Стратегия на анакондата. Западът работи с бързи темпове за откъсване на стратегическите южни републики Армения, Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан от контрола на Москва.
С това се цели прекъсване на руския излаз на юг, към Средна Азия и Индийския океан и едновременно – осигуряване на стратегически достъп на САЩ и Западна Европа до богатите залежи на петрол, газ и редкоземни метали в тези територии. Подобна беше и стратегията на плана „Зелен полумесец“ от 90-те години.
Едновременно е в ход консолидиране на Западна Европа и приобщаването й в лоното на новата американска стратегия, видно от вчерашното изказване (на 14 февруари) пред Мюнхенската конференция по сигурността на американския държавен секретар Марко Рубио.
Докато трае позиционната война в Украйна, подложената на санкции руска икономика се изтощава, Западна Европа се въоръжава с бесни темпове, а едновременно с това на Украйна се отпускат нови 90 милиарда за превъоръжаване. Времето работи против Русия.
Ключов елемент от стратегията на САЩ са усилията за придобиване на контрол върху Зангезурския транспортен коридор – 40-километрово трасе, намиращо се в най-южната точка на Армения, свързващо Турция и Запада с Азербайджан и Каспийско море.
С придобиване на този транспортен коридор по линията Армения–Азербейджан–Туркменистан се осигурява пряк достъп на Запада до богатите на природни изкопаеми отвъдкаспийски републики. Във връзка с коридора TRIPP е планирано изграждане на Транскаспийски тръбопровод по дъното на Каспийско море, предназначен да улесни преноса на енергийни носители към запада.
В типичния си находчив стил, Тръмп преименува Зангезурския коридор в „Коридор на Тръмп за световен мир и просперитет“, TRIPP (Trump Route for International Peace and Prosperity). Освен достъп до природни ресурси, Зангезурският коридор (TRIPP) има и важно стратегическо и военно значение за САЩ.
Завладяването на този ключов коридор ще осигури влияние на САЩ в района през следващите десетилетия. Поради важното значение на проекта е договорено този коридор да се обслужва от американска частна военна компания.
Анализ на специалиста по Близкия изток Б. Чуков показва, че за откъсване на южните руски републики се работи отдавна. Дълготрайните интереси на САЩ в региона се демонстрират дори само с факта, че в Ереван, столицата на Армения, е построено най-голямото американско посолство в света.
Намесата на Тръмп в конфликта между Армения и Азербайджан доведе до потушаване на конфликта, а това допълнително спомогна двете републики да бъдат постепенно привлечени в орбитата на САЩ.
Паралелно с това САЩ подписаха меморандум за сътрудничество с Казахстан и Узбекистан, гарантиращ добив на редкоземни метали.
В Узбекистан се работи активно за насаждане на американско влияние и изместване на традиционното руско влияние в страната. Трябва да се има предвид, че Узбекистан е регионална сила, с популация от 40 милиона жители и притежава голяма и добре обучена армия.
Едновременно се работи за насаждане на американско влияние и в богатия Казахстан. Оказа се дори, че в Казахстан се строят мощности за производство на артилерийски снаряди по стандартите на НАТО – очевидно стратегия за създаване на американски тил в тази страна при бъдещ конфликт с Русия.
Важен момент в стратегията на САЩ е чрез Зангезурския коридор да се осигури възможност на американският съюзник Турция да засили своите връзки с Организацията на тюркските държави (ОТД), което също ще помогне да се изтласка руското влияние в района. Това е в унисон с проекта на английските служби, наречен „Велик Туран“.
Руският анализатор Брюшков отбелязва, че ускоряването на изграждането на коридора TRIPP се оценява като затягане на стратегическото обкръжение на Русия по цялата южна периферия, чрез политически, икономически и военни мерки. Това е т.нар. стратегия на анакондата – бавно удушаване на държавата.
Важен елемент в стратегията, свързана с коридора TRIPP, е спечелването на Армения. До скоро през Армения преминаваше важен транспортен коридор север–юг, свързващ Русия с Арабския свят и Иран. Откъсването на Армения от руската орбита започна с цветната революция още през 2018 г. и днес Армения е готова да играе ключова роля в тази логистична и геополитическа конструкция на САЩ в централна Азия.
Краят на БРИКС. Медиите съобщиха за внезапен завой на Индия, която миналата седмица, на 6 февруари, е задържала три танкера от „сенчестия флот“, свързан с нелегалния износ на петрол в интерес на руската компания „Роснефт“. Според руския икономист Вячеслав Ширяев, цитиран от БЛИЦ (Москва загуби всичко, https://blitz.bg/analizi, 15.02.2026), това не е просто поредният епизод от „танкерния сериал“, а е ясен признак за стратегическото поражение на Русия.
С предателството на Индия нещата коренно се променят. Без Индия, а вероятно скоро и без Иран, стратегическата опора за Москва от страна на БРИКС рухва, а с това и стратегията за многополярен свят.
Както изтъква Ширяев, в крайна сметка, войната в Украйна беше започната с цел „преустройство на света“, така че Западът да приеме Путин като равен и да започне да се съобразява с интересите му. Сега обаче се оказва, че дори евентуално превземане на Киев няма да промени нищо.
Изтръгването от БРИКС на Индия - ключов партньор за Кремъл в стратегията срещу англосаксонската хегемония, не е просто загуба на съюзник, а глобално поражение. Днес Русия е изправена пред онази екзистенциална заплаха, за която говореше Путин, когато беше попитан дали би използвал ядрено оръжие.
Ударът. Със загубата на БРИКС и южните републики Русия, със своята задушаваща се от санкциите икономика, е загубила всичко и няма друг полезен ход, освен отчаяна и мощна атака с използване на стратегически ядрени оръжия срещу Запада. За да оцелее, сега Русия трябва да удари в сърцето на Запада – мозъчните центрове в Лондон, Вашингтон и Париж.
Ударът няма да бъде в западното прокси и потенциален бъдещ съюзник, какъвто е православна Украйна, защото виждаме, че още от началото на ВСУ Русия прави всичко за избягване на цивилни жертви. Ударът ще бъде директно в Западна Европа и САЩ. Ако това не се случи, Русия ще капитулира както през Кримската война през 1855 и за дълги десетилетия напред ще се свие до ролята на второстепенна сила.
Къде тук е България? Зависимостта на икономиката от еврозоната ще бъде използвана като инструмент за премахване на всяка възможност за самостоятелна националноотговорна политика и за принудително въвличане на България във войната, а с това – стесняване на хоризонта за правилни решения. Липсата на регламентиран механизъм за излизане от ЕС е притеснителен и поражда много въпроси, а при споделяне на агресивната антируска политика на Запада – залогът е бъдещето на цяла държава. Макар че, както знаем, щом народът се вдигне - забраните рухват.
Пред България възможностите са две. Вариант А – политика на неутралитет по отношение конфликта на колективния Запад с Русия или вариант Б – безотговорно въвличане на страната в този конфликт, с явна готовност за превръщане на източните български територии във военна зона на бъдещата Трета световна война, с изпепеляване на големи части от територията й, наред с американските бази там.
Взаимното унищожаване на хегемоните е свобода за потиснатите. Евентуално запазване на неутралитет на България в глобалния конфликт, независимо от цената, би отворило врата към независимост и бърз просперитет. Ако България остане встрани от конфликта, ще може да се възползва от великото пречистване на света, последвало планирания самоунищожителен сблъсък на големите сили в тази глобална война. Пречистване, при което след ликвидиране на англосаксонската и руската хегемония ще може отново да изгрее свобода над малките държави.
Българите са доказали, че могат да имат силна и уредена държава, стига да се премахне задушаващото действие на чуждите специални служби. България винаги е имала потенциал за регионален лидер. Не е никак случаен фактът, че в София двете глобални сили САЩ и Китай са построили огромни посолства, всяко с размерите на малък град.
Ако държавата не беше занулена през 1919 г от Ньойския договор, сега щеше да продължава да бъде една от великите европейски сили, в каквато беше въздигната по времето на Фердинанд, територията й щеше да бъде два пъти по-голяма, а населението, според някои изчисления, би достигнало 50 милиона. Нека вярваме в поговорката „където е текло вода, пак ще тече“.
Използваме случая да изкажем признание на анализатора Боян Чуков, че вече споделя наши отдавна популяризирани възгледи за стабилизиране и бъдещо въздигане на България чрез смяна на държавното устройство с нова форма – Парламентарна Монархия (Хляб или свинец, 10.02.2026, интервю „Спасителният пояс на България в днешния свят се корени в православието“). Радва ни фактът, че идеята вече е актуална и се дискутира.
Орлин Филипов
