийците, които се опитаха да държат речи, са заплашени от линч. Омразата към всички стари партии и лидери стихийно се лее от гърлата на недоволните.
В същото време политиците и техни глашатаи упорито се опитват да омаловажават желанията на разбунтувалите се хора, дискредитирайки протестите, често и с тиражиране на безумни теории на конспирацията. Протестиращите не са професори по конституционно право, нито енергетици. Те обаче посочват ясно проблемите и крещят от болка. Ако няма решителни действия, които да съответстват на дневния ред на ядосаните граждани, следващото управление, какво и да е, ще се окаже минирано по коварен начин.
При най-малкия повод гневът може да избие отново следващата зима и да доведе до внезапна смърт на цялата политическа класа, до хаос и междуособици. Традиционните партии имат последен шанс да се опомнят, дано не го проиграят. /БЛИЦ
