Русия обяви създадената от нея Гърция за неприятелска държава, а още по-рано за страна, опасна за руските туристи, пишат западни медии.

Турция обвини Атина в нарушаване на Лозанския мирен договор, сключен през 1923 г., който позволява делимитирането и демилитаризирането на спорните острови в Егейско море, определянето на съвместна сухопътна граница и решаването на проблема с мюсюлманите, останали след размяната на населението в Гърция.

Напрежението расте между Москва и Анкара, от една страна, и Атина, която е подбуждана от САЩ, от друга. Това може да доведе до нова гръцко-турска война.

В резултат на това възникна ситуация, при която за първи път в историята Русия може да не иска да защити от турците Атина, която се опитва да спечели благоволението на кредиторите си и да реши проблемите си със сигурността, като подкрепя враговете на Русия и дори извършва диверсия срещу православието.

През седемте години от живота ми в Гърция непрекъснато чувах тази програмна фраза:

"Имасте ортодокси, имасте мази". - "Ние сме православни, ние сме заедно."

Обикновените хора мислят по този начин дори и днес, особено възрастните хора. Но гръцкият прозападен елит (в Гърция практически няма друг), плюещ върху богатите исторически и религиозни традиции на двустранните отношения, не мисли така, превръщайки се в ясна илюстрация на поговорката:

"Чийто хляб дъвчем, тази песен пеем".

Разбира се, руско-гръцките отношения, дори и в чисто религиозната сфера, никога не са били безоблачни и понякога засенчени от сериозни противоречия. Например изключително негативната реакция в Гърция към идеологията и политиката на панславизма през 19 век.

Или за съперничеството за Константинопол. И все пак гърците са може би единственият народ в Европа, който никога не е воювал с Русия, който се е опитал да помогне на руснаците в трудни времена, независимо дали става дума за Кримската или Втората световна война.

Така гърците изразиха благодарността си за освобождението си от турско иго, помощта на Русия в изграждането на тяхната държава, започнала с разбойничество, помощ за разширяване на територията на страната, възможността да живеят добре и да просперират в царска Русия, както и продължилата векове подкрепа на Русия подкрепа за гръцката църква.

Как е сега?

Сега, уви, това е в миналото. Атина гони огромен брой руски дипломати, помага на Украйна с оръжие, гръцката църква подкрепя украинските разколници. И всичко това се прави „заради страха юдейски“, защото гръцките власти ужасно се страхуват от укрепнала Турция, която отдавна е надраснала рамките на Лозанския мирен договор, и са готови да използват дори дявола за антитурски цели.

Пред нас е класически пример за това как една малка страна се опитва да въвлече световна сила в своята конфронтация (териториални проблеми, борба за енергийни ресурси) с по-силен съсед, който е изпаднал в немилост.

С мотива, че в момента интересите на великана и джуджето съвпадат. Щетите от подобен курс върху отношенията с важни трети страни, дори като Русия, се пренебрегват в името на моментни въображаеми дивиденти.

За атинските политици и военни всичко е много просто: ако гърците имат проблеми с турците, а турците, които са в партньорство с руснаците, са в конфликт с американците, тогава нищо не пречи на гърците да направят последните основен съюзник, плюещ всичко останало.

Атина вече скочи, но това е само началото

До какво на практика води подобна политика, всъщност показаха събитията от последните дни. Гърция попадна в списъка на неприятелските (евфемизъм за думата враждебни) държави за Русия:

"Извършващи неприятелски действия, насочени срещу руски дипломатически и консулски представителства в чужбина".

Тези държави са с лимит на дипломати и местни служители, така че сега не може да се говори за развитие на двустранните отношения при продължаване на сегашната политика.

Туристите от Русия, благодарение на които гръцкият туристически сектор, гръбнакът на нейната икономика, някога просперираше, също получиха предупреждение. Руският посланик в тази страна Андрей Маслов предупреди преди месец по Россия 24:

"Гърция престана да бъде страна, благоприятна за летуване. След 24 февруари вълната от русофобия в медиите не отслабва и се подклажда от политическото ръководство на страната. Буквално всеки ден чуваме антируски изявления и всичко това създава неблагоприятна атмосфера."

Според него заплахата идва преди всичко не от гърците, а от украинците националисти - както постоянните жители на страната, така и т.нар. бежанци.

"Фактите са ни известни. Жертвите редовно ни звънят в посолството", добави дипломатът.

Турски възгледи за Гърция

Разбира се, Русия няма да работи срещу Гърция, да пожелае зло на гърците, въпреки че американските бази в процес на изграждане и модернизация в Северна, Централна и Южна Гърция, както и в Крит, представляват пряка заплаха за нас. Те се използват активно в украинския конфликт и за нанасяне на вреда на Русия в Сирия. За гърците ще се грижи друга Немезида.

През 2023 г. в Турция ще се проведат президентски избори, които сегашният президент Реджеп Тайип Ердоган разчита да спечели. В икономическата част той няма с какво да се похвали, особено във външната политика също. Това означава, че той ще се нуждае от определен "кон", за да запази, въпреки всичко, поста си.

И изглежда, че го е намерил. Това е "умишлено нарушение" от страна на Гърция на разпоредбите на Лозанския мирен договор, подписан преди 99 години. А именно военното усвояване от гърците на съседните на Турция острови и нарушаването на правата на "турското национално малцинство" в Тракия.

Има ли асоциации? Ердоган, разбира се, малко хитрува: в Тракия отдавна няма "турци", има славяни мюсюлмани. Но това не променя много нещата - там има компактен ислямски анклав, а симпатиите на местните мюсюлмани, разбира се, са на страната на Турция, която те предпочитат пред упадъчната Гърция и затова с радост ще посрещнат турските "освободители".

"Турция не може да приеме подобна ситуация, която противоречи на принципите на добросъседство и обвързване с договорености. Анкара е решена да положи всички усилия за установяване на траен мир и стабилност в региона, както и да гарантира правата на турския народ", Ердоган бе цитиран от Анадолската агенция да казва наскоро, че гръцкият премиер Кириакос Мицотакис "вече не съществува" за него.

Ситуацията е донякъде подобна с гръцките острови в Егейско море, прилепнали към турския бряг. Гърците са представени на тях предимно от възрастни хора, а най-активната категория от населението са заседналите там и постоянно пристигащи "бежанци", главно от мюсюлмански страни. Турците не без причина им помогнаха да влязат в ЕС. Това е така да се каже "групата за напреднали".

Мигрантите непрекъснато се оплакват, че гърците се отнасят лошо с тях, но в същото време се държат не като молители и гости, а като окупатори.

Уви, Лесбос, Хиос, Самос, Кос и някои други гръцки острови, да не говорим за Кастелоризо, може да станат турски в обозримо бъдеще. Ердоган не напразно обещава да "укрепи позицията на Турция по регионалните въпроси", "да положи всички усилия за установяване на траен мир и стабилност в региона". Траен мир в неговите очи е турският свят.

Ердоган обещава да "укрепи позицията на Турция в регионалните въпроси". Снимка: Kafeikoik/Shutterstock.com

Пакт с дявола

В тези условия Гърция (оспорваща на Турция правото на колосални находища на въглеводороди в спорни води, често разположени близо до турския бряг) вижда единственото спасение за себе си в тези условия в пълното подчинение на политиката на САЩ. Включително и на антируския фронт.

Да се скрият зад американските бази от турската заплаха и да модернизират оръжията на своята голяма, но остаряла армия за сметка на американски и други западни доставки.

Само преди дни гръцкият министър на националната отбрана Никос Панайотопулос и министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин обсъдиха военната помощ за Украйна, ситуацията в Средиземно море, провокациите от страна на Турция и перспективата Атина да придобие най-новите изтребители-бомбардировачи F-35 в Пентагона, съобщи гръцкият телевизионен канал ERT1.

Остин по-специално благодари на Панайотопулос за неговата „съществена подкрепа“ за Украйна. Съединените щати активно използват Гърция за натиск върху Турция на Ердоган. В края на юни 2022 г. Гърция, която преди това, въпреки че беше член на НАТО, активно закупуваше руско оръжие, изпрати официално писмо с искане, в което поиска 20 F-35, както и възможност за закупуване на допълнителни 20 такива самолети.

Страхотни позиции в Атина, която обновява флота си в светлината на турската заплаха, има и Франция, чиито бизнес и политически връзки с Турция от големите сили са минимални.

През февруари гръцкото външно министерство протестира пред Турция заради изявления, които поставят под въпрос нейния суверенитет над островите в Егейско море.

По-специално, те обсъдиха изявления относно casus belli в случай на разширяване на гръцките териториални води от 6 на 12 морски мили, турско-либийския меморандум, позволяващ на Анкара да претендира за допълнителни находища на енергийни ресурси в Средиземно море, и доктрината „Синя родина“ (за принадлежността към Турция на островите, както и огромна част от континенталния шелф и водите в Егейско море).

Ето защо Панайотопулос казва, че американските бази в Гърция ще съществуват за "неопределено време", че разширяването на сътрудничеството със Съединените щати във военната област се основава на "общи интереси", и е от полза, казват те, и за двете страни и има "стратегическа перспектива".

Наистина, американската база в залива Суда на Крит позволява на американците да ремонтират самолетоносачи и да снабдяват своите военни кораби в Източното Средиземноморие, където нямат такова второ съоръжение.

А нови бази в Централна и Северна Гърция, особено в Александруполис, позволяват да се доближат до Черноморския регион, да контролират съществуващи, в процес на изграждане и обещаващи енергийни коридори, преди всичко Трансадриатическия газопровод TAP и продължението на газопровода Турски поток от Русия към страните от Южна Европа.

Съгласете се, че Москва имаше много причини още по-рано да обяви Гърция, където американците ще се преместят от Турция, ако Ердоган им покаже вратата и където от десетилетия се съхраняват американски атомни бомби, за неприятелска държава.

Какво от това?

Така в "сухия остатък" имаме следното. Гърция се превръща в пионка в подривните действия на САЩ срещу Русия и Турция, а когато Вашингтон отново "изхвърли" Атина, както някога с Кипър, страната ще остане без приятели, готови да помогнат.

Припомняме, че по време на турската инвазия в Кипър през 1974 г. Вашингтон зае страната на Анкара, а не на Атина, където тогава бяха на власт неговите преки поддръжници, „черните полковници“. Американците с един куршум убиват два заека: хем засмукват Турция, която пак ще им е в полза, ако успеят да се отърват от упорития Ердоган и от дискредитирания вече ненужен им гръцки режим.

Който се съгласи да бъде американска пешка - имаме пресен пример в лицето на Украйна - не трябва да се учудва на това. Винаги е така. Какво трябва да направи Русия в тази ситуация?

Да спаси проамериканското гръцко правителство, предаващо Русия дори по отношение на православието? Разбира се, че не. Без покаяние, коригиране на грешки и промяна на курса, нека на Атина "помогнат" сегашните й приятели, които знаят как да го направят. И с какви последствия. Едва след такъв трус Гърция ще помъдрее.