Да сте чули нещо за излезлия преди няколко дни доклад за човешките права и свободата на медиите и словото на „Амнести интернешънъл“? Не сте? Спокойно, грешката не е във вас.

През последните години бяхме свикнали да сме обстрелвани отвсякъде със „зловещите констатации“ за България на де що международна организация, мереща свободите по света. Тази година обаче мълчанието е почти пълно. В края на март „Амнести“ изкара доклада си за 2021/2022, но нямаше ни стон, ни звук нито от Фейсбук троловете, нито от НПО-тата, нито от дежурните разпространители на подобни вести от „Капитал“ и останалите издания под контрола на медийния монополист Иво Прокопиев. Защо ли? Обяснението е повече от прозаично.

Констатациите в него за България реално разобличават разпространяваните също с години лъжи и на Прокопиев, и на медиите му (над 25 според брюкселското издание Ню Юръп), и на срасналата се с всяка държавна и европейска хранилка мрежа от десетки НПО-та, свързани с него.

Ето и фактите. В доклада на „Амнести“, отчитащ влошаване на свободата на медиите и словото в България спрямо предходната година, пише: „медийната свобода в България продължава да се влошава, като журналисти и независими издания, разследващи престъпления и корупция са подложени на заплахи и клеветнически кампании от публични лица“. Сред тях и вътрешният министър Бойко Рашков, но за това малко по-късно.

Да се върнем на констатацията за медиите. През последните години дежурно, въз основа на доносите на Прокопиев и прокситата му, за виновник на проблемите в сектора у нас международните организации като „Амнести“ сочеха депутата от опозиционната ДПС Делян Пеевски. Про форма – заради вестниците, които притежаваше. Общо пет на брой с 50% участие в шести, които обаче, на принципа на хиперболизирането, бяха изкарвани монопол. Казваме про форма, защото реално Пеевски беше превърнат във враг №1 на медийната империя на Прокопиев, а оттам и на цялата мрежа от НПО-та, захранващи международните организации, заради постоянството, с което разобличаваше и продължава разобличава престъпленията на каолиновия бос.

В началото на 2021 г. обаче Пеевски продаде всичките си издания и изведнъж машината за манипулации на разградския олигарх изпадна в безтегловност, защото остана без основната опорка срещу архиврага на тартора си. И в същото време без единствения параван, зад който прикриваше собствената си изкривена същност.

На този фон докладът на „Амнести“ продължава съвсем логично да отчита допълнително влошаване в медийната среда, защото причината за нейната кризисна ситуация всъщност продължава да си стои и тя е монополът на Прокопиев. Човекът, който от една страна в продължение на години точи и джобовете на гражданите на България, и държавната хазна с надути сметки за ток и криене на концесионни такси. А от друга използва същият този публичен ресурс, за да издържа иначе непродаваемите на пазарен принцип свои издания. За да могат пък те – от своя страна, да продължават да заливат публичното пространство у нас и гражданите на държавата с пропаганда, лъжи, манипулации и фалшиви новини от най-пошъл вид. Давайки трибуна на хора, които по същия начин вредят и на свободата на медиите, и на свободите на гражданите.

Така например познайте кой чест гост в тези медии присъства в доклада на „Амнести“ като основен пример на публична личност, нарушаваща свободата на медиите и словото – вътрешният министър Бойко Рашков. Същият „герой“ на изкривената ни от кривото огледало на Прокопиев демокрация, трибуна на който редовно дават и „Капитал“, а останалите медии, контролирани пряко и непряко от разградския олигарх. Но нито това, нито останалите констатации на „Амнести“ ще прочетете и чуете от медиите, НПО-тата у нас и прокситата в политиката на Прокопиев.

Защото подобна публикация или изказване би била чиста проба саморазобличаване. Затова цялата тази машина за манипулации предпочита да мълчи, надявайки се, че новината ще оттече в канализацията на завладяното от нея публично пространство.

Ивайло КРАЧУНОВ