Докато германските власти се занимават с ужасните заговорници, водени от принц Ройс, съседите и по-малките братя, австрийците, открито говорят страхотии.

На протестен митинг във Виена в събота те поискаха отмяна на санкциите срещу Русия, а също така призоваха за започване на мирни преговори за Украйна, запазване на неутралния статут на Австрия и засилване на борбата с нелегалната миграция.

На виенския площад имаше дори руски знамена (вместо украински, вече познати на Европа), а един от най-известните австрийски политици, бившият вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, стана основен говорител.

Той беше вторият човек в правителството на Курц за кратко, само година и половина, но почти петнадесет години оглавяваше Австрийската партия на свободата, която през последните две десетилетия беше или основната опозиционна сила, или управляващата партия.

През 2019 г. той беше отстранен от правителството след скандал с видео, в което разговаря с фалшива „племенница на руски олигарх“ (Цялата история беше провокация на една от западните разузнавателни служби), а миналата година беше дори осъден на 15 месеца затвор условно за корупция (Уж е покровителствал медицинска компании за дарения в партийния фонд), като по този начин се опитват да го отстранят от политиката, но Щрахе не се отказва.

Изключен е от АПС, но организира своя партия и възнамерява да участва в изборите. И казаното от него в събота на митинг във Виена ще отекне сред избирателите, защото те самите говорят за това все повече и повече:

„Преживяхме много напоследък, преживяваме санкциите, които дойдоха с това, което по-късно се оказа измамно обещание, че тези санкции ще поставят Русия на колене. Това не се случи. Въпреки санкциите Русия удвои приходите си от петрол и газ от Европа тази година.

Има положителен търговски баланс, приходите ѝ са нараснали от 100 милиарда миналата година на 220 милиарда тази година. Поради необходимостта да участва в санкциите, Австрия страда. Плащаме за политически грешки, за това самонараняване, плащаме със страданието на населението, плащаме с все по-високи цени на газта и ток”.

Щрахе каза, че най-лошото тепърва предстои - през март-април ще започне вълна от фалити:

„Всичко това е дяволски опасно. Заплахата за благополучието може да има тежки последици в нашата страна, където все повече хора са на загуба, в отчаяние. Може да доведе до социално напрежение, което не искаме. Всеки, който носи политически отговорността трябва да предотврати това. Всичко това застрашава самата основа на нашето общество, която се нарича средна класа."

В същото време някои австрийски политици също предлагат да се обсъди влизането на страната в НАТО, тоест да се откажат от австрийския неутралитет. Щрахе не само се обяви против това - "трябва да го защитим, защото не можем да им позволим да спекулират, продавайки на парче", но и критикува европейската политика (а Австрия е част от ЕС) по отношение на Украйна:

„Ние не оправдаваме всички действия на Русия в тази война, която започна с руското настъпление. Законът е нарушен и от двете страни се предприемат действия, които просто не могат да бъдат оправдани.

Но този конфликт имаше дълга предистория, която често просто отказваме да помним, което се измива от паметта на хората. Не трябва да забравяме, че събитията от 24 февруари бяха предшествани от така наречената революция от 2014 г., която по-скоро бих нарекъл пуч. И ЦРУ, тоест американското разузнаване, взе активно участие в този пуч.

Резултатът от този пуч не беше установяването на демокрация в Украйна. Имаше завземане на властта, което не може да бъде оправдано от гледна точка на демократичната политика. Последицата от този преврат беше гражданска война в Украйна. В резултат на тази война повече от десет хиляди души са загинали преди тази година, предимно жители на Източна Украйна - Донецк, Луганск.

И през всичките тези дълги години Европа се отдръпна от този конфликт, никога не е действала като посредник в разрешаването на тази ситуация. И сега не виждаме такова развитие на ситуацията, в рамките на което да се води разумна политика.

Не виждаме европейските политици да са предприели реални стъпки, казвайки: искаме мир, искаме да накараме и двете страни на конфликта на масата за преговори, искаме да търсим мирни решения, искаме да намерим изход от конфликт.

Всичко това не се случва. Напротив, виждаме доставки на оръжие, виждаме санкционна политика, виждаме ескалация. Няма движение към масата за преговори. Като цяло виждаме желание за изостряне на ситуацията, вместо за нейното обезвреждане“.

Тоест, бившият вицеканцлер казва това, което правителствата на страните от ЕС не искат да признаят - и не само за Украйна, но и за ситуацията в самата Европа. Но какво означава такова откровение? Какво говорят австрийците, какво си го мислят германците?

Разбира се, на австрийците им е по-лесно - въпреки че са членове на ЕС, те не участват в НАТО, а неутралният статут е записан в конституцията. И като цяло във Виена помнят, че именно добрата воля на страната ни е довела до възстановяването на суверенитета през 1955 г.

В края на краищата всичко можеше да се развие по различен начин, след като Червената армия превзема Виена и новият канцлер Карл Ренер (който създава Република Австрия през 1918 г.) пише на "другаря Сталин" (като марксист на марксист) молби за допълнителни доставки на брашно.

Австрия обаче не преминава нито към социалистическия лагер, нито към англосаксонското пренавиване на мозъците на елита - и затова провежда доста независима политика, включително в източна посока (засегнато е наследството на Хабсбургската империя).

Източната политика на Германия в края на 70-те години би била невъзможна без австрийския опит в отношенията с Москва - а през последния половин век Виена беше от първостепенно значение за европейско-съветските, а след това и европейско-руските отношения.

Дори след като се присъедини към ЕС през 90-те години, Австрия следва свой собствен, специален път не само във външната, но и във вътрешната политика.

В крайна сметка именно в Австрия националистите дойдоха на власт за първи път в съвременната история на Европа: през 2000 г. Австрийската партия на свободата (която тогава беше ръководена от предшественика на Щрахе Йорг Хайдер) влезе в коалиционното правителство. След това повечето страни от ЕС обявиха бойкот на Австрия - как така крайнодесни, дори нацисти са на власт!

Няколко години по-късно АПС загуби гласове на изборите, Хайдер напусна партията, тя престана да бъде управляваща - въпреки че по-късно, вече при Щрахе, тя отново започна да набира тежест и стана част от правителството.

През 2019 г. историята с „племенницата на руския олигарх“ (която се оказа босненска студентка) доведе не само до оставката на Щрахе от поста вицеканцлер, но и до падането на цялото правителство на Себастиан Курц и разпадането на коалицията с участието на АПС.

Между другото, министър на външните работи в това правителство беше Карин Кнайсл (тя представляваше АПС, въпреки че не беше член на партията), на чиято сватба лично дойде Владимир Путин.

Сега Кнайсл напусна Австрия - преследваха я за "приятелство с Путин", но Щрахе не се предава и продължава да се бори. Сега Виена се управлява от коалиция на Народната партия (формално дясна, аналог на германската ХДС) и "Зелените", но на фона на германските политици, техните австрийски партийни колеги, включително "зеления" президент Ван дер Белен, изглеждат много по-разумни и поне се опитват да бъдат независими.

А Кнайсл и Щрахе дори могат да бъдат наречени стратегически мислещи политици, които знаят не само, че без Русия нямаше да има днешна Австрия, но и че конфликтът с Москва не отговаря на австрийските, германските и европейските интереси. И в този смисъл Европа трябва да се поучи от Виена - ако, разбира се, иска сама да определя бъдещето си.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук